Съсобствениците в "Медийна група България холдинг", издаваща вестниците "Труд" и "24 часа" - Любомир Павлов и Огнян Донев, са обвинени за пране на пари. Във вторник Павлов и Донев бяха привикани в Националната следствена служба, където са им били предявени обвиненията.
Донев отказа всякакъв коментар след излизането от следствието, а Павлов съобщи, че са му повдигнати три обвинения - за документно престъпление, за използване на документи с невярно съдържание и за пране на пари. Той допълни, че му е наложена гаранция от 50 хил. лв., която ще обжалва. Със същата гаранция е и Донев.
Павлов нарече обвиненията "смехотворни", а адвокатът му Даря Пенкова – "абсурдни".
"Основното обвинение е за документна измама - наблюдаващият прокурор е преценил, че е събрал доказателства за това, че чрез използване на документи с невярно съдържание, общо 4 на брой, Любомир Павлов съзнателно е дал възможност на Огнян Донев да получи чуждо движимо имущество и това са 43% от акциите на медийната група", съобщи говорителят на градската прокуратура Румяна Арнаудова. Това е т. нар. предикатно престъпление, което според прокуратурата е спомогнало за прането на пари.
"Впоследствие 40% от придобитите преди това общо 83% от дяловете, са били върнати обратно на Любомир Павлов и това, според прокуратурата, е пране на пари, тъй като тази сделка е била осъществена с имущество, придобито чрез тежко престъпление, а именно документна измама”, обясни обвинителката, отказвайки да коментира конкретни доказателства.
"Тъй като тази сделка е била осъществена с имущество, придобито чрез тежко умишлено престъпление, а именно документна измама, това се явява пране на пари", добави говорителят на СГП.
"Няма конкретна сума пари, която е изпрана, става въпрос за дружествени дялове", уточни тя.
Обвинението за използване на фалшив документ, повдигнато само на Павлов, е във връзка с това, че е декларирал пред Агенцията по вписвания неверни факти за истинността на приемането от общото събрание на съдружниците на "Медийна група България Холдинг" на "дружествен договор на дружество с ограничена отговорност от 27 март".
Засега прокуратурата не е поискала запор на имуществото на двамата обвиняеми, но това може да стане факт в тридневен срок след повдигането на обвиненията им.
Павлов: Обвиненията са несъстоятелни, един прокурор е взел рушвет
На излизане от следствието Павлов каза, че ще подаде жалба за набедяване срещу Христо Грозев – съдружникът, който заедно с Карл фон Хабсбург и Даниел Руц, подаде сигналите за намалените им дялове и машинациите, чрез които е станало това.
Павлов измени леко изявлението си от понеделник, според което двама прокурори били взели един милион лева, за да му бъде повдигнато обвинение. Във вторник той заяви, че корумпиран е само единият от двамата прокурори - Момчил Георгиев, който му е подготвил постановлението за привличане към наказателна отговорност.
Павлов не коментира дали разполага с категорични данни, че посоченият от него прокурор е взел подкупа. Той отговори уклончиво, че "ако действително е направена такава инвестиция за един милион лева или евро", то тя нямало да е ефективна, защото обвиненията са несъстоятелни.
"Аз също прочетох това, не вярвам", кратко коментира думите му говорителят на СГП Арнаудова. По думите ѝ до момента няма постъпил сигнал за корупция срещу колегата ѝ Георгиев.
Издателят отказа да даде подробности по делото, защото не бил запознат с материалите, като уточни, че според прокуратурата имало фалшифициран подпис на съдружника в издателската група Христо Грозев, за който Павлов и защитата му са сигурни, че е автентичен. Това било доказано от две експертизи на разследващите и една частна, поръчана от Павлов и Донев.
Неистински документи, а не неистински подписи
"Има абсолютна манипулация по отношение на тези подписи, тъй като ние говорим за неистински документи, а не за неистински подписи. През цялото време ние сме твърдели, че никога не е имало подписи под документ, даващ право на господин Павлов да се разпореди с 83 процента от дяловете. Това казва и прокуратурата, че става въпрос за неистински факти, а не за подписи", коментира Грозев пред БНР.
