Може да се утежни процедурата за търсене на газ

Процедурата за разрешаване на сондажи за търсене и проучване на газ може да се утежни с още една екооценка. Това съобщи министърът на околната среда и водите Нона Караджова в петък по време на дискусия, посветена на алтернативите на шистовия газ и страховете, които пораждат технологиите за търсене и добив на суровината сред населението у нас.

 

Темата стана актуална след решението на правителството от началото на лятото да даде разрешително на американската компания "Шеврон" да търси и проучва за шистов газ край Нови пазар в Североизточна България. Това провокира множество протести на местните хора, които се опасяват от замърсяване на околната среда. Други пък поискаха допълнително информация за алтернативното гориво, а част от политиците го използваха в предизборните игри.

 

Уточнява се договорът с "Шеврон"

 

Договорът с "Шеврон" все още не е сключен, тъй като се уточняват финансовите и юридическите му клаузи. Когато това стане факт, проектът за търсене и проучване с работната програма и предвижданите технологии ще бъде внесен за одобрение, заяви пред журналисти по време на форума министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. "Както виждате не само с руснаците преговаряме дълго и трудно", допълни той.

 

Нона Караджова също повтори за пореден път, че в екоминистерството не е внасян проект от "Шеврон" с програма за сондиране и че когато това стане, ведомството по закон трябва да изготви две екологични оценки. Едната е за съвместимост на проекта с биологичното разнообразие на проучваната територия, втората се прави при издаването на разрешително за водоползване и е за това дали няма да се замърсят подземните води. Данните и от двете оценки стават публично достояние и тогава се взема крайното решение дали да се позволи сондиране за проучвателни дейности. Когато става въпрос за разрешително за добив, процедурите са още по-тежки, допълни екоминистърът.

 

По сегашния закон за опазване на околната среда от инвеститорите в нефтени и газови сондажи не се иска да изготвят доста по-тежкия доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на намеренията им. Покрай споровете за проучванията за шистов газ у нас обаче Министерството на околната среда и водите е поискало от Европейската комисия да каже подлежат ли газовите сондажи на европейската процедура по ОВОС. До края на ноември се очаква тълкувателният отговор и според него ековедомството може да предложи поправки в закона за опазване на околната среда, с които да се въведе задължително ОВОС и при проучвателните дейности.

 

"И без това в началото на декември в Народното събрание трябва да влязат за разглеждане одобрените вече от Министерския съвет поправки в закона (част от които засягат и ОВОС – бел. авт.), така че при необходимост може да внесем допълнителни предложения за още по-строги процедури за търсенето на газ", каза Караджова.

 

Икономическите ползи са ясни, оценява се екоефектът

 

И тя, и Трайков, и присъстващите български и полски експерти по геология увериха, че технологията, по която се проучва за шистов газ, е същата като за търсене на конвенционален природен газ, само е усъвършенствана в методите за пробиви в земните пластове.

 

"Българското екологично законодателство е едно от най-строгите в Европа, а хидротрошенето (на скалите при проучването – бел. авт) се използва като метод от 1960-те години, като в същото време има други технологии, които нанасят по-големи щети на околната среда, но са по-приети от обществото", отбеляза Трайков.

 

Според него икономическите ползи от енергийната диверсификация на страната с местен добив са ясни, след като в САЩ цените на шистовия газ са между 140 и 200 долара за 1000 куб. м, а в Европа варират между 275 и 350 долара за 1000 куб. м. При такава разлика цената на тока от централа, ползваща шистов газ, ще са изравни с цената от въглищните централи и то при положение, че не е ясно как ще се развият пазарите на въглеродни емисии, които ще оскъпят продукцията на въглищните ТЕЦ-ове.

 

Трайков посочи, че са ясни стратегическите ползи от шистовия газ за страната, остава само да се оцени и екологичният ефект, който според него е управляем. Той допълни, че България е сред инициаторите в Европейския съюз да се създадат единни критерии за проучване и добив на шистов газ, както и изисквания за качеството на използваните енергийни суровини. Енергийният министър призова екологичните организации да бъдат партньор на правителството в информирането на гражданите, тъй като в множеството изказвания по темата се говорят редица неистини.

