Над 20 ВЕИ-инвеститори са спрели проектите си в България

Над двадесет чужди и със смесени капитали инвеститори в производство на ток от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) са спрели проектите си в България след приетия преди лятото изцяло нов закон за ВЕИ. Това сочат данни на Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), представени от председателя на надзора на организацията Кенет Лефковиц пред журналисти.

С новото законодателство бе ограничен срокът за изкупуване на тока от вятърни централи от 15 на 12 години и инвеститорите бяха задължени да плащат авансови гаранции за всеки мегават от проектните си намерения, които, ако се реализират, с тези такси ще бъдат присъединени към мрежата високо напрежение и токът им ще бъде изкупен от НЕК и електроразпределителните дружества. Новите правила бяха определени от правителството като мерки за охлаждане на ВЕИ-пазара, който през последните години се бе превърнал в нещо като енергиен Клондайк за предприемачите.

Страната става по-малко привлекателна за ВЕИ-инвестиции

Пазарът обаче реагира отрицателно и вече България е с едно място по-ниско – от 32 на 33-то в класацията на “Ърнест и Янг“ за привлекателните за зелена енергетика страни, която се прави на три месеца, стана ясно от съобщение на агенцията от понеделник.

Освен отказалите се да правят екоенергиен бизнес у нас, има и фирми, които са замразили проектите си до изясняване на ситуацията. Има и фирми, които продължават проучванията си, тъй като развитието на един вятърен проект, например, отнема две-три години за измервания на силата на вятъра, изготвяне на екооценка и придвижване на тежките административни процедури.

“Част от фирмите продължават да работят, защото както има драстични промени в едната посока, така махалото после отива в другата посока“, посочи Лефковиц. Той заяви, че инвеститорите във вятърни паркове ще продължат да настояват срокът за задължителното изкупуване на произведената от тях енергия на гарантирано високи цени да стане пак 15 години, както е във всички стани от ЕС, освен България, Естония и Словакия.

Пазарът е политически

“ВЕИ-пазарът е политически и оттеглянето на подкрепата на държавата за бизнеса му влияе чувствително“, посочи Себастиан Ньотликс, главен изпълнителен директор на БГВЕА. Според него, ако държавата даде повече преференции на ВЕИ инвеститорите, от този бизнес може да се възползват не само големите фирми от бранша, но и дребни предприемачи, каквато е практиката в Германия.

Ньотликс посочи, че 10-те процента корпоративен данък не са достатъчно привлекателни за дребни предприемачи физически лица и даде за пример Германия, в която вложилите парите си във ВЕИ-бизнес ползват право да платят данъци върху 40 процента по-малко от облагаемите си годишни доходи. В Германия и в Гърция срокът за изкупуване на вятърния ток е 15 години, а цената му в южната ни съседка е същата като в България – около 9 евроцента за киловат. При това крайните потребители в Гърция плащат по 22 ст./кВтч, а българските – 16.9 ст.

Евентуално раздвижване чак напролет

Лефковиц очаква някакво раздвижване на българския пазар на ВЕИ да има преди април 2012 г., когато трябва да стане ясно официално за колко мегавата са платени гаранции, за да се изясни картината за бъдещите включвания на екомощности в мрежата. По неформални данни от заявени преди новия ВЕИ-закон намерения за строеж на над 6 хил. МВ вятърни централи, сега те са намалели до 2 хил. МВ.

“Но това не е краят на историята, защото се чува, че много проекти са платили гаранции за проекти, които всъщност е трудно или невъзможно да приключат процедурите по окончателно присъединяване“, посочи председателят на надзора на БГВЕА. Той отрече да са заявени двойно повече от предвидените 1400 МВ вятърни мощности в националния план за ВЕИ до 2020 г., според който дотогава 16 на сто от крайното потребление на електроенергия в страната трябва да е от възобновяеми източници.

В момента у нас има изградени вятърни централи за 700 МВ, по одобрен от Брюксел и задължителен правителствен план те трябва да са 1400 МВ. Според БГВЕА страната ни спокойно може да изгради 3 хил. МВ вятърни паркове, за да може да продава произведените над задължителните количества зелен тока на страните-членки на ЕС, които не са изпълнили своите ангажименти след 2020 г. Този вид пазар, за който през ноември ЕК трябва да представи регламент, ще е сходен на търговията с парниковите квоти. Очаква се цените на продаваните излишъци екоток на страни с недостиг да са около средните сегашни тарифи на ВЕИ-електроенергията. Ако обаче много държави от ЕС не изпълнят своя процент от потребявана зелена енергия, ще има голямо търсене на пазара и цените естествено ще се качат, коментира Лефковиц.

Без нови зелени мощности сметката за ток нараства двойно

Според анализи на БГВЕА, ако в момента българинът със средна месечна сметка от 46 лв. плаща от тази сума 28 ст. заради преференциалните цени на вятърния ток, то при 2 500 МВ изградени вятърни паркове сметката ще се увеличи с 92 ст. Но ако страната ни не изпълни и един процент от задължителните 16 на сто дял зелена енергия в крайното потребление, същата сметка ще скочи с над 13 лв. през 2020 г. и с 47 лв., ако не се построи и един мегават нови ВЕИ-мощности.

Лефковиц смята, че до такъв вариант надали ще се стигне, защото по-евтино е да се плати за изграждането на нови ВЕИ-мощности и преференциалната им цена за 12 години, отколкото да се плаща за внос на зелен ток от ЕС, който на практика ще е само на хартия.

“Сравнени с други нови централи – и въглищни, и ядрени - вятърните централи са по-конкурентни, защото като приключи срокът на преференциалното им изкупуване, те ще поевтинеят много. Ядреният ток от АЕЦ “Козлодуй“ сега е евтин, защото се е изплатил, същото ще стане с вятърната енергия“, заяви представителят на бранша.

След две години цената на вятърния ток започва да пада

Според асоциацията след две до пет години вятърната енергия реално ще започне да поевтинява цените на тока в България, а до 2020 г. отражението им върху крайната цена на тока ще е още по-драстично, защото реално повечето работещи вятърни централи няма да имат право на задължително изкупуване на енергията им на по-високи цени и ще трябва сами да ѝ търсят пазар.

Така, ако в момента НЕК и електроразпределителните дружества са длъжни да плащат между 17 и 19 стотинки за киловат зелена енергия при крайна цена на тока от 16.9 ст., след това цената на вятърния ток може да е под една стотинка дори. Лефкавиц обясни как например в Дания, където отдавна работят много вятърни паркове, има моменти, в които дори техните оператори трябва да плащат минимални тарифи на съответната енергийна мрежа, за да приеме произведеното количество вятърен ток.

По думите му цената на произведената от перките електроенергия допълнително ще поевтинява от това, че падат цените на самите вятърни турбини заради новите технологии и отминалия бум на този пазар, което от своя страна поевтинява финансирането на подобни проекти.