Отбой от плановете за размразяване на "Белене", ще има референдум

Управляващите няма да отварят спрения проект АЕЦ "Белене" и вместо преговори с новопоявилия се частен инвеститор, ще организират референдум, като формулират правилно въпроса. Новият развой на събитията идва само ден, след като премиерът Бойко Борисов твърдеше, че ако частният консорциум, проявил интерес към "Белене", внесе гаранция от 200 млн. евро, ще започнат официални преговори. В понеделник обаче президентът Росен Плевнелиев призова това да не се случва, а малко по-късно Борисов потвърди новия курс.

"Ще се радвам много, ако парламентът, вместо да взима решение за стартиране на преговори с този неясен финансов и нестратегически инвеститор, бързо придвижи процедурата за референдум, формулира правилно въпроса и направи национален дебат", заяви Плевнелиев, с което зададе основните точки по новия дневен ред за ядрената енергетика.

Всички преговори спират, референдумът да се проведе преди изборите

Всички преговори за АЕЦ "Белене" трябва веднага да бъдат спрени. Референдумът трябва да се проведе максимално бързо и дебатът трябва да бъде в парламента веднага, заяви след това и премиерът Бойко Борисов.

Допитването, за което БСП събра нужния брой подписи, трябва да се проведе преди парламентарните избори през лятото на 2013 г., каза още Борисов, който явно е променил позицията си от юли т.г., когато твърдеше, че референдумът ще струва 30-40 млн. лева и за да се спестят тези пари на бюджета, трябва да се проведе заедно с изборите.

Да се тества допитване по електорнен път

Министър-председателят лансира и друга авангардна идея – референдумът да се гласува по електронен път.

"Според мен, защо да не се тества, по електронен начин да се направи, както преброяването беше направено и то много успешно, знаете над 50%, ако не ме лъже паметта, гласуваха по електронен път. Защо и сега да не го тестваме, което пък впоследствие да ни върши работа и за избори, и за други такива въпроси, които ще се решават", посочи Борисов. С това си мнение той маркира и друга промяна в позициите на ГЕРБ, които при последните промени на Изборния кодекс не се съгласиха да разширят възможностите за електронно гласуване.

Така или иначе идеята за референдум по интернет едва ли ще се случи, освен ако не се приемат спешни промени в закона за допитванията до народа, който предвижда равен достъп на всички граждани.

Засега не е ясно какви са реалните мотиви, довели до поредния рязък завой на курса спрямо руския ядрен проект и дали това е пореден тактически ход или изцяло нова стратегия. Само преди четири дни министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев заведе в парламентарната икономическа комисия представители на мистериозния "Глобал Пауър Консорциум", придружавани от българските им консултанти Богомил Манчев и Емил Хърсев, които изразиха интерес да реализират с изцяло частни пари руския проект за втора атомна централа край Дунав. Председателят на парламента Цецка Цачева се зае незабавно да пише проекторешение, с което Народното събрание, което прекрати проекта през март, да го отвори за ново договаряне. Премиерът Борисов каза, че преговорите ще започнат след като инвеститорите внесат 200 млн. евро и изпълнят седем условия, които самият консорцуим на практика изложи като своя оферта. Министър-председателят нареди спецслужбите да проверят инвеститорите, за които да се поиска справка и от американското правителство.

Посланик Марси Рийс призова за предпазлив и разумен подход

Отговорът трябва да дойде тази седмица, но бе изпреварен от новия американски посланик Марси Рийс. Тя пристигна в петък, а в понеделник връчи акредитивните си писма на президента и даде първата си пресконференция.

В отговор на въпрос за потенциалния инвеститор в АЕЦ "Белене" тя каза, че когато става дума за мащабна инвестиция като тази, обичайно e да се прави проучване на инвеститора и изрази убеденост, че българското правителство ще направи именно това. Става дума за един голям проект, който е свързан с много пари, това е най-предпазливият и разумен начин да се подходи към него, каза посланик Рийс.