Разследването започна по сигнал срещу Донев и Павлов за завземане на дялове в "Медийна група България Холдинг", издаваща "Труд", "24 часа" и още няколко седмичника и списания и притежаваща печатница и сграда. Медийната група придоби вестниците и печатницата от германската група ВАЦ, която се изтегли от България.
Сигналите срещу Донев и Павлов бяха подадени в края на май 2011 г. първо до парламентарната комисия за контрол на ДАНС, чийто ротационен председател по това време Иван Костов ги препрати на прокуратурата и ДАНС.
Паралелно с това сигналите са подадени и до разузнавателните служби на Великобритания и Кипър, както и до Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).
Двата сигнала представляват подробно частно разследване, извършено от Грозев, Хабсбург и Руц, което има за цел да докаже съмненията, че Любомир Павлов е изпирал огромни суми през офшорни фирми във Великобритания и Кипър веднага след скандалната продажба на Общинска банка. Тримата изразяват съмнение, че именно с тези капитали е финансирано закупуването на пресгрупата от ВАЦ.
Като ключова фирма в сигналите се сочи дружеството "Ди енд Джи Асетс" ЕООД, което, според частното разследване на Грозев, Любомир Павлов е придобил изцяло веднага след подаването на първия сигнал за пране на пари, а преди това е било управлявано от близки до Павлов лица. Подалите сигнала бивши съдружници на Павлов смятат, че този ход цели прикриването на схемите.
Грозев отрече да е давал пари на някого, за да повдигне обвинения срещу Любомир Павлов и Огнян Донев. Това е пълен абсурд, мисля, че г-н Павлов си измисли това през последните 48 часа, коментира Грозев пред БНР.
Прокуратурата е получила сигнал от Павлов за скандалния разговор в "Преса"
Повдигането на обвинения срещу двамата медийни магнати бе предшествано от публикация на в. "Преса" от скандален разговор на Павлов, от който става ясно, че той е знаел, че ще бъде обвинен, но не се притеснявал, "защото който приема поръчки срещу нас, му коства главата".
Павлов е уверен, че делото ще бъде прекратено, а ако това не стане директорът на Националната следствена служба Бойко Найденов никога нямало да стане главен прокурор. Като пример за своите възможности Павлов се хвали, че е "отрязал главата" на Иван Костов и Георги Първанов.
Той изтъква и връзките си с вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов, от когото очаква помощ, тъй като от него зависело "кой ще остане в прокуратурата, кой ще напредне нагоре и кой ще си отиде".
Впоследствие Павлов определи записа за манипулиран, а говорителят на градската прокуратура потвърди във вторник, че са получили сигнал от него за разгласения разговор. Павлов иска да разбере дали е бил подслушван или има друга злоупотреба с права.
Румяна Арнаудова уточни, че в рамките на делото за пране на пари не са прилагани специални разузнавателни средства.
Запитан дали е изпращал свой представител при Любомир Павлов, Грозев отвърна: "Г-н Павлов е правил опити да подкупи човек, който работи за мен, с цел той да краде документи от мен и да ги предоставя на него, за да си подобри позициите в следствието."
Грозев обаче е убеден, че публикуваният от "Преса" разговор на Любомир Павлов е автентичен. Грозев добави, че е чувал тези неща лично от Павлов и освен това от опита си в радиото бил убеден, че гласът от записа е на неговия съдружник.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
294 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
нищо не могат да отнесат на ония свят,а си продадоха душите за пари
ми за какво да са обвинени, за евтрини лекарства ли?
БОС. Браво 289. Май борбата е всички да сложат наколенки и кой повече ще вземе комисионни, реклами и пари под масата за да премълчи истините. В кризата парата се свива и даже Иренка и Прасчо чувстват това като притеснително, нищо че зад тях стои банка. Като доведат другите медии до фалит ще останат само те и такива като тях. За да хвалят само и единствено този който е на власт ида оплюват опонентите му.
290 много точно го каза...не знам дали има смисъл да им се напомня,че нищо не могат да отнесат на ония свят,а си продадоха душите за пари
Ех, Любчо, Любчо, заприличал си съвсем на оня пияница - брат ти. А Господ ти прати предупреждение и ти пак не си взе поука. И женичката ти - и тя. Ма нали знаеш, че нищо няма да си отнесете оттатък, само станахте за резил с тая пуста алчност!
