Заради некомпетентност МВР разследва предимно с подслушване и следене

Използването на специални разузнавателни средства (СРС) от изключителен способ за разследване на престъпления се е превърнал в конвенционален инструмент, защото МВР не разполага с необходимата компетентност за събиране на други доказателства.

Тази констатация прави подкомисията за контрол над СРС в Народното събрание в годишния си доклад, с който Mediapool разполага. Документът, който беше внесен в четвъртък в деловодството на парламента, обобщава, че разследващите не използват "бръмбарите" в краен случай, а постоянно, което налага и промяна в закона, регламентиращ прослушването и проследяването.

"Действащото законодателство не осигурява необходимия баланс между нуждите на обществото от защита на лични права и свободи на гражданите и борбата с престъпността”, пишат от комисията.

Народните представители ще предложат на колегите си в пленарната зала, когато гласуват доклада за дейността им, да се съгласят с извода, че МВР не познава законите, а служителите на ведомството не успяват да съберат годни доказателства.

"Правоохранителните и правоприлагащите органи не познават добре възможностите за събиране на информация и доказателства за извършена престъпна дейност и не разполагат с необходимата компетентност и професионална подготовка за събиране на годни доказателства с предвидените в НПК други методи и способи за предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпна дейност, и преимуществено използват СРС като основен метод”, пише още в доклада.

"Стесняване на заявителите” заради "затягане на личната сфера”

Депутатите смятат, че нормативната база разширява изключително много кръга от разследващи лица, които могат да бъдат заявители на подслушване, проследяване или трафични данни. Ето защо комисията препоръчва с промяна в закона да бъде намален "кръгът от заявители”.

"Тази необходимост се налага поради силното засягане на личната сфера на правата и свободите гражданите поради високата цена на събираната със СРС информация, както и поради изключителната претовареност на занимаващите се с тази дейност”.

Законът се заобикаля с цел събиране на информация

От изводите на комисията става ясно още, че практиката "акаунт”, известна още като "виртуален достъп до харддиск”, която не е регламентирана в закона, продължава.

Заради записи, правени по този способ и компрометиращи властта, избухна и скандалът, станал известен като "Тановгейт”.

През януари 2011 г. във в. "Галерия" излезе стенограма от подслушан разговор на директора на митниците Ваньо Танов с премиера Бойко Борисов, в който Борисов нарежда на Танов да спре митническа проверка срещу пивоварна “Леденика”, собственост на бизнесмена Михаил Михов (Мишо Бирата), близък до тогавашния президент Георги Първанов.

Няколко месеца по-късно Михов почина, а през януари т.г. Софийската градска прокуратура спря разследването, което трябваше да установи как са изнесени записите с аргумента, че няма заподозрян.

По време на скандала стана ясно, че записите са правени чрез практиката "акаунт”, въпреки че правна регламентация за техниката липсва в закона.

"Това създава сериозни предпоставки за нарушаване правата и свободите на гражданите, тъй като не съществува процедура, предоставяща гаранции за правомерност на събраната информация, нейното съхраняване и унищожаване. Включването на събрана по този ред информация едно към едно в информационните справки практически не позволява нейното унищожаване. Така се заобикаля законът”, констатират депутатите.

Те заключват също, че от страна на съдебната власт няма достатъчно ефективен контрол. Според проверката на комисията едва 0.85 на сто от исканията за СРС пред районните съдилища са били отхвърлени.

Депутатите не пропускат да напомнят и становището си за скандала около предложенията на ръководителя на Софийския градски съд Владимира Янева за нови практики при прилагането на Закона за СРС.

С писмо до вътрешния министър и шефа на ДАНС, тя посъветва Цветан Цветанов и Константин Казаков да използват максималния законов срок от два месеца в исканията си до съда за прилагане на СРС с цел накрая статистиката да отчете, че службите са подслушвали по-малко. В кореспонденцията между Янева и шефовете на МВР и ДАНС тя им препоръча още своеобразно подправяне на статистиката. Това, според ръководителя на СГС, можеше да се случи, когато при използване на различни оперативни способи по отношение на едно лице (наблюдение, проследяване, подслушване, фотографиране и други) “в случай на възможност те да се обединяват в единно искане, като по този начин ще се намали броят на издаваните разрешения”.

Статистиката

Според статистиката, представена от народните представители в комисията, през 2011 година са приложени 13 624 СРС спрямо 7881 души. От тях са изготвени 3557 веществени доказателства, като само 747 са използвани в съда.

Откази за прилагане на специални разузнавателни средства са постановени 116 пъти. 639 пъти е отказан достъп до трафични данни по Закона за електронните съобщения, разрешенията обаче са над 58 000.