Битка между градовете за евромилиардите след 2014 г.

Битка между градовете тече в момента за разпределянето на милиардите от Европейския съюз за следващия програмен период 2014 – 2020 г. Близо 4.7 млрд. лева ще бъдат разпределени между 36 града към момента, като шанс да се включат имат още десетина – Разлог, Балчик, Шабла, Козлодуй, Пирдоп, Челопеч, Раднево и Гълъбово. Това стана ясно от думите на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова. Тя представи бъдещата оперативна програма “Градско развитие”, която ще замени сегашната “Регионално развитие” по време на форум, организиран от Атлантическия клуб.

България тотално сменя подхода и от сегашният конкурентен подбор на проекти минава на директно предоставяне на средствата на общините, които ще формират центровете за растеж. Те ще бъдат 36 или 45 в зависимост от социално-икономически анализ, който трябва да е готов до края на годината. Причината е, че 72% от населението на България живее в градовете.

“Не искаме да караме повече общините да се конкурират в неравна битка”, мотивира министър Павлова смяната на подхода. Тя даде пример, че сега София и Аврен кандидатстват с проект за обновяване на училищата в общината с максимален размер за финансиране по схемата от 1 млн. лв. За Аврен средствата са достатъчни да реши проблема с училищата в цялата община, докато за София средствата няма да стигнат и за пет училища. Това е конкуренция в неравни условия, посочи министър Павлова.

Шест центъра за икономически растеж

Шест града в момента са двигателите за икономическо развитие. Това са София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе. В дъното са Монтана Видин и Разград. Тревожна тенденция е, че се влошава положението в Габрово, Търново, Ямбол и Пазарджик, показва анализът на статистическите данни към момента.

С най-стабилни показатели за икономически растеж е Черноморският регион, който разчита на туризма. Най-слабо развити са планинските, селските и граничните общини, където ще е необходима целенасочена подкрепа.

Най-много средства от общия бюджет на програмата “Градско развитие” ще отидат за обновяване на улиците в градовете, парковете, градския транспорт и въвеждане на интелигентно управление – около 3 млрд. лева.

Европари само ако има здравна реформа

Здравната реформа е абсолютно задължителна да се случи, ако искат болниците ни да се надяват на европейско финансиране след 2014 г., стана ясно от думите на министър Павлова. Причината е, че в момента България е сред първите по брой болнични легла в ЕС, но материалната ѝ база е най-лошата в Европа.

Посоката е закриването на болниците в малките населени места и създаването на медицински центрове и спешна помощ в тях, от където хората бързо да се транспортират до големите университетски болници, посочи министър Павлова.

На европейско финансиране ще могат да разчитат проекти за изграждане на центрове за долекуване, каквито в момента у нас почти няма, каза министър Павлова. Това са заведения например за възстановяване на болните след прекаран инсулт или инфаркт.

За ремонт на болници и създаването на медицински центрове за долекуване са планирани около 500 млн. лв. Част от тях ще отидат и за възстановяване на културни паметници с национално и световно значение, каза министър Павлова, без да конкретизира.

Дават евросредства за строеж на хотели

Около 200 млн. лв. са предвидени са финансов инженеринг в сферата на туризма. Средствата могат да отидат за строителство или ремонт на хотели, инфраструктура, атракционни и други. Тези пари не се дават безвъзмездно, а се връщат.

Още 200 млн. лв. са предвидени за популяризирането на туризма. Анализът на данните показва, че през последните години легловата база е нараснала неимоверно, но това не е довело до пропорционално увеличение на приходите от туризма, посочи Павлова.

България се възприема като евтина дестинация. За това приоритет след 2014 г. е развитието на морския и планински туризъм с добавена стойност в съчетание с културен, спа и винен туризъм.

Десет пъти повече пари за саниране

Десет пъти повече средства са предвидени за обновяване на блоковете след 2014 г. Схемата през този програмен период е за около 50 млн. лв. и тръгна преди дни, за следващия са заложени 500 млн. лв. В същото време нуждите за обновяване на домовете ни се оценяват на между 1 и 2 млрд. лв. от различни експерти.

България последна в ЕС в образованието

България е последна в ЕС по отделени средства за обучение на един ученик, показват още данните от анализа. А децата са бъдещото на страната, посочи министър Павлова. Друг тревожен факт според нея е, че все повече български студенти предпочитат да учат в чужбина.

Като положителна тенденция министър Павлова отчете, че българските студенти са много мобилни. Столичани например без проблеми отиват да учат в Лондон, Благоевград или Свищов.