Отпадане на поправка "Плевнелиев" спасява от вето закона за ДАНС

Президентът Росен Плевнелиев няма да наложи вето върху законовите промени, с които ГДБОП се вади от МВР и се премества в ДАНС, след като е получил "ясни политически ангажименти" от БСП и ДПС, че бъде коригиран спорен текст и няма да се налага той да сезира Конституционния съд.

 

Това стана ясно от съобщение на президентството, публикувано в сряда. От "Дондуков" 2 обаче отказаха да уточнят кои са спорните текстове, а вносителите на промените в Закона за ДАНС от БСП и ДПС все още не са съобщили кога ще прегласуват оспорваните от държавния глава текстове.

 

От БСП неофициално съобщиха пред Меdiapool, че Плевнелиев възразява срещу текста, според който президентът ще има право чрез министър-председателя да получава становища и анализи от председателя на ДАНС по въпроси за външната политика, свързани с националната сигурност. Той настоява да има право на информация директно от председателя на контраразузнаването без да се налага да минава през премиера.

 

"Доста въпросителни и резерви"

 

"Дотолкова, доколкото законът не противоречи на Конституцията, аз заставам зад него. Второ, БСП и ДПС обаче категорично ще си носят кръста и отговорността за реформата, която стартират. Има доста въпросителни, има доста неясноти. Много се бърза. Посланиците изразиха доста съмнения, но всички се обединяваме около това, даваме шанс, гласуваме доверие. Ще съдим по резултатите", коментира Росен Плевнелиев, цитиран от БНР, пред придружаващи го журналисти по време на посещението си в Словакия. Там той участва в Срещата на върха на държавните ръководители от Централна Европа.

 

Измененията в Закона за ДАНС, които регламентират преместването на ГДБОП от МВР в контраразузнаването, бяха гласувани спешно от новото управляващо мнозинство без каквито и да е консултации с външни експерти и въпреки острото несъгласие на опозиционната партия ГЕРБ.

 

Миналата седмица Плевнелиев призова за "допълнителни дебати" за мястото на ГДБОП. Той е консултирал промените с представители на съдебната власт, юридическите среди, политическите сили подкрепили и оспорили законопроекта, а в сряда се е срещнал и с посланици.

 

От "Дондуков"2 посочват, че в хода на дискусиите по промените са били изразени резерви към "някои от измененията в закона и повдигнати съмнения за противоконституционност по отношение на един от текстовете, регулиращи конституционните правомощия на президента в областта на националната сигурност".

 

На среща с вносителите на закона от БСП и ДПС Плевнелиев е представил "изразените от юридическите среди и дипломатическия корпус притеснения".

 

"От страна на политическите сили, предложили тази законова промяна, бе изразено разбиране, както и политическа воля да се съобразят с представените от държавния глава аргументи. Росен Плевнелиев получи уверение, че текстът ще бъде коригиран и няма да се наложи той да сезира Конституционния съд", посочват от президентството.

 

Плевнелиев нямал проблем, че няма да назначава шефа на ДАНС

 

БСП и ДПС отнеха правомощието на държавния глава при назначаването на председателя на ДАНС, като приеха, че това вече няма да става с указ на президента, а с решение на Народното събрание по предложение на правителството.

 

Плевнелиев даде да се разбере, че не възразява срещу орязаното му правомощие.

 

"Аз съм съгласен с тази теза. Парламентът ще има много по-публична процедура на избор на шефа на ДАНС, отколкото просто Министерският съвет да ми даде за подпис един документ”, коментира той от Словакия.

 

В съобщението на сайта му се казва, че той ще издаде указ за обнародване на закона, мотивиран от "установената демократична традиция всеки нов парламент да получи необходимия кредит на доверие в първите си законодателни инициативи" и от конституционната му роля да обединява, а не да задълбочава различията.

 

Депутати от мнозинството коментираха пред Mediapool, че след като промените влязат в сила, в Народното събрание трябва да бъдат внесени нови изменения, за да се спази поетият към президента ангажимент за ревизия на оспорвания текст.

 

Източници на Mediapool изразиха недоумение защо държавният глава не е решил да наложи вето върху една част от закона, каквото право има, а е решил на честна дума да пусне целия. Освен това е странно защо не оспорва отнетото му право да има последна дума за председателя на ДАНС, още повече след скандалното назначение на временен шеф на агенцията, направено в спешен порядък от БСП и ДПС. След като освободиха заварения от ГЕРБ председател на ДАНС, новите управляващи сложиха на негово място Владимир Писанчев, чието име стана публично известно покрай скандалната разработка "Галерия" по времето на кабинета "Станишев", при която ДАНС е събирала неправомерно информация за лица, фирми и медии, включително разпечатки на телефонни разговори.

 

Плевнелиев посочва още, че има намерение да свика Консултативния съвет по национална сигурност за продължаването на реформата в сектор "Сигурност", за принципите на която бе постигнато съгласие през 2012 година.

 

Той визира изготвените четири проектозакони за службите – общ Закон за националната сигурност и устройствени закони за Националната разузнавателна служба (НРС), Националната служба за охрана (НСО) и военното разузнаване.

 

Плевнелиев бе поел ангажимент законите да бъдат приети, но оттеглянето на правителството на Бойко Борисов не позволи да бъде изпълнен.

 

От БСП и ДПС обаче имат резерви към проектозаконите и се очаква те да бъдат редактирани. Най-сериозни са критиките към общия проектозакон за националната сигурност, целта на който е да регламентира взаимодействието между службите и цялостната рамка на сектора.

 

По-рано от ГЕРБ поискаха държавният глава да свика КСНС, но за промените в МВР и ДАНС, срещу които се обяви бившата управляваща партия. Плевнелиев обаче не се съобрази с искането им.