ГЕРБ увисва с искането за касиране на вота – ЦИК отрича за агитация в изборния ден

Прокуратурата и Централната избирателна комисия (ЦИК) не смятат, че има основание да се иска касиране на изборите, за каквото ще настоява победилата партия ГЕРБ пред Конституционния съд (КС). Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов съобщи в четвъртък, че ще внесат жалба в КС за отмяна на изборите заради "тежки нарушения в деня за размисъл", когато вместо да мълчат, политици от всички партии са говорили по всички медии.

Преди ден и президентът Росен Плевнелиев обяви, че не вижда основания за касиране на изборите.

По този повод ЦИК заяви, че партиите, дали пресконференции в деня преди вота по повод откритите надпечатани бюлетини в Костинброд, не са извършили агитация по смисъла на закона. По тази причина ЦИК не може да констатира, че Изборният кодекс е нарушен, стана ясно от думите на председателя на комисията Красимира Медарова.

Няма никакви законови основания да налагаме санкции и да констатираме, че има нарушения в деня за размисъл, заяви тя на пресконференция. По отношение на нарушенията за изборната агитация, на регулация подлежи изключително тесен кръг от нарушения, заявиха от ЦИК.

"Според легалното определение на "агитация" - това е призив да се гласува в подкрепа на една или друга политическа сила. Призив в излъчените пресконференции за пряка агитация няма. Ние изгледахме внимателно материалите. Независимо, че се коментират предстоящите избори, както и участниците в тях, по смисъла на Изборния кодекс агитация няма", повтори Медарова.

Тя напомни, че с последните промени в Изборния кодекс за пръв път се въведе определение за агитация, което гласи, че това е "призив в подкрепа на определена партия или коалиция”. "Когато говорим за нарушения, разширително тълкуване е недопустимо. Никакъв законов механизъм нямаме да констатираме нарушения и да постановим санкции по отношение на пресконференциите в деня за размисъл”, каза шефката на ЦИК.

Когато бъде сезиран, КС ще реши дали има основания за касиране на изборите”, допълни тя.

Главният прокурор няма да иска касиране на изборите

Междувременно главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че няма да се възползва от правомощието си да поиска от Конституционния съд касиране на парламентарните избори заради събитията в деня за размисъл.

В събота, 11 май, стана ясно, че прокуратурата и ДАНС са провели акция в печатницата на общинския съветник от ГЕРБ Йордан Бончев – "Мултипринт", където бяха открити 350 000 бюлетини, отпечатани над броя, записан в договора с Министерския съвет. Новината засили опасенията за манипулиране на изборите и предизвика множество политически реакции, които според Бойко Борисов са внушавали обвинения към ГЕРБ и са смъкнали изборния резултат на партията с 5-6 на сто. Още в началото на седмицата главният прокурор заяви, че не са искали информацията за акцията да изтича в медиите и че това дори е попречило на разследването.

Според Цацаров акция "Бюлетини" не може да е повод да се оспорват изборните резултати.

"Аз казах съвсем изрично вчера – случаят в Костинброд не бива да се използва за тези цели. Казах и още нещо – ние имаме категорични доказателства, че тези бюлетини не са напускали печатницата. Хайде да не кажа така – ние сме предотвратили напускането им, но да се използва това... В крайна сметка главният прокурор също има тези права, ако зависи от мен, а то зависи... Т.е. ако трябва да взема такова решение, а аз съм го взел, прокуратурата никога няма да се възползва от правомощието си да оспорва изборните резултати", заяви Цацаров.

Помолен да коментира изпратените му от лидера на ГЕРБ 135 страници медийни публикации от деня за размисъл, в които според Борисов се правят сериозни внушения и индиректни обвинения в манипулация на изборите от ГЕРБ, главният прокурор отговори: Не трябва да чета нещо, което вече съм прочел. Той уточни, че следи какво се пише и е читател както всеки един български гражданин.

Съгласно закона, освен главния прокурор, правомощия да сезират КС по този въпрос имат още президентът, Министерският съвет, пленумите на върховните съдилища и една пета от депутатите, но едва след като са положили клетва.

Останалите парламентарни партии не виждат основания за касиране на изборите

Нито една от останалите три партии, които влизат в 42-то Народно събрание, не са заявили намерение да искат отмяна на резултатите.

"В сегашния случай ГЕРБ могат да се обърнат към някоя от останалите изброени институции и да поискат те да се обърнат към КС, но ние вече чухме, че нито една от тях не е склонна да разговаря с ГЕРБ по подобен въпрос" коментира пред БНР Явор Нотев, избран за депутат от "Атака".

Според него няма и съдържателни мотиви да се иска касиране на изборите.

"Според мен, няма хипотеза за касиране. Въпросът е дали има тежко нарушение на деня за размисъл от страна на лидерите на политическите партии по повод на новината за откритите незаконни бюлетини... Коментарът на тази новина беше наложителен и не бе свързан с предизборната агитация, както и не бе насочен за злепоставяне на конкуренти", заяви Нотев.

Според лидера на ДПС Лютви Местан искането на ГЕРБ за касиране на вота е явно признание, че те са загубили парламентарните избори. Въпреки че събра най-висок процент, партията на Борисов остана в пълна изолация и ще се опита да състави кабинет с подкрепата на едва 97 свои депутати при необходимост от 121.

"Искането за касирането на изборите от страна на председателя на ГЕРБ Бойко Борисов се явява като диаметрално противоположна позиция на тезата на президента на Република България Росен Плевнелиев, че касиране на изборите и нови, бързи избори са най-лошият сценарий за България", заяви Лютфи Местан пред БНР.

Бившият председател на 39-ото Народно събрание проф. Огнян Герджиков също не смята, че има сериозни основания да се оспорват изборите.

"Според моите разбирания като юрист няма сериозно нарушение, което да налага подобно решение на КК", каза той и добави: "Ако бях член на КС не бих погледнал сериозно на такова искане".

"Понятието "касиране" широко се използва като синоним на едно правомощие на Конституционния съд, а именно – да обяви току-що произведени избори, в случая парламентарни избори, за противозаконни. Тоест избори, при които е имало такива нарушения, за които, ако тези нарушения не бяха извършени, резултатите биха били различни", обясни пред БНР и бившият конституционен съдия и председател на Изборния борд Емилия Друмева.

Според нея не всяко нарушение на действащите закони води непременно до обявяване на изборите за незаконни.

Димитър Гочев: В конституцията няма процедура за касиране на изборите като цяло

Според бившия конституционен съдия Димитър Гочев в конституцията е предвидено да се касира изборът на народен представител, но не и на изборите като цяло.

"В Конституцията е предвидена една процедура за установяване на противозаконност на избор на народен представител - един народен представител, а няма процедура за касиране на изборите така, както се говори", обясни Гочев.

"Освен това установяването на противозаконност на избори за народен представител трябва да бъде свързано с някакво нарушение на Избирателния кодекс или Конституцията, което да е в причинна връзка с избора на този народен представител.

Така че би могло евентуално да се мисли за някакви хипотези за групово установяване на незаконност на избора за народни представители, когато са няколко или по-голям брой. Но всичко това трябва да бъде свързано с установяването на нарушение, което е в причинна връзка с този избор. Такава е практиката на Конституционния съд", каза бившият конституционен съдия.