Кой е фаворитът за премиерския пост на Италия

Пиерлуиджи Берсани е сочен в социологическите анкети за фаворит за следващ италиански премиер след парламентарните избори тази седмица. Той е бивш комунист, изкушен от либерализма и любител на тосканото (традиционна тосканска фина пура), пише агенция Франс прес, която прави портрет на политика дни преди изборите в Италия в неделя и понеделник.

Този 61-годишен политик, почитател на рок музиката, който изглежда сериозен дори когато се усмихва, може да успее да победи своя противник Силвио Берлускони - подвиг, който в редиците на италианската левица само Романо Проди успя да постигне досега.

Берсани не е много харизматичен с кръглото си лице и полуоплешивяла глава. Той произхожда от областта Емилия-Романя, в североизточната част на страната - район, смятан за бастион на левицата. Берсани се гордее със скромния си произход. Роден е на 29 септември 1951 г. в село Бетола, където баща му, който е механик, държи бензиностанция. Самият Берсани е работил там, докато е бил ученик.

Именно в това планинско село на Емилия-Романя той започна сега предизборната си кампания. Без корени, дървото не може да роди нови листа, заяви той на своите привърженици по повод началото на предизборната кампания.

Според допитване, извършено от института Чизе/Луис Берсани въплъщава идентичността на левицата. Той сам се определя като поостарял, но надежден политик.

Берсани е завършил философия. За кратко работи като учител. После се посвещава изцяло на политиката във влиятелната по онова време Комунистическа партия, която изчезва от небосклона през 1991 г. с разпадането на СССР. Подобно на бившите членове на партията, Берсани става член на тогавашната Демократическа партия на левицата, която през 2007 г. се преименува на Демократическа партия и става неин лидер през 2009 г.

Берсани е бил регионален съветник, а през 1993 г. става областен управител на родната си област - пост, който напуска, за да стане министър на промишлеността в първото правителство на Романо Проди през 1996 година. Той е министър на транспорта във второто правителство на Проди, а после и министър на икономическото развитие в периода 2006 г.-2008 г., когато левицата претърпява поражение от десницата на Берлускони на парламентарните избори.

Ценен събеседник в икономическите и промишлените среди, сега Берсани обещава приватизационна вълна в най-разнородни сектори, като например производството на електроенергия или продажбата на медикаменти в супермаркетите.

В международен план Берсани е доста по-малко известен от Силвио Берлускони или Марио Монти, но неотдавна той получи подкрепата на френския президент Франсоа Оланд, както и на няколко други европейски лидери, по-специално белгийския премиер Елио Ди Рупо или председателя на Европейския парламент Мартин Шулц.

В неотдавнашните си предизборни речи Берсани обеща да запази курса на мерките за икономии и връщане на доверието в италианската икономика. Този курс беше приоритетен за премиера в оставка Марио Монти. Същевременно Берсани постави акцента върху създаването на нови работни места, равнопоставеността, пазара на труда и смъртността.

Берсани е ловък тактик, който спечели няколко вътрешнопартийни избори в Демократическата партия, в частност срещу младия си противник, кмета на Флоренция Матео Ренци. Но Ренци все пак го подтикна да се опитва да компенсира имиджа си на апаратчик и резултатът беше, че той се обкръжи от младоци, издигна жените в партийните структури и дори започна да се появява само по риза подобно на Ренци.

Работя повече за страната, отколкото за партията, уверяваше Берсани по време на предизборната кампания. Той се опита да спечели и симпатиите на католиците, като подчерта, че сред неговите модели за подражание е папа Йоан Двайсет и трети /1958-1963 г./, който е все още много популярен в Италия.

Берсани е женен от 1980 г. за Даниела Ферари, фармацевтка, с която имат две дъщери - Елиза и Маргерита.

По БТА