Надграждане на електронното образование за 140 млн. лв.

“В най-скоро време децата ще забравят тетрадките си за домашна работа и ще започнат да пишат домашните си в интернет. Целта ни е изпитването на учениците също да се прехвърли от класната стая в електронната мрежа. Родителите пък от компютъра у дома ще проверяват оценките и неизвинените на децата си". Това казва бившият министър на образованието Даниел Вълчев при старта на националния образователен портал - http://start.e-edu.bg в края на 2006 г. За него са похарчени 550 хил. лв.

 

Порталът е част от тригодишна програма за внедряване на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) в образованието на кабинета на Сергей Станишев и струва 140 млн. лв.

 

Шест години по-късно мечтите на тройната коалиция остават само едно добро намерение. Черната дъска, която вече е станала бяла, и хартиената тетрадка продължават да са предпочитаният начин на преподаване в училище. Но е-образователен портал вече е “безнадежно остарял и се нуждае от надграждане” от 5.7 млн. лв. Поръчката е обявена в началото на юли и е част от европейския проект “ИКТ в образованието” за близо 40 млн. лв.

 

“Няма технология, която е вечна. Особено ИКТ се развива страшно бързо. Необходимо е надграждане на съществуващата платформа, която е безнадежно остаряла”. Така Орлин Кузов, директор на дирекция ИКТ в Министерството на образованието обясни причината за обявяването на нова поръчка пред Mediapool. За да е по-убедителен, той направи сравнение на двете образователни платформи с телевизор “Опера” и новите плазмени приемници сега.

 

От обясненията му обаче не стана много ясно защо поръчката поскъпва над 10 пъти - от 550 хил. лв. за първата платформа на 5.7 млн. лв. за новата поръчка. Това е индикативната стойност на проекта, която по време на търга най-вероятно ще падне, прогнозира Кузов.

 

Новият е-образователен портал – нещо като “Фейсбук”

 

Описаните в предмета на поръчката дейности обаче повтарят тези от вече съществуващия портал. Освен това отново се планира обучение на учители. Платформата трябва да обхване 2500 училища и да има 1 милион потребители. Такива изисквания имаше и при старата поръчка. И до ден днешен обаче рекордният брой потребители от 1 млн. не е достигнат. Регистрираните са близо 1800 потребители, а регистрираните училища, които ползват сайта, са около двайсетина от 2700 в страната.

 

“Виртуалната класна стая” е новото, с което ще бъде надграден сега съществуващият е-образователен портал, посочи Кузов.

 

Образно това представлява така. Боби сяда пред компютъра си у дома. Влиза в училищната система, проверява какви са му домашните. Онлайн ги обсъжда с приятелите във форума. Решава си задачите и пише преразказа. Учителите ги преглаждат дистанционно. Може и да го изпитат онлайн. Нанасят оценките в е-дневник, а родителите му ги проверяват.

 

Другата нова функционалност, която ще се добави към сега съществуващата платформа, е всеки свободно да може да качва помагала, уроци и т.н. Нещо като образователен фейсбук, обясни Кузов.

 

Мисъл с перспектива за нови милиони

 

Сега действащият е-образователен портал е изграден на платформа, базирана на MOODLE - open source, т.е. е безплатен. По този начин всеки може да си достави безплатно един или друг модул и да го интегрира на своята платформа, без да се плащат няколко милиона лева.

 

В новата поръчка обаче се залага на купуването на лицензиран софтуер. “Доставката на платформата трябва да включва предоставяне на безсрочен лиценз за ползване на цялостната платформа и всички предоставени модули и функционалности”, е посочено в тръжното обявление.

 

“Простото сравнение, правено от редица образователни институции, показва, че годишната поддръжка на платформа, базирана на MOODLE в сравнение с поддръжката на платформа с лицензионен софтуер, собственост на търговска компания (умишлено не споменаваме името на компанията), оскъпява поддръжката поне двойно.” Това се казва в писмо на неправителствени организации, работещи в сферата на образованието, изпратено и до Mediapool.

 

Още при внедряването на сега действащия е-образователен портал има коментари на професори и доценти, че платформата не е добра и след няколко години ще се наложи да се дадат нови милиони за въвеждането на blackboard, която е най-добра в момента.

 

Според Кузов обаче, който и преди шест години, и сега отговаря за ИКТ в образованието, сегашният портал бил най-добрия за времето си. Практиката обаче показала, че платформите с отворен код се поддържат и обновяват трудно с нови функционалности. “Това е все едно да избираш между “Линукс” и “Майкрософт”. Всеки знае, че “Майкрософт” е предпочитан”, аргументира се Кузов.