Медийни войни ли? Защо никой не нарича нещата с истинските им имена?
Какво ще правят утре слугите по редакциите, след като сами потопяват медиите си?
Иван Бакалов
Някои констатации на т. нар. изслушване по проблемите на медиите в България в Брюксел бяха определени като медийна война.
На медийния фестивал в Албена отново се говори за такава война.
Повдигнатото обвинение срещу издателите на „Труд” и „24 часа” Павлов и Донев и то ли част от тази война? С какво тези двама собственици на вестници са …
по-съмнителни от другите двама - Пеевски-Кръстева?
Проблемите на българските медии не са някакви борби между издатели.
За какво толкова да воюват издателите, като почти всички печатни и интернет медии са на загуба? В България има 15 национални всекидневника, без спортните, и на пръстите на едната ръка се броят тези, които не са на пълна загуба.
Повечето са на издръжка от издателите си от години. Никаква конкуренция не може да мотивира такива войни. Собствениците на бТВ и Нова ТВ, за разлика от вестниците, делят значителни приходи на пазара. Защо между тях няма такива войни?
Войните са за друго.
Може някои да се правят, че не забелязват и да не искат да го признаят, но българските медии от няколко години насам се държат като по времето на Живков. Тоталитарен печат в демократични условия. Има теми табу, премълчават се тотално факти и новини, вихри се долна пропаганда, каквато и комунистическият печат не е постигал.
Вестници превъзнасят образа на нашия пръв партиен и държавен ръководител Бойко Борисов, жълти издания пускат слухове и измислици за неговите политически противници. Брутална, кална преса. Сред тези издания има няколко които се правят на независими и претендират за качествена журналистика. Но също обслужват властта по свой начин.
Може да пишеш само проверени факти, да не използваш грубости в заглавията и измислици, но това още не е качествена журналистика, щом спестяваш факти и си затваряш очите пред истинските проблеми. Така ти си просто част от тоталната пропаганда, но на друг глас.
Това, което наричат война, е нещо много просто - една издателска група (на Пеевски - Кръстева), със своите вестници и телевизии сляпо и безогледно обслужва властта. Това иска банката, която седи зад тези медии - Корпоративна търговска банка. Всеки може сам да пресметне - 1 милиард държавни пари в нея носят годишна лихва поне 12-13 процента, чрез раздадени кредити. От своите пари в тази банка държавата взима трохи - около 3 процента лихва.
С тези 100-ина милиона годишно, паднали като от небето наготово, мустакатият банкер може да издържа колкото си иска медии, а и да купува още. И, разбира се, ще обслужва сляпо властта, натискайки докрай педала на няколко добре платени лA йно МЕТА.
Кой се занимава с този въпрос в медиите? Кой се опитва да разбере колко точно са парите на държавните гиганти като Булгаргаз, АЕЦ „Козлодуй”и т. н. още десетина големи фирми и ведомства в тази банка - 1, 2 или 3 милиарда? По времето на стария министър Трайков, неговото министерство даде една мижава информация, която не разкриваше цялата истина по въпроса.
Това е истинският проблем на медиите.
Първата страница на “Телеграф” възторжено съобщава, че Павлов и Донев са разследвани за пране на пари. Според вестника те вече са на съд.
По този начин те са смачкани и превърнати в проститутки. И това е защото няма достатъчно журналисти с достойнство. Както казва Ботев - няма власт над оная глава, която не иска власт. Редакциите са пълни с хора, готови да се хвърлят веднага на килимчето на главния си редактор, главни редактори, които са готови на всякакви мерзости, щом само им подскаже издателят. Няма идея да се отстояват принципи на професията, да се публикуват неудобни неща.
Сега издателите Павлов и Донев ще бъдат превърнати в мъченици. Те се оказват недостатъчно послушни, не обслужват достатъчно властта. Да, разправията за собствеността на вестниците „Труд” и „24 часа” беше срамна за българските медии, както писахме в e-vestnik още навремето.
