Букурещ тласка спорa със София към Международния съд в Хага

Румъния официално обяви, че повдигането на въпроса за "спорната зона" с България в Черно море е мотивирано от залежите на нефт и природен газ и обяви, че въпросът вероятно ще стигне до Международния съд в Хага.

"Съществува едно неотдавнашно събитие, което в определена степен обезпокои румънската страна. Научихме, че миналата година в официалния вестник на Европейския съюз е било публикувано известие вследствие на решение на българския Министерски съвет за инициирането на процедури за концесиониране на един периметър в Черно море, един периметър, чиито граници се припокриват със сектор от спорната зона", заяви държавният секретар в румънското външно министерство Богдан Ауреску в интервю за "Аджерпрес".

Според него спорът с България за определяне на морската граница може да се реши бързо по метода на равноотдалечеността, който се използва от Международния съд в Хага. Друга възможност според него е да се произнесе Международният трибунал по морско право в Хамбург.

Според бившия външен министър Соломон Паси обаче принципът за равната отдалеченост е математически и не изгоден за България.

В петък премиерът Бойко Борисов за пръв път взе отношение по казуса, като от изказването му в Народното събрание стана ясно, че не се е задълбочил кой знае колко в разбирането му.

"Абсурдно е в ХХІ век да се говори за териториални претенции на държави-членки в Европейския съюз. Аз се надявам, че българският парламент, след като заведете своята декларация, би било добре политическа партия ГЕРБ да я подкрепи, защото действително в ХХІ век за териториални претенции на държави-членки в Европейския съюз е абсурдно да се говори”, заяви Борисов, след като от "Атака" призоваха НС да приеме декларация по въпроса.

Румънската страна, президентът Росен Плевнелиев и българското външно министерство заявиха на няколко пъти, че въпросът не е за "териториални претенции", а делимитация, която е обект на многогодишни преговори.

В петък външният министър Николай Младенов също коментира казуса за пръв път. Той повтори, че "казусът не е териториален спор между двете страни". Според Младенов никой в България не трябва да се притеснява, че това или което и да е друго българско правителство ще предаде националния интерес.

"Всякакви спекулации как и къде може да бъде решен въпросът, поставен от Румъния, не само не помагат, но и вредят за намирането на изход от ситуацията в момента", заяви Младенов в Брюксел.

Преговорите с "Ексон" притеснили румънците, а не трасето на "Южен поток"

България преговаря с корпорацията "Ексон Мобил" за евентуални проучвания за нефт и природен газ в блок от Черно море, който попада на територия, оспорвана от София и Букурещ.

На въпрос дали спорната зона има връзка с трасето на бъдещия газопровод "Южен поток", каквато информация излезе в румънски медии, държавният секретар на румънското външно министерство заяви, че доколкото знае, проектът "Южен поток" не е в достатъчно напреднала фаза, че да може да се каже със сигурност откъде ще мине през Черно море.

"От румънска гледна точка реалният проблем е, че няма напредък в едни преговори, които би трябвало да решат много бързо това морско делимитиране. Става въпрос за делимитиране, което се отнася както до териториалните води, така и до континенталния шелф и изключителната икономическа зона", казва Ауреско.

От румънското външно министерство отбелязаха, че това е принципен въпрос.

"Дискутираната площ е около 350 квадратни километра. Можем отново да направим сравнение със ситуацията на Украйна, където се водеше спор за 12 200 квадратни километра, но все пак представлява достатъчно важен залог", заяви държавният секретар.

Спорът с Украйна бе решен в полза на Румъния от Международния съд в Хага.

Ауреску посочи още, че е забелязал някои реакции от страна на политически сили в България и на български медии, в които се казва, че Румъния е предявила териториални претенции спрямо България, и подчерта, че това е погрешно.

"Не може да се говори за териториални претенции тогава, когато имаш с другата държава морска делимитация в процес на осъществяване, с една спорна зона, върху която и двете страни имат конкуриращи се претенции", каза държавният секретар.

Въпросът отива към Международния съд в Хага

Ауреску посочи, че Румъния би искала следващият 15-ти кръг от преговорите по темата, планирани да се състоят тази година в Букурещ, да се проведе възможно най-скоро. Той подчерта, че желанието на румънската страна е решаване на спора чрез преговори, но в случай, че те не дадат резултат, и ако двете страни са съгласни, може да потърсят други начини за решаването му, включително да прибягнат до трета страна като Международния съд в Хага или Международния трибунал по морско право в Хамбург.

"Но дотогава смятам, че най-важно и най-нормално е да дадем шансове на двустранните преговори", подчерта Ауреску.

Бившият външен министър Соломон Паси в петък също прогнозира, че за съжаление "тъжната перспектива" е този въпрос да бъде изпратен в Хага.

"Румънците спечелиха един много силен казус в Хага срещу Украйна и в момента са набрали скорост", посочи Паси.

"Румънските претенции не са случайни"

"Изказването на румънската страна не е случайно, не е изпуснато, румънската дипломация е изключително сериозна, задълбочена дипломация и те много добре знаят какво говорят", заяви Соломон Паси пред БНТ.

"Румънците какво казват? Българите не знаят какво искат, нямат приоритети тук, нямат приоритети там, нямат приоритети онам, дайте сега ние да си поставим този въпрос", посочи Паси.

Според него преговорите за делимитацията са съвсем нормални, но е притеснително изявлението на държавния секретар, че те трябва да бъдат завършени "по принципите на международното право и равната отдалеченост".

"Равната отдалеченост не е от полза за България"

"Равната отдалеченост това е един математически принцип, който е неизгоден за България. Това, което ние сме отстоявали винаги и имаше един кръг преговори през 2004 г., октомври месец, ако не се лъжа, който приключи, и България и там за пореден път каза ясно и категорично, че ние се интересуваме от принципа да се делимитира морето по паралела. Това е, което е справедливо", посочи бившият външен министър.

Според него както във външната политика, за която не е виновен външният министър, а премиерът, така и във всички останали области в момента цари един много голям хаос.

"Обаче това, което искам да кажа, е, че по отношение на нашата външна политика, която се координира директно от министър-председателя, ние имаме един голям Катар", каза Паси.

Досега българската реакция по въпроса не излиза от дипломатичния тон, като външното министерство твърди, че преговорите се движат в приятелски тон и не представляват проблем.

"Не знам каква е тази приятелска атмосфера, в която ни взимат 17 квадратни километра...", коментира Паси.

Той посочи, че сегашният външен министър Кристиан Дяконеску е бил главен преговарящ на Румъния по въпроса за делимитацията с България.

Той бе назначен за външен министър в края на януари, когато тогавашният премиер Емил Бок уволни Теодор Баконски заради непремерени коментари срещу протестиращи румънци. Малко по-късно Бок също си подаде оставка заради политическото и социално напрежение в страната.

Тогава премиерския пост пое директорът на Службата за външно разузнаване Михай Ръзван Унгуряну, който е историк по образование и известен с националистическите си възгледи. Скоро след това Румъния постави въпроса за "румънското малцинство" в Сърбия. Сега пък се появяват претенции към България.

В последния момент преди заседанието на Европейския съвет на 1 март Румъния се противопостави на даването на Сърбия на статут на държава кандидат за членство в ЕС, като критикува отношението на сръбските власти към влашкото малцинство. Въпросът бе уреден, след като Сърбия и Румъния подписаха Протокол за статута на малцинствата в двете страни.