 

Дискриминационни условия в новия търг

 

Неправителственият сектор се оплаква още, че в новия търг са заложени дискриминационни условия. Според тях се ограничава достъпът на български фирми до участие в търга. Това става със заложеното изискване кандидатите да имат най-малко 2 подобни проекта за последните 3 години. Според бранша у нас, такива проекти не е имало в България.

 

Страната ни е член на ЕС и условията са съобразени с европейските освен това българските фирми отдавна не работят само за българския пазар, отговори им Кузов.

 

Друго ограничително условие е изискването за оборот от 15 млн. лв. през последните години, което е близо три пъти повече спрямо прогнозната стойност на поръчката. По някои оперативни програми заради такова изискване после налагат финансова корекция (санкция) на бенефициента. В случая това е Министерството на образованието.

 

Кузов обаче не е съгласен, че това е ограничително условие, защото предварителният контрол, направен от Агенцията за обществените поръчки, показал, че всичко с документите е наред. Единственият пропуск, за който им е обърнато внимание, е последните три години за оборот и реализирани проекти да важат от датата на обявяването на поръчката. Това е причината да бъдат направени промени в тръжната документация, а срокът за подаване на офертите да бъде удължен с две седмици до 15 август.

 

При тройната коалциия - 100 млн. лв. за е-образование

 

Първият националният образователен портал е част от 3-годишна програма за внедряване на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) в образованието на кабинета Сергей Станишев. За изпълнението на плана са планирани 140 млн. лв. В продължение на 3 години с парите са купени около 50 000 компютри, лаптопи, мултимедия. Около 95 000 учители са преминали обучение. Издадени са и учебни помагала, които са качени на образователния сайт.

 

На практика всяко едно от 2700 училища в страната разполага с по три лаптопа и мултимедия. В най-голямото училище на всеки от областните градове са дадени лаптопи на всеки от учителите. В София компютри получават учители от четири училища, а в Пловдив – от две, разказа бившият зам.-министър на образованието Кирчо Атанасов пред Mediapool.

 

В крайна сметка от планираните 140 млн. лв. са похарчени над 90 млн. лв., каза Орлин Кузов. Средствата идват от държавния бюджет.

 

Още 40 млн. лв. при управлението на ГЕРБ

 

В момента е в ход реализацията на европейски проект ”ИКТ в образованието” за близо 40 млн. лв. Неговото начало е дадено в края на управлението на тройната коалиция – ноември 2008 г. Направата на новия е-образователен портал ще стане именно с пари по проекта.

 

Общо по проекта е планирано да бъдат обучени 80 000 учители, студенти и ученици. Да бъдат създадени 400 обучителни центрове по ИКТ, да се издадат около 1000 нови учебни помагала.

 

Домашен интернет вече пък би трябвало да имат около 15 000 учители.

 

Предвиждат се още да бъдат направени е-библиотеки за студенти и преподаватели.

 

До момента по този проект са разплатени над 16.7 млн. лв., показват данните в информационната система за еврофондовете ИСУН.

 

Липса на приемственост

 

Липса на приемственост, както и недостиг на техника и квалификация на учителите са основните проблеми е-образованието от мечта най-после да се превърне в реалност. Това показват наблюдения на учителите.

 

В нашето училище не повече от 30% от учителите ползват е-образователен портал, каза Нина Чанева, директор на 23 СОУ “Жолио Кюри” в София пред Mediapool. Според нея това, което не достига е-образованието да стане реалност, е дефицитът на техника и недостатъчната квалификация на учителите.

 

Има деца, които са значително по-напред от учителите в технологиите, а не всеки учител е готов да приеме ученика като партньор в процеса на преподаването, коментира Чанева.

 

Според нея отделен е въпросът, за да е ефективно е-образованието, всяко едно от децата също би трябвало да идва на училище с лаптоп. В някои училища вече има такива изисквания. Това обаче поставя на дневен ред въпроса дали всички родители могат да купят на децата си лаптопи.

 

Липсата на приемственост също е проблем, смята Кирчо Атанасов, който беше пенсиониран от поста директор на математическата гимназия в Пловдив след идването на власт на ГЕРБ. Според него е необходимо държавата да упражнява контрол дали учителите използват нови форми на преподаване. Според него интересно би било да се проследи как се ползват раздадените около 50 000 компютъра по времето на тройната коалиция на учителите.

 

Ако във всеки кабинет няма интерактивна дъска, е-образованието си остава само едно добро пожелание, смята Чанева.