Приватизацията ще наваксва приходи ударно в края на годината

Господин Караниколов, каква част от заложените приходи на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за 2011 г. са изпълнени месец преди края ѝ?

Приходите от приватизация са изпълнени почти 50% от предвидените, но до края на годината очакваме значително да увеличим този процент. Ще листваме на борсата поне един от миноритарните пакети в електроразпределителните предприятия (ЕРП) - този на ЕВН. На публични търгове ще предложим няколко големи имота – теренът и недостроената част от сградата на ИПК "Родина", имоти в Шумен, Бургас, Силистра, както и 100 процента от "Техноекспортстрой". Ще стартираме и поредния централизиран публичен търг на борсата.

 

Що се отнася до следприватизационния контрол там бяхме заложили 6 млн. лв. приходи за 2011 г., които вече сме ги надхвърлили и се надяваме, че до края на годината те ще нараснат още.

 

Има и сделки, които до момента не успяхме да реализираме, но с тях ще стартираме в началото на следващата година, а с приходите ще изпълним предвидения за 2012 г. бюджет от 300 млн. лв. Другите два миноритарни пакета от електроразпределителните дружества - тези на ЧЕЗ и Е.ОН, ще излязат за продажба догодина, а също и БДЖ "Товарни превози", както и ВЗМ-Сопот.

 

Ако са верни обявените оценки на тези предприятия, то излиза, че само от БДЖ "Товарни превози" ще си изпълните бюджета за 2012 г., а като се прибавят и ЕРП-ата ще се надхвърли?

 

Предстои да видим, защото, както знаете, борсовият пазар е много чувствителен. Виждате какво се случва в Европа и как това се отразява на борсите. Все пак предлаганите пакети са на дружествата от сферата на енергетиката, а те винаги са интересни за инвеститорите. Не мисля, че ако преизпълним заложения бюджет, някой ще ни упрекне. За мен прогнозата от 300 млн. лв. за догодина е реална.

 

Приватизацията на "БДЖ Товарни превози" изглежда най-интересна на фона на железничарската стачка в момента. Реално ли е да се очакват обявените от ръководството на БДЖ 300 млн. лв. приходи от продажбата?

 

Оценката на дружеството е възложена на адвокатското дружество "Камбуров". То ще изготви и информационния меморандум, правен анализ и оценка. Това трябва да стане към средата или края на декември. След това предстои Изпълнителният съвет на агенцията да избере метода, по който ще се приватизира дружеството, а също и какви критерии ще имаме към бъдещите купувачи – дали ще са само стратегически или стратегически и финансови, дали ще се допускат консорциуми и т.н. Това ще се решава след диалог както с Министерството на транспорта, така и с ръководството на БДЖ. През февруари се надяваме да стартираме и самата процедурата, за която засега имаме принципно съгласие това да е конкурс, защото при този метод е по-лесно се договарят твърдите ангажименти, които бъдещият купувач ще трябва да поеме.

 

Не е коректно да се говори за цена на активите на "БДЖ Товарни превози", преди да е готова оценката. Един от аспектите от работа на оценителя е да проучи каква част от тези активи са заложени като обезпечение по кредитите на компанията-майка, защото това реално ще се отрази на цената на самото дружество. Едно е да продаваш чисти активи, друго е – те да са обременени. Ситуацията е деликатна. Друг е въпросът, че оценките на активите на БДЖ в момента са по баланс, което не дава реална представа за истинската им цена.

 

Цитираните 320 млн. лв. са балансовата стойност на активите на "БДЖ Товарни превози", но ние тепърва разбираме какви са активите на дружеството.

 

А можете ли да искате по-висока цена от тази на активите на БДЖ "Товарни превози" заради това, че дружеството има пазарен дял от над 80 процента?

 

Ние винаги се стремим да максимизираме финансовите приходи от всяка приватизационна сделка. Иначе не бихме си свършили добре работата. И в този случай е така - колкото повече средства от продажбата на дружеството влязат в БДЖ, толкова по-добре. Възложили сме на оценителят да направи и сравнителна оценка за цената на пазара.

 

БДЖ вече се опита да привлече стратегически инвеститори за формирането на джойнт венчър за товарните превози, за да си увеличи приходите, и не успя. Защо смятате, че за продажбата на активите ще се намерят кандидати?

 

Джойнт венчърът не дава пълното управление върху активите, докато при продажбата решенията зависят само от новия собственик. Може би това е една от причините, която е отблъснала инвеститора или пък нещо друго в процеса на разговорите. Нямам информация и не знам как е било организирано това от мениджърите .

 

А какви изисквания ще поставите към бъдещия купувач?

 

Все още ги уточняваме съвместно с ръководството на железниците и принципала – Министерството на транспорта, но първо трябва да е готова оценката, за да знаем какво притежава дружеството, а оттам какви интереси трябва да защитим и какви да бъдат изискванията ни. Те ще се съгласуват и със синдикатите, тъй като е ясно, че работници и работодатели трябва да имат обща визия за развитието на предприятието.

 

За ИПК "Родина" кога ще стартира търгът и кои са инвеститорите, проявили интерес?

 

Търгът ще е публично оповестен с минимална тръжна цена и стъпки на наддаване. Правим всичко възможно да успеем да го организираме до края на годината. Началната цена ще е между 12 и 15 млн. лв., а стъпката за наддаване е нормативно определена като 1 процент от стартовата цена. Пазарът ще покаже докъде ще достигне цената, но аз съм оптимист, тъй като имотът се намира на атрактивно място с бързи и лесни комуникации.

 

Има и проявен чуждестранен интерес от чешки инвеститори и частичен азиатски. Сред тях имаше фондове за управление на имоти, инвестиционни и дори пенсионен фондове.

 

А участниците в някогашната схема за придобиване на имота от сегашните собственици на ИПК "Родина" в лицето на Ирена Кръстева проявяват ли отново интерес към недовършената част от комплекса?

 

Не, дори от българи въобще не е проявяван интерес.

 

От електроразпределителните дружества, чиито миноритарни дялове по предишни сметки вече трябваше да са продадени, поне ЕВН, която е в най-напреднала фаза, ще излезе ли на борсата до края на годината?

 

Проспектът на ЕВН вече е в Комисията за финансов надзор, от няколко дни имаме и внесено предложение за минимална и начална тръжна цена за всяка акция от държавния дял. На този етап ще се въздържа да кажа каква е тя, защото все още е проект и не е одобрена от агенцията

 

Вече се коментираха очаквания на АПСК да получи 100 млн. лв. от дела в ЕВН, това е доста под постигната през 2004 г. цена за мажоритарния пакет на ЕРП-то и то при положение, че през последните седем години са инвестирани стотици милиони лева в мрежата, което по логика би трябвало да вдигне цената.

 

Аз искрено се надявам тази цена да се постигне. Разликата от 2004 г. и сега е, че в момента ние продаваме миноритарен пакет. Това, че неговият собственик на практика няма да може да взема важните решения за управление на дружеството, дисконтира цената. А и виждате какво се случва на борсата в Германия, Великобритания, където се предлагат изключително апетитни пакети и няма движение. Ние ще пуснем дружеството на начална цена, от там насетне пазарът ще покаже докъде ще стигне стойността.

 

Остава ли методът за продажба акция за акция?

 

Да, остава само да се прецизират детайли около схемата на предлагане - дали в един ден да се предложат всички акции или да се пуснат отделни пакети в различни дни. Ще направим всичко възