Аплодираната от Брюксел гражданска конфискация поема към КС

Новият закон за конфискация на незаконно имущество, гласуван ударно под зоркия поглед на европейски посланици в парламента, най-вероятно ще осигури благосклонността на Брюксел и положителен доклад през юли, но преди това се очаква да бъде оспорен пред Конституционния съд (КС).

Европейската комисия определи приемането на Закона за конфискацията като необходима първа стъпка в правилна посока по отношение на борбата с корупцията и организираната престъпност. “Приветстваме факта, че след толкова дълъг процес тази стъпка е направена, сега трябва тя да бъде подкрепена със създаването на независима комисия, която да приложи закона и той да доведе до конкретни резултати”, каза за БНР говорителят на Еврокомисията Марк Грей.

Законът бе окончателно приет в четвъртък късно вечерта. Премиерът Бойко Борисов отиде на крака в парламента да благодари на депутатите, че са оставили правителството на власт, защото той бил готов с оставка при бламиране на закона.

БСП, откъдето съпротивата срещу т.нар. гражданска конфискация бе най-ожесточена, обявиха в петък, че ще атакуват закона пред КС заедно с ДПС.

Спорните моменти около процедурите за конфискация са много, а самият закон бе писан повече от две години от Министерството на правосъдието и водещи депутати от ГЕРБ. Венецианската комисия призна в своя финален доклад по законопроекта, че България ще е опитно поле за въвеждането на конфискация на имущество без влязла в сила присъда, която може да бъде използвана в други европейски страни със сходна престъпност и амбиции за ЕС като Сърбия и Украйна.

Знак за високата миза бе и присъствието на посланиците на страните от ЕС в парламентарната зала, докато се провеждаха заключителните дебати по законопроекта.

В крайна сметка под натиска на ЕС и САЩ управляващите приеха закон, който въвежда не само конфискация при повдигнато обвинение за извършено престъпление, но и отнемане на имущество при административно нарушения, което би могло да донесе облага от над 150 000 лева.

В петък депутатът от ГЕРБ и шеф на вътрешната комисия Анастас Анастасов допусна, че атаката пред КС ще бъде съсредоточена върху възможностите за конфискация за административни нарушения.

По време на дебата обаче голям спор предизвика още задължението на нарочения за отнемане на имущество да доказва невинността си пред съда, което бе разчетено от БСП като въвеждане на виновност по презумпция. Законът вкарва и избраните членове на комисия за конфискация под контрола на службите, защото въвежда задължителна проверка за издаване на допуск до класифицирана информация. При отказ за издаване на допуск или отнемането му, мандатът на членовете се прекратява.

Закон за употреба по време на избори?

Депутатът от ДПС Христо Бисеров също даде знак, че партията му ще подкрепи атаката пред Конституционния съд. Той заяви, че законът няма нищо общо с европейската директива за гражданска конфискация, която се обсъжда от Европейския парламент. БСП и ДПС прогнозираха, че всички тези репресивни текстове ще бъдат използвани на изборите от ГЕРБ.

"Като добавим и обстоятелството, че са нарушени редица конституционни текстове, свързани с правото на собственост, правото на личната свобода, правото да бъдеш информиран, че си разследван, защото искам дебело да подчертая, че проверките ще се извършват тайно, без право на защита – всичко това вероятно ще доведе до промени на фаза дело пред Конституционния съд”, обясни Бисеров.

Според него най-застрашени са хората, които се издържат от роднините си в чужбина, защото те нямат документи за собствеността си. Той повтори и тезата си от дебата, че ГЕРБ създава "жестока репресивна машина, която да бъде използвана в изборите".

Мая Манолова (БСП) също заяви, че българският бизнес не трябва да бъде допълнително мачкан, репресиран и съсипван.

"Няма никакво съмнение, че този закон ще се пусне в действие преди изборите и ще бъде насочен срещу тези, които са неудобни на властта, включително и тези от бизнеса, които заявяват подкрепа на други политически сили, различни от ГЕРБ. Това е репресивен закон”, каза Манолова.

Цветанов разсейва страховете

Вътрешният министър Цветан Цветанов опонира на нападките, че законът отваря врата за политически репресии. "МВР няма списък, по който да започнат проверки за незаконно придобито имущество", каза Цветанов пред бТВ в петък сутринта.

Според него няма проблем, че обектите на проверки няма да бъдат уведомявани за течащите срещу тях проверки от комисията за конфискация.

”Когато на един човек всичко му е наред, няма значение дали го проверяват 1 или 2 години. Тези изказвания на опозицията са повече презастраховане, отколкото текстовете да създават проблем”, коментира Цветанов и допълни, че законът не дава възможност за злоупотреби. Той прогнозира, че законът ще издържи и атака пред КС.

Депутатът Анастас Анастасов също заяви, че освен за конфискацията заради административно нарушения, законът няма как да падне пред КС. "По отношение на самия закон като изписване, като логика, като концепция мисля, че няма нито един противоконституционен текст, тоест няма за какво аз лично да се притеснявам”, обясни той.

Законът влиза в сила след 6 месеца, така че КС ще има време да се произнесе без да създаде правен вакум.

Аплодисменти от западните партньори

Веднага след приемането на закона в четвъртък, Бойко Борисов благодари на депутатите си, че са спасили правителството, защото е носил оставката в джоба си, ако проектът не бъде приет.

Премиерът благодари на всички, които подкрепиха текстовете от закона, като изрично посочи РЗС, Синята коалиция и независимите депутати

Цветанов потвърди, че премиерът не се е шегувал с изказването си за оставката. Пред депутатите Бойко Борисов обясни, че двамата с Цветанов са дошли в парламента с оставка на правителството в джобовете, защото приемането на тази закон ще се отрази в предстоящия доклад на Европейската комисия.

Демонстрацията на подкрепа от посланиците на ЕС не закъсня – още в петък те отидоха при премиера в Министерския съвет, а министърът на правосъдието Диана Ковачева заяви след срещата, че очаква гласуването на закона да се отрази в предстоящия доклад на ЕК.

"Това беше един от ангажиментите, които България е поела и сега законът е приет”, допълни Ковачева. Датският посланик Коре Янсон, чиято страна е ротационен председател на ЕС, заяви, че приемането на закона е добре за България и за Европа.

Ковачева посочи, че няма притеснения относно новото законодателство, което въвежда "разумни" гаранции срещу преследването на "обикновените хора". По думите ѝ новият инструмент ще бъде насочен само срещу извършители на тежки престъпления или сериозни административни нарушения. Не стана ясно за какви точно "извършители на тежки престъпления" говори министърът, тъй като за конфискация не се изисква влязла в сила присъда.

Ковачева посочи, че във Великобритания и Ирландия работят подобни закони и праговете за получените незаконни облаги, които ще доведат до конфискация, са много по-ниски – 13 000 евро срещу 250 000 лева в България.

В защита на закона вътрешният министър Цветан Цветанов чете проучване на Центъра за изследване на демокрацията, проведено съвместно с МВР, което показвало, че незаконните средства, които се въртят от престъпниците, са около 3.5 млрд. лева, част от които са инвестирани в чужбина, а други - в страната. Според Цветанов новоприетият закон ще даде допълнителни инструменти за ограничаване на организираната престъпност.

Натискът бе отвсякъде

Съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов призна, че ударното приемане на този закон е било плод на натиска на Брюксел и добави, че актът е пълен със слабости.

"Да прочитаме присъдата на Закона за отнемане на незаконно придобито имущество, преди да сме видели как ще действа, ще бъде нелогично, а и ще бъде вредно пак за страната най-вече, защото тези, които са искали България да приеме този закон, ще останат силно разочаровани, а това е Европейският съюз", обясни пред журналисти в кулоарите на парламента Костов.

"Не защото законът няма своите сериозни слабости и че не е атакуем, но считаме, че в момента ще нанесем по-скоро сериозни поражения върху страната си, отколкото да помогнем. Отвсякъде имаше настоявания да се приеме този закон. В този смисъл бяха и нашите усилия да се направи закон, който да е ефикасен, да може да постига целта си”, допълни Костов, с което косвено отговори на въпроса дали Синята коалиция ще подкрепи атаката пред КС.

Поздрави и от САЩ

Поздравление към правителството за приемането на закона изпрати в петък американският посланик Джеймс Уорлик. "Бих искал да поздравя правителството на България за приемането на новия Закон за отнемане на незаконно придобито имущество миналата вечер", се казва в изявлението на посланика, разпространено от посолството на САЩ.

"Едно силно законодателство, позволяващо конфискация без осъдителна присъда, е съществен инструмент в борбата с организираната престъпност и по тази причина има подкрепата на Съединените щати. Аз съм много доволен от предприетите вчера стъпки и се надявам, че приложението на новия закон ще започне възможно най-скоро", казва още Уорлик.

"Законът за конфискацията е важен за правителството, което се опитва да спечели позитивна оценка от Брюксел за борбата с организираната престъпност и корупцията", рeзюмира посланикът истинската цел на приемането на закона - да се покаже на Брюксел, че вземаме всички искани мерки да отговорим на условията за членство в Шенгенската зона.