А как придоби медиите си Пеевски? „Труд” и „24 часа” поне малко се опитват да спазват професионални стандарти, вместо да леят пропаганда като „Телеграф” и „Стандарт”, например. На журналистическата колегия й стана ясно, че сега „Труд” е много по-свободен вестник и по-приветливо място на работа, отколкото по времето на Тошо Тошев.
Да, и вестниците на Павлов и Донев също премълчават, също са част от съвременния бойкоборисов тоталитарен печат. Медиите са негов образ и подобие. Той е силният на момента. Той не харесва независими медии. И ги подчинява по един или друг начин. Това става лесно, защото повечето журналисти и шефове във вестници и телевизии са с манталитета на слуги.
И така се очертава ситуация като в Русия - контролирани медии, контролирана демокрация. Там, казват, имало две партии - на телевизията и на интернет. Същото е и у нас. Презентацията на журналиста Асен Йорданов на изслушването в Брюксел е достатъчно ярка илюстрация.
Той се беше постарал да намери колко български телевизии и вестници са пуснали новината, че по информация на ЦРУ българският премиер в миналото се е занимавал с престъпна дейност. Нито БНТ, нито бТВ, нито Нова ТВ съобщиха това, както и никоя от големите медии. Едно към едно като във времето на Живков.
Западният печат пише (в случая „Тагесцайтунг”), българският мълчи. Иначе много обичат да цитират какво писали в западни вестници за България, стига то да не засяга Борисов.
Един активен блогър - Асен Генов - тия дни пусна съвсем на място като цитат крилата мисъл на Джорд Оруел: “Журналистика е да публикуваш това, което някой друг не иска да бъде публикувано, всичко друго е пиар.”
Българските медии са пиар агенции на властта.
Само че сега има интернет. И в перспектива това не работи в полза нито на Борисов, нито на собствениците на медиите. Срива се доверието в тях. Когато прикриваш някоя истина дълго, то е като да натискаш надолу под водата една топка. И в един момент тя се извърта и изскача неудържимо нагоре.
Ще дойде ден същите медии слуги, които сега лъскат имиджа на Борисов, да го цапат с катран. Без никакъв свян. Ще си намерят нов господар и ще скачат по главата на стария. Неизбежно е.
Само че на какво разчитат слугите по редакциите? Не виждат ли, че никой няма да издържа безкрайно толкова много губещи вестници? Губещи не на последно място заради слугинажа. Какво ще работят утре, като почнат съкращения (те започнаха дори във вестниците на Пеевски)? Ще дойде ред и да закриват един или друг несъстоятелен вестник.
БОС. Нещо писанията до мадам В не ми е ясно. Тя си е наемничка и работи за пари. В такива хора мморал няма. но не разбирам какво е нейното отношение към случая който се разглежда тук. Ако зад ИКръстева и Прасчо все още стои ДПС е едно, ако вече не стоят е друго. Изобщо кой мъти водата тук. Да оставим двамата други перачи- Грозев и австрийското нещо. Някой яко ги крепи тук. За Бор е ясно- той има лична причина. Шитнаха го от Труд. За мен работата е мътна. Като началото на случая Ал. Петров. Всички …
забравиха че тръгна от един доклад, в който нямаше нищо особено. Но явно той е бил завесата зад която са се крили истинските неща. Тук сега завесата е борбата между четирима тарикати. Зад нея има нещо по различно и засягащо неподозирани неща.
Браво, Мадам В!
А. ДОГАН
Съзнателно не общувам с теб от последните парламентарни избори (юни 2009 г.). Винаги съм знаел, че не си "моралният стожер" на обществото, за каквато се представяш.
