Експерт обяви за държавна тайна всичко около записите по делото за подкуп срещу Цонев

Всички въпроси, свързани с това по какъв начин зам.-шефът на Българската академия на науките (БАН) проф. Евгений Николов е стигнал до заключението, че записите със скрита камера по делото за подкуп срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов не са манипулирани, засягат държавна тайна.

Това е най-общо казано становището на Николов по допълнително възложените му 11 питания от защитата още в началото на годината, научи Mediapool.

След като зам.-шефът на БАН многократно бавеше заключенията си още по първата експертиза и искаше удължаване на срока за нейното изготвяне, във вторник той за пореден път стана причина за отлагане на делото, тъй като депозира изследването си буквално минути преди началото на заседанието.

Така той наруши задължителния срок, според който вещите лица трябва внасят в съда експертизите си най-малко 7 дни преди следващото насрочено заседание.

Въпреки че адвокатът на Цонев – Васил Василев - не възрази срещу това и, както и прокуратурата, нямаше нищо против делото да не се отлага, защитата на Сантиров и Попов не бяха съгласни, тъй като констатациите на проф. Николов засягат важни за делото обстоятелства и поискаха време да се запознаят с тях.

По неофициална информация обаче всъщност сред заключенията му няма нищо конкретно и те на практика преповтарят становището на председателя на ДАНС Константин Казаков, който през февруари изпрати скандално писмо до съдия Иван Коев, в което отказваше да изпълни разпореждането на магистрата и да допусне вещото лице до техниката, с която са направени въпросните записи.

Тогава шефът на службата се мотивира с това, че ако позволи на проф. Николов да отговори на всички въпроси, щял да застраши националната сигурност, да накърни отношенията на ДАНС с евроатлантическите ѝ партньори и дори да застраши "живота на служителите, които участват в използването на СРС и на веществените доказателствени средства (ВДС)".

В този дух проф. Николов е предоставил на съда във вторник напълно формални отговори на допълнително поставените му въпроси, в които се твърди, че те засягат държавна тайна. Питанията на защитата бяха свързани с техническите средства, които са използвани при записите, с това дали и евентуално как е била програмирана записващата техника, както и дали във видеозаписите има типичния за подобни кадри таймкод, по който най-сигурно може да се установи дали части от филма са "рязани" и дали други са прибавяни.

Всички тези обстоятелства не бяха изяснени по време на първото изслушване на Николов, тъй като той така и не успя да отговори конкретно на въпросите на адвокатите.

Изследването на видеозаписите от СРС-тата бе назначено заради очевидното разминаване на звука и картината, както и грешките в стенографираните разговори, които бяха установени по време на публичното прожектиране на записите в съдебната зала преди две години.

Записите бяха от камера, закрепена на следователя Петьо Петров, който по време на първата си среща със Сантиров се намира на маса в кафене. По време на записа внезапно на масата се появяват чаши и чинии без да е ясно откъде са поръчани те. Това даде на защитата основание да смята, че записът със СРС-та е манипулиран като цели пасажи са били ръчно изтрити.

Експертът обаче уверено заяви пред съда, че всеки един от шестте видеозаписа започва и свършва "хомогенно" и няма никакви данни за загуба на информация от файловете. По думите му принципно би могло възможно да се изтрият части от записите при прехвърлянето им от записващото устройство на твърд носител, както и при т. нар. им "конвертиране", но случаят не бил такъв.

Назначаването на експертизата костваше сериозни усилия на съдия Коев, тъй като той отказа да повери изследването на Националния институт по криминалистика и криминология към МВР, за да се гарантира неговата обективност. Делото продължава в края на октомври, когато се очаква Градският съд да произнесе присъдите на тримата подсъдими.