 

Караница с еколозите

 

Присъстващите на форума представители на граждански и екоорганизации обаче не показаха такава готовност. Напротив, те нападнаха двамата министри за това, че преди да се даде разрешителното на "Шеврон" не е направена широка дискусия сред гражданите по въпроса, а решението е взето на тъмно.

 

В последвалото няколко минутно неконтролируемо подхвърляне на реплики Караджова се опита да обясни, че всички разрешителни за търсене и проучване на подземни богатства минават през една и съща процедура – с последващи екооценки на работните програми. След като част от противниците на шистовия газ напуснаха демонстративно форума, Трайков обясни, че това е нагледен пример за невъзможност да се води диалог с хора, "които са поканени да им се обясни технологията, а те обиждат всички експерти и си тръгват".

 

Експертът от Българския енергиен форум и дългогодишен шеф на дирекция "Концесии" в икономическото министерство Христо Казанджиев пък попита противниците на шистовия газ защо не протестират срещу добива на конвенционалния природен газ, на газа от въглищни пластове или от плътни пясъци, след като по същество става въпрос за един и същ газ, добиван с еднакви технологии, но от различни източници. Според него става въпрос за политически проблем, тъй като появата на шистовия газ е дала възможност за отнемане на геополитически лостове за влияние от определени субекти.

 

"Шистовият газ е нормален природен газ, който обаче се намира в глинести скали, наречени шисти, формиращи по правило нефта и газа. В тях освен газ, има и лек нефт и въглероден кондензат", поясни Казанджиев, който има 35-годишен опит в проучването и добива на нефт и газ. Той обясни още, че аварии при сондирането са възможни само при човешки грешки и този риск е управляем.

 

Сонда в двора

 

"В Тюленово има над 600 нефтени и газови сондажа и на 400 метра от тях се извършва земеделска дейност, как така се твърди, че за шистовия газ ще се разоре цяла Добруджа. В Долни Дъбник сонди има и в дворовете на хората. В случая с "Шеврон" от площ от 4 300 кв. км сондажите ще обхванат едва 2 хил. декара", каза Казанджиев. Освен това според него въобще не е сигурно, че ще се оправдаят очакванията на експертите за техническа възможност за извличане на потенциалните запаси.

 

Те може въобще да не се превърнат в находище, заяви специалистът. Засега говорим за потенциал, който трябва да се оцени и който може да надхвърля и обявените 300 млрд. куб. м, но да не може технически да се извлече, допълни той. Поне четири години трае оценката къде да се направят сондажите за проучване, самият процес на търсене продължава поне девет години, обясни Казанджиев.

 

Тезата за сигурността при проучванията за шиство газ бе потвърдена и от Павел Поправа, шеф на Геоложката лаборатория за горива на Полския геоложки институт. Специалистът заяви, че изтичане на газа от шистите във водоносни пластове под земята е възможно, само ако сондата не е добре обезопасена при поставянето ѝ. Той каза още, че при инжектирането на разтвора от вода, пясък, химически съставки и различни седименти за разпукването на скалите, за да се стигне до газа, се оставя буфер, които да поеме евентуално непредвидено изтичане на този разтвор и да се получи замърсяване на природата.

 

Поправа информира още, че в САЩ 25 процента от потреблението в страната се пада на шистовия газ, а досегашните открити находища се оценяват на 80 млрд. куб. м. В Полша има предоставени 70 концесии за търсене и проучване за шистов газ, всяка от които обхваща територия от около 1200 кв. км. В тях участват компании като "Шеврон", "ЕксънМобил", "КонокоФилипс", полската PGNiG и други общо 40 компании.

 

"Вече имаме 10 сондажа, някои от тях работят, като в следващите години броят им ще нарасне значително", каза Поправа. Той добави, че в Западна Полша се извършват и проучвания за газ от плътни пясъци, като в следващите две години се очаква да има 200 сондажа за търсене на суровината.