Условията и настаняванията в домовете за психично болни обявени за незаконни

Нов сериозен удар понесе и без това не особено добрия имидж на България в ЕС в понеделник, след като от Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) съобщиха, че Голямата камара е осъдила страната ни за нечовешките, унизителни и незаконни настанявания и условия на живот в домовете за психичноболни.

Става въпрос за присъдата по дело, заведено от Руси Станев от Русе, който през 2001 г. е поставен под запрещение, тъй като страда от шизофрения и прекарва следващите няколко години от живота си насила поставен в изолация от света в пълна мизерия в Дома за лица с психични разстройства в с. Пастра, община Рила, съобщиха от Българския хелзинкски комитет (БХК).

След настаняването му в дома през 2002 г., попечител на Станев става директорът, тъй като близките му не желаят да поемат грижите за здравето на човека. Тъй като заведението се намира в отдалечено планинско село, Станев няма никаква възможност да излиза навън. В единственият случай, в който успява да напусне дома по собствена воля, почти веднага е върнат обратно от полицията.

По данни на БХК Станев не успява да си издейства вдигане на запрещението дори и след като през 2003 и 2004 г. две делегации на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията, нечовешкото и унизително отнасяне и наказание проверяват условията в дома и констатират "крайна занемареност на сградите, липса на течаща вода, отвратително състояние на тоалетните, които са на двора, недостатъчно отопление и храна, която не съдържа млечни продукти и яйца и много рядко – плодове".

Едва през 2006 г. нова психиатрична експертиза установява, че състоянието на Станев се е подобрило и оспорва поставената му диагноза – шизофрения. Освен това вещите лица записват в становището си, че продължителният му престой в подобни условия на живот създават сериозни рискове за здравето му. Така се стига до жалбата на Станев до европейските магистрати.

В нея адвокат Анета Генова от БХК посочва, че са налице нарушения на член 3 (нечовешко и унизително отнасяне), член 5 (нарушаване на правото на лична свобода и сигурност), член 6 (право на достъп до съд), член 8 (нарушаване на правото на личен живот) и член 13 (липса на ефективни правни средства за защита) от Европейската конвенция за правата на човека.

В решението си Голямата камара на ЕСПЧ намира, че всички оплаквания на Станев са основателни с изключение на това, че му е нарушено правото на личен живот, тъй като съдът приема, че "настаняването в социален дом в България представлява лишаване от свобода и следва да са налице предвидените в член 5 от ЕКПЧ гаранции". Насилственото въдворяване на Станев в дома прави задържането му абсолютно незаконно, смята още ЕСПЧ.

Европейските съдии отчитат още факта, че жалбоподателят не е имал никаква възможност да атакува настаняването си пред съдебните органи, както и становището на родните власти, че е опасен за себе си и околните и трябва да бъде поставен под запрещение. Тази позиция на ЕСПЧ на практика определя като незаконни всички настанявания в системата от домове за хора с психични разстройства у нас, тъй като практиката е в пълно нарушение на Европейската конвенция за правата на човека, подчертават от БХК.

ЕСПЧ отбелязва като сериозен пропуск в българското законодателство и липсата на задължение поставените под запрещение да бъдат преглеждани периодично, за да имат възможност да възстановят своята дееспособност, ако състоянието им се подобри.

"В случая с г-н Станев поставянето му под запрещение е било на практика безсрочно", заключва Съдът в Страсбург и присъжда на Станев обезщетение от 15 000 евро за причинени неимуществени вреди.

Решението по делото "Станев срещу България" е единственото решение на Голямата камара на ЕСПЧ от 2005 г. насам. По него имаше две открити заседания - през 2009 и през 2011 г. То се води съвместно от Българския хелзинкски комитет и Центъра за застъпничество за хора с психични разстройства в Будапеща.