Доколкото знам, само преди месец беше подновила офертата си да ни бъдеш таен PR. Колегите ми бяха наясно, че и понятие си нямаш от PR стратегии, а с този акт искаш само респектиращо възнаграждение за "добрия тон", който ще имаш в писанията си за нас. Знам, че не си изключение в това отношение. Но не мога да …
проумея кой ти внуши, че можеш да бъдеш моралният рупор на обществото? А само преди няколко дена, когато започна да провокираш поредната си манипулационна атака срещу ДПС, за един ден ме потърси шест пъти по телефона, и когато не ти отговорих, ми пусна sms, че "можеш да омекотиш и най-тежките удари, които получавам". Браво, Мадам В. Много е яко, нали? В случая деликатният въпрос е: от колко места ти плащат за подобни "поръчки"? Или, може би, самосиндикално задаваш неприятната ситуация и притискаш само жертвата? Разбира се, срещу цената за "омекотяване на удара". Не знаеш, че това е подсъдно, нали? А за морал, да не говорим... Когато вчера прочетох сакралните ти заклинания по мой адрес, ми стана забавно, естествено, и интересно. Ако съм в подходящо разположение на духа, бих могъл да ти направя шокиращ психоаналитичен портрет само въз основа на този текст. И той няма да има нищо общо с твоите миш-маш излияния, които са безпринципна смесица от разнородни понятия, които само внушават непоносимост, ненавист, омраза и дори агресивност. А знаеш ли, че и това също е подсъдно. За морал - да не говорим... В този текст цялата ти същност е концентрирана в началото на въвеждащото ти изречение: "този път няма..." Защо, Мадам В, този път няма? Защото не ти плащаме, нали? Откъде идваш и накъде си се запътила, Мадам В? Кой те е упълномощил да се правиш на морален съдник на (и в) обществото? Един съвет. Когато бълваш подобни деструктивни внушения, го прави пред нарочно поставено за целта огледало. Така сама ще прецениш границите на моралния императив във вътрешния си свят, както и съответствието му на външните обстоятелства.
Между другото, имаш интересна история от гледна точка на категорическия императив (постъпвай с другия така, както с тебе би искала да постъпят). Например, започваш от "политици по пантофи", минаваш пред интимното проектиране на Аз-а в кухнята и спалнята на различни величия (преобразувани в такива маркери-символи, като "гащички", "луксозни апартаменти", "милиони в зелено...", "боянски сараи...", "властта, която разпределя порциите... , "1,5 млн. лв от Цанков камък..."), до превъплъщаване в ролята на Касандра, която определя кой какво трябва да прави и кога да си ходи от историята...
Всеки от собствената ти гилдия може да потвърди, че тези пуснати в обръщение семантично натоварени "символи" са върховни моменти в твоето развитие.
Нещо повече. Тези "символни ядра" се превърнаха в организиращи принципи и "скрити параметри" на измъчената ти аналитичност и на престорената ти морална позиция.
И технологията на правене на собствената ти история е една и съща. Това е методът на подмяната: подменяш предметната реалност (обективният факт) с виртуална реалност (предложения) и върху "новата" основа на предполагаемата виртуалност съграждаш или създаваш всякакъв тип "новини", които в общественото съзнание изглеждат правдоподобни, но по принцип са подвеждащи, неверни или манипулационни.
Например ти много добре знаеш, че четирите идейни проекта (като предпроектни проучвания) нямат нищо общо с "Цанков камък". Дори тези предпроектни проучвания не са започнали да се реализират; те не са обективен факт. Те са направени като стратегия за развитие на една частна фирма в контекста на европейските реалности.
Но понеже усещаш, че проблемът с "Цанков камък" влиза в полезрението на обществото, като част от дневния му ред, съзнателно свързваш предпроектните проучвания за други обекти с един обективен факт - "Цанков камък". Именно тук е подмяната, Мадам В, и върху тази виртуална реалност с внушени правдоподобни асоциации (свързването на един обект с друг, които нямат нищо общо), започваш да изграждаш политически, икономически, правни и морални тези. Що се отнася до Хидровъзел "Цанков камък", вярно е само едно. Много хора знаят, че бях идеолог на този проект до намирането на финансова схема за неговото стартиране. По финансинг проектът спечели първо място в ЕС по "виртуално финансиране", чрез метода на въглеродните емисии (Протокола от Киото). След това компетентните субекти бяха други.
Така е, Мадам В...
Явно е, че от време на време изпитваш чувство на вина. Ти си знаеш. Но сигурно не съзнаваш, че комплексът за виновност продуцира агресивност.
Да. От гледна точка на цялостния ти статус това е нормално. Дерзай! Знам, че имаш слабост към властимащите. Но запомни: накрая всеки трябва да си плати сметката.
Ще се помоля за теб.
Господ да ти е на помощ!