Плевнелиев: Практически сме в процедура на референдум

За разлика от премиера Борисов, чиято позиция за АЕЦ "Белене" постоянно се мени, президентът Плевнелиев се анжажира пределно ясно със становище "против". Той хвърли бомбата в понеделник сутринта с изказването си: "Като президент и инженер търся винаги логиката и смисъла и си задавам елементарни въпроси. Например - имаме над 500 хиляди валидни подписа за референдум. Следователно трябва да направим референдум. Иначе ще нанесем удар по демокрацията в България. Вече практически сме в процедура по референдум. Но тогава защо в парламента ще се преговаря с появил се наскоро в последния момент фонд, който не е стратегически инвеститор."

"Трябва да се съобразим с хората – те искат референдум", каза президентът, след като откри новата учебна година в Техническия университет в София. Той отхвърли предложението на премиера Бойко Борисов поисканият от левицата референдум за АЕЦ "Белене" да се проведе заедно с парламентарните избори.

"Ще се радвам много, ако парламентът, вместо да взима решение за стартиране на преговори с този неясен финансов и нестратегически инвеститор, бързо придвижи процедурата за референдум, формулира правилно въпроса и направи национален дебат", посочи Плевнелиев.

Той настоя допитването да се проведе с въпрос, различен от формулирания от БСП при събирането на подписката "Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка "Белене”?"

"Преди всичко - много е важно как ще се формулира въпросът, защото по начина, по който той е формулиран в момента, той е заблуждаващ и некоректно формулиран", заяви държавният глава. "Не може да организираме референдум заради проект, но можем да организираме референдум по принцип. Членовете на парламента имат право и са длъжни, като направят дебата в парламента и да формулират правилно въпроса, за да може да сме коректни. България има и друга ядрена площадка, защо само "Белене”, попита Плевнелиев.

Той посочи, че преди референдума в парламента трябва да се проведе "истински дебат, всички съмнения да се разчистят, всички цифри и параметри да се сложат на масата - кой какво е свършил, колко ще струва, откъде ще дойдат парите, кой ще носи риска, какви са алтернативите, как ще се отрази на следващото поколение".

Според Плевнелиев подходящи въпроси са "Да се развива ли атомната енергетика в България с изграждане на нови ядрени мощности – да или не?", или "Да се развива ли атомната енергетика в България с изграждане на нови ядрени мощности в "Козлодуй" или в "Белене"?".

От АЕЦ "Белене” ще забогатеят само група търговци на ток

Плевнелиев посочи, че от АЕЦ "Белене” ще забогатеят само една група търговци на ток, а от националната програма за енергийна ефективност ще забогатеят милиони българи.

"Струва ли се - да се пилеят 20 милиарда лева в зле структуриран и скъп проект АЕЦ "Белене”, и да оставим българите да живеят в панелките с високите сметки на ток? Токът ще става все по-скъп за в бъдеще навсякъде по света. А токът от АЕЦ "Белене” ще бъде още по-скъп. Или - да стартираме национална програма за енергийна ефективност и да санираме панелките ида направим българите по-богати, ще им паднат двойно сметките за ток, а градовете ще станат по-уютни и красиви?

Той за пореден път призова за пълна прозрачност по енергийните проекти, за да бъде българският народ коректно информиран преди да направи своя избор на референдум.

ГЕРБ мислят какъв въпрос да зададат на референдума

Засега никой от ГЕРБ не се ангажира с алтернативна формулировка на въпроса, всички са категорични, че не може да е внесеният от левицата.

Министър Добрев определи като приемлив предложения от Цецка Цачева въпрос дали българите са съгласни държавата да осигури финансирането на АЕЦ "Белене". След журналистическа забележка, че при такъв въпрос дори и резултатът от допитването да е отрицателно, остава вратичката за провеждане на разговори с частен инвеститор, Добрев даде да се разбере, че след резултата от референдума ще се мисли какво да се прави с ядрения проект.

Междувременно парламентарната група на ГЕРБ би отбой с готвеното проекторешение за размразяване на "Белене".

На извънреден брифинг в понеделник, даден след изявленията на президента Плевнелиев и премиера Борисов, депутатите от ГЕРБ Димитър Главчев и Доброслав Димитров обявиха, че парламентарната група ще изтегли внесеното миналата седмица проекторешение за даване на мандат на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев да води преговори с частен инвеститор за АЕЦ "Белене".

"Насочваме се към това да изтеглим проекторешението за частния инвеститор, трябва да се формулира въпросът за допитването, за да са наясно хората за какво гласуват", каза Главчев и обясни, че референдумът ще е прозрачен и честен.

Главчев прогнозира тежки дебати около формулировката на въпроса за референдума, а Доброслав Димитров допълни, че ще бъде проведена разяснителна кампания сред хората, защото " трябва да се вземе решение за нещо, което ще тежи на няколко поколения". Той попита БСП дали наистина имат желание да се строи АЕЦ "белене" или просто искат покрай референдума да да спечелят някой друг мандат в следващите парламентарни избори догодина.

По думите на премиера Бойко Борисов при дебатите за референдума трябва да бъдат ясно разписани въпроси – откъде ще се вземат 22 млрд. лева, колко след това ще струва токът, кой ще прави електропреносната мрежа, къде ще се носи ядреното гориво.

"Ще обременим хората с много експертни въпроси. Ще е важно тогава българинът много внимателно да си направи сметката, когато си дава гласа "за" или "против", заяви министър-председателят.

Борисов пита Станишев кога защитава националните интереси за "Белене"

"Вярно е, че съпругата на Станишев положи огромни усилия към вас медиите и много успешно, разбира се, но вчера вие изпуснахте няколко думи, които Станишев каза на аерогарата. Той каза, че към него време, когато е трябвало да подпише за АЕЦ "Белене", той е искал да запази интересите на България и затова не е подписал, друг е въпросът какво се е променило през това време, за да ги подпиша аз. Защо той не ги е подписал тогава и чии интереси е защитил? Да приемем, че е искал да защити българските интереси и не го е подписал. Защо – било е скъпо, било е неизгодно, било е в интерес на друга държава. Крайно време е вече да си говорим с истинските имена", коментира премиерът.

"Както си плащат за избори Станишевите хора, така си плащат и за референдум. Имат много пари – плащат”, коментира премиерът факта, че близо четвърт от събраните от левицата подписи за ядрения референдум не бяха признати за валидни от ГРАО.

Електронен референдум без интернет

Той допусна и вероятността да се тества провеждане на референдума за АЕЦ "Белене" по електронен път, тъй като националното преброяване в интернет е било успешно, а и не струвало на държавата никакви пари.

"Защо и сега да не го тестваме? Впоследствие ще ни върши работа и за избори, и за други такива въпроси, които ще се решават. Това е една пряка демокрация”, заяви премиерът.

Неговата теза бе подкрепена от Делян Добрев, според когото би било добре да се спестят 30-40 млн. лв. чрез провеждането на допитването онлайн. Той обаче не обясни как може да се организира това при положение, че според официалните данни близо 40 на сто от българските домакинства нямат достъп до интернет.

Новият обрат на събитията означава, че се спират всякакви намерения за разговори с мистериозния американски консорциум "Глоба Пауър", доведен у нас от ядрения консултант Богомил Манчев и финансиста Емил Хърсев, но без да е ясно кои са обявените девет фирми акционер в него.

За да се оценят пасивите и активите на "Националната електрическа компания" от участието ѝ в ядрения проект бе обявена поръчка за избор на консултант, който срещу 500 хил. лв. без ДДС и за два месеца трябва да направи тази оценка. Принципно това би трябвало да е ясно от финансовите отчети на дружеството или поне да е коментирано в хода на направения анализ на проекта АЕЦ "Белене" от британската банка HSBC, от който зависеше реализацията на ядрения проект, но правителството не го дочака, а реши да прекрати строежа.

Според неофициална информация правителството се канеше да поиска от бъдещия частен инвеститор 700 млн. евро, за да придобие проекта за АЕЦ "Белене" с всички активи, пасиви, досегашни и бъдещи плащания по реализацията на ядрената централа и съдебния иск от изпълнителя на строежа – руската "Атомстройекспорт", за 1 млрд. евро. Заедно с планираната гаранция за 200 млн. евро от инвеститора за сериозността на намеренията му, средствата се предвиждало да оздравят силно закъсалата финансово НЕК.