Едрите прекупвачи и инвеститорите в биомаса спечелиха от горския закон

Протестите на Орлов мост от началото на месеца блокираха лобистиките поправки за облекчен режим на застрояване в планините, но в ревизирания Закон за горите минаха други спорни поправки, които обслужват едрите прекупвачи на дървесина и инвеститорите в биомаса. Въпреки скандалът с текстовете, най-вече заради ски строежите и обещанието на премиера Бойко Борисов и на шефката на земеделската комисия Десислава Танева (ГЕРБ) поправките да минат само след консенсус между всички страни, това не се случи при окончателното гласуване на закона в сряда.

Дърводобивният бранш се възпротиви още в края на миналата година на промени в чл. 165 от Закона за горите, които вкарват държавата в нелоялна конкуренция с частния бизнес. Поправките дават възможност на държавните горски стопанства сами да добиват до 25% от дървесината от годишното ползване на съответното териториално поделение. Досега стопанствата само възлагаха сечите и то след конкурс.

Емил Димитров заблуждава за подписано споразумение с бранша

“Текстът създава нелоялна конкуренция между частния бизнес и горските стопанства. На практика държавата с едната ръка държи маркера, с който отбелязва дърветата за отсичане, а с другата ръка държи брадвата. Нищо не пречи на стопанството да остави най-хубавата дървесина за себе си и за определени прекупвачи”, каза по време на гласуването в парламента депутатът от Коалиция за България Димчо Михалевски. Той и колегата му Корнелия Нинова внесоха предложение собственият добив да става само при определени условия – когато дървесината е болна, когато на два последователни търга не се яви нито един кандидат или при прекратяване на договора за сеч по вина на частника.

Предложението, което според Михалевски е съгласувано с бранша, бе отхвърлено.

Той припомни обещанието на премиера, че в закона няма да влезнат текстове, които пораждат конфликт. Емил Димитров от ГЕРБ обясни от трибуната на парламента, че конфликт няма, защото описаните от Михалевски условия щели да залегнат в наредбата, която регламентира дейността на горските стопанства. Имаме подписано споразумение с бранша, заяви Димитров.

Михалевски попита защо, при това положение, ограниченията не залегнат директно в закона и поиска от Димитров да покаже въпросното споразумение, защото такова не съществува.

Антоний Стефанов от БУЛПРОФОР, браншово сдружение на горските предприемачи и на лесовъдите, потвърди думите на депутата Михалевски, че такова споразумение няма.

Лобистки текстове за инвеститорите в биомаса минаха в последния момент

В последния момент в Закона за горите място са намерили текстове в услуга на инвеститорите в инсталации за биомаса. Предложението на управляващите предвижда за производството на енергия от биомаса да се използва всякаква дървесина, която не се води едра или средна строителна. Досега за производството на електричество от биомаса се ползваше само отпадна дървесина.

Въпреки че в земеделската комисия срещу промяната в чл. 213 от Закона за горите са се обявили фирми от горския бранш и представители на природозащитни организации, той бе одобрен от депутатите в сряда.

От дебатите в комисията става ясно, че Димчо Михалевски е предложил в закона да залегне изрична забрана за използването на технологична дървесина за производството на електричество. “Нашата идея е да не допуснем да се ползва в най-общия смисъл дървесина, която е добита, която е годна за едра строителна дървесина, за технологична дървесина, за дърва за огрев, да не допуснем тя да бъде употребявана за производство на електрическа енергия”, казва той. Управляващите обаче са коригирали текста на Михалевски, така че забраната важи само за едра и средна строителна дървесина.

Промяната е енергично подкрепена от Емил Димитров, който се свързва с една от най-големите инсталации за биомаса у нас – до Етрополе.

“Тези предприятия, които използват дървесината за целулоза, не изкупуват материал с диаметър под 12 см, който отива дърва за горене или пак се води технологична дървесина. Това какво ще го правим, ще го палим на сечищата, или какво ще правим, пожари ли ще правим? И последно, когато имаме свободна пазарна икономика, ако на някого му продаваш домати можеш ли да го задължиш да ги прави на салата или на доматено пюре? Тук отиваме в едни крайности, в някакво заяждане със сектор от промишлеността, в което не виждам причина. Да, съгласили сме се, логично е едрата строителна дървесина да не се дроби, да не се прави енергия, защото от нея се правят мебели, греди за строителството и т.н. Но да отиваме в крайности! Казвам ви, това ми прилича на заяждане с определен отрасъл!”, казва Димитров по време на обсъждането в парламентарната комисия.

Димитър Джоков от БУЛПРОФОР обяснява на Димитров, че текстът е лобистки. “Проблемът е следният – тези предприятия, които произвеждат електричество от дървесина се подпомагат в цената на тока от държавата. А тези, които произвеждат хартия, плоскости, пелети, те не се подпомагат от държавата. Те са на свободния пазар. И тогава става нерегламентирана конкуренция или помощ, от едните за сметка на другите. За “Монди” (един от най-големите производители на хартия) знам, че имат фабрика за производство на електричество, но те го произвеждат от отпадъчна дървесина при преработката и производството на хартия, т.е. от кори и от изрезки, които изкупуват на свободния пазар. Аз лично им доставям изрезки, те ги смилат и произвеждат електроенергия основно за собствени нужди. Относно диаметъра на тънкия край, който господин Димитров каза, че изкупуват тези предприятия, не е 12 см, а е 6 см, това е диаметърът над който изкупуват всички изброени предприятия. Аз лично доставям и на “Монди”, и на “Габровница” такава дървесина. Затова нашето становище, което е подкрепено от становището на големите преработватели, които в момента ги няма, но днес разговаряхме с тях, те са го дали в комисията, е че не бива да се допуска от строителна дървесина и дърва да се произвеждат технологични трески и енергия, която да се подпомага от държавата. Това е, приключих”, казва Джоков.

Срещу текста се обявява и Мария Маринкова от Сдружение на дървопреработвателите. “Производство на биоенергия би следвало да става от отпадни продукти, така както е записано в Закона за горите що е то “биомаса”, защото наистина малките фирми, които потребяват технологична дървесина. Вече доста инсталации се направиха за производство на пелети. Така че нека да бъдете малко загрижени и за малките фирми, които вече едва оцеляваме”, казва тя.

Някои от доводите на бизнеса бяха повторени от Михалевски при гласуването на закона в пленарна зала, а Емил Димитров отново защити вкарания в последния момент текст. В крайна сметка той бе одобрен.

Нови преференции за едрите прекупвачи

Според Димитър Джоков от БУЛПРОФОР гласуваните в сряда промени в чл. 116 от Закона за горите елиминират от търговете за дървесина малките и средните фирми.

Няма спор по текста, според който стопанствата могат да сключват договори за срок до 15 години за добив и продажба на 25% от дървесината от годишното ползване на съответното държавно предприятие с т.нар стратегически инвеститори – едри предприятия от дървопреработвателния бранш или прекупвачи, които разполагат със солидни средства. Новите текстове обаче предвиждат на стратегическите партньори за срок до 15 години да могат да се продават и други 10% от стоящата дървесина на корен в предприятието – т.е. преработващите фирми да се занимават и с дърводобив. Излиза, че едрият бизнес може да се възползва от 35% от дървесината в едно горско предприятие. Други 25% пък може да отидат за собствения добив на стопанствата и от там – в определени фирми.

Този текст обслужва енергийните олигарси, заяви Джоков. По този начин те ще си гарантират дървесина за инсталациите на биомаса например, обясни той.