Вече 5 години за Борис Велчев е "тайна" как ЕК определя знаковите дела

През петте години мониторинг на Европейската комисия (ЕК) върху правосъдието и вътрешния ред в България, главният прокурор Борис Велчев така и не успял да разбере по какви критерии евроекспертите определят знаковите дела у нас, които да наблюдават. Такова мнение изказа главния прокурор Борис Велчев след разговори с президента Росен Плевнелиев, който в четвъртък проведе последователни срещи с "тримата големи" в съдебната власт.

Обвинител №1, чийто мандат съвпадна с последния етап от предприсъединителния период и с петте години от членството ни в ЕС, е обсъдил с държавния глава евентуалните аргументи, с които страната ни би могла да поиска прецизиране и дори преосмисляне на мониторинга, осъществяван от ЕК.

"През тези години за мен остана в тайна механизмът, по който Европейската комисия избираше делата, които да контролира", заяви Велчев в отговор на въпрос дали при разговора си с държавния глава са успели да намерят подобни доводи.

През юли ЕК ще публикува редовните си доклади за напредъка на България и Румъния в борбата с престъпността и корупцията и от оценката ще зависи не само дали и как ще продължи наблюдението, а и дали двете страни ще бъдат допуснати в Шенгенската зона.

"Във всяко едно общество, във всяка една държава винаги ще има едни 15 - 20 дела, по които се очакват проблеми. Ако по тях ще оценяваме другите 260 000, по които се работи системно, това ми се струва леко несправедливо", посочи Велчев, влизайки в тона на изказванията на премиера.

Преди срещата на лидерите от ЕС в Брюксел, която започва в четвъртък следобед, министър-председателят Бойко Борисов обяви, че ще постави пред колегите си въпроса за оценката на българската съдебна система, тъй като "това е една имагинерна величина - кой може да определи или да измери нивото".

Позицията на главния прокурор буди леко недоумение предвид факта, че всички т. нар. знакови процеси, които завършиха през последните години с оправдателни присъди и очаквано станаха повод за многобройни критики от Брюксел, още преди влизането си в съдебна фаза бяха широко огласявани от българските власти като показателни за борбата с организираната и икономическата престъпност.

Борис Велчев аргументира тезата си с обичайните статистически данни, според които през миналата година прокурорите в страната са работили по 260 000 досъдебни производства и над 350 000 предварителни проверки.

"Направете сметка за огромния обем работа, част от който се извършва паралелно с разследващите органи и колкото и да сме критични и към прокуратурата, много ми се иска тази критичност да бъде обективна и пречупена през призмата на възможностите", добави Велчев, уточнявайки, че "оправдателните присъди са белег за демократичност за всяко цивилизовано общество".

Шефът на ВКС: Една-две оправдателни присъди не може да са проблем

В същия дух коментира темата и председателят на Върховния касационен съд (ВКС) проф. Лазар Груев, който мина през кабинета на Плевнелиев малко по-рано в четвъртък. Той се позова на статистиката, според която от август 2011 г. до януари 2012 г. в България са били осъдени 2014 души, а оправдани едва 79.

"Проблемът с една или две оправдателни присъди не може да бъде проблем сам по себе си, проблемите на съдебната власт и на съдилищата са много по-различни, защото, ако доведем нещата до абсурд и в България няма нито една оправдателна присъда, тогава какво ще правим", добави шефът на ВКС.

Председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, който бе третият представител на съдебната власт, разговарял с президента през деня, предпочете да неглижира темата с предстоящия доклад на ЕК, който трябва да анализира целия 5-годишен период от включването ни в Европейския съюз. Бившият наказателен съдия и ексшеф на Софийския градски съд заяви единствено, че досега евроекспертите никога не са критикували административното правораздаване у нас.

По повод отменената наскоро на втора инстанция 14-годишна присъда на бившия шеф на столичната "Топлофикация" Валентин Димитров, постановена лично от Колев преди да оглави ВАС, той лаконично каза, че все още смята подсъдимия за виновен. Категорично отказа обаче да коментира съмненията на юристи, че тежкото наказание, което наложи на Димитров, му е помогнало да получи шефския пост във ВАС.

И тримата големи в съдебната система обявиха уверено, че по време на разговорите им с президента Плевнелиев той е заявил ангажираността си за справяне с проблемите в правосъдието, както и да бъде гарант за нормалния диалог между институциите, тъй като по конституция е "равно отдалечен от всички власти".

Сред най-наболелите проблеми в правораздаването, срещнали разбирането на държавния глава, са изработването на модел за устойчиво кариерно развитие на магистратите, въвеждането на модерни информационни технологии за електронно правосъдие и призоваване, усъвършенстване на съдебната администрация, както и окончателното изясняване на статута и контрола над вещите лица, които се явяват по дела.

Проф. Груев изрази и позицията си, че след наложеното от Плевнелиев вето на поправките в Закона за съдебната власт (ЗСВ), предвиждащи кариерни бонуси за членовете на ВСС, трябва да бъде проведена сериозна дискусия в парламента какви евентуални стимули да им се предложат.

Според шефа на ВКС влизането им в съвета "не трябва да е пречка в развитието на всеки магистрат, а етап от него".

След приключването на трите срещи от администрацията на президента уточниха, че всъщност позицията, че ветото на поправките в ЗСВ целят обсъждане на стимулите за кариерно развитие в магистратурата, е на държавния глава, а не на Лазар Груев. Самият шеф на ВКС спомена мимоходом по време на краткия си брифинг, че ще си помага при изказването си с личните си бележки от срещата.

"По време на разговорите бяха откроени основни проблеми на съдебната власт, сред които са високата натовареност на съдилищата и кадровата им обезпеченост, както и тежкото състояние на сградния фонд и условията на работа на магистратите в столицата и в страната", съобщава сайтът на държавния глава.