Данъчните преференции изяждат на бюджета 300 млн. лв. и спират реформите

Необлагането на доходите от лихви по депозитите е само част от данъчните преференции, които съществуват в момента и които само за миналата година са нанесли на бюджета преки загуби от около 300 млн. лв. Този извод прави в свое изследване Институтът за пазарна икономика (ИПИ), публикувано в сряда.

Авторът на изследването Петър Ганев посочва, че всяка преференция "по своята същност е дупка в данъчните закони и съответно носи загуби за бюджета под формата на пропуснати приходи".

Изчисленията на ИПИ на базата на данни на финансовото министерство показват, че от диференцираната ставка на ДДС за туризма невнесеният данък в бюджета за миналата година е бил 108 млн. лв. От преотстъпването на корпоративния данък за извършване на производствена дейност в общини с висока безработица са се загубили 17 млн. лв. От преотстъпения корпоративен данък за фирми, наемащи хора с увреждания, невнесените приходи в бюджета са 2 млн. лв. Преотстъпването на корпоративния данък на земеделските производители носи невнасянето на други 37 млн. лв., а заради данъчните облекчения за хора с намалена трудоспособност се губят още 17 млн. лв.

Признатите разходи на физическите лица при облагането с доходния данък носят 60 млн. лв. по-малко приходи в хазната, данъчните облекчения за млади семейства - 2 млн. лв., ваучерите за храна - 20 млн. лв., а облекченията за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане - 3 млн. лв.

Бюджетните загуби за 10 години са над 3 млрд. лева

Или общата загуба за бюджета за миналата година е 294 млн. лв. За десет години това са около и вероятно над 3 млрд. лв.

"Данъчните облекчения или преференции неизбежно водят до два ефекта – по-ниски данъци за определени групи хора или дадено поведение, но и изкривяване на данъчната система и натоварване на всички останали данъкоплатци", прави извод авторът на изследването.

Тази неравнопоставеност е в основата на политическите наклонности да се налагат преференциални режими в данъчните закони – ползите са за точно определена група, а разходите се разпределят върху всички останали. Това прави дебата за всяка една преференция много труден, противопоставяйки на практика принципна позиция за широка данъчна база и опростено данъчно законодателство срещу конкретна привилегия, която има своите ясни бенефициенти.

Според ИПИ и през следващата година данъчните облекчения и преференции ще товарят бюджета.

Съществуването на специални разпоредби в данъчните закони не е само е в тежест на всички останали данъкоплатци, но и води до повече лобизъм в данъчното законодателство, неефективно и непрозрачно разпределение на ресурсите и неефективно подпомагане на бедните, смята авторът на изследването.

Според него изчистването на данъчните закони може да подсили бюджета и да бъде използвано за общо намаление на данъците върху труда. "Премахването на данъчните облекчения ще позволи намаление на осигурителната тежест за всички граждани и ще даде възможност за извършване на реални реформи", е основният извод в изследването на ИПИ.

Министерството на Дянков също отчита: Само за три години в хазната не са влезли около 1.2 млрд. лв.

Впрочем самото финансово министерство прави разчети колко приходи не влизат в бюджета от данъчните преференции и облекчения. Според сметките на министерството за 2007, 2008 и 2009 г., качени на сайта му, преференциите са отнели от хазната за трите години приходи в бюджета съответно за 470.5 млн., 402.3 млн. и 388.4 млн. лв. Това са съответно 0.78, 0.58 и 0.57% от произведения брутен вътрешен продукт за всяка от годините.

От министерството отчитат, че за трите години са съществували до 50 различни преференции.

Самият финансов министър Симеон Дянков нееднократно е подчертавал, че е срещу данъчните облекчения, той като данъчното облагане в България е ниско и стъпва върху широка данъчна основа.

В крайна сметка преференциите са се вземали въпреки мнението му и след браншови или лобистки натиск или поради политически или популистки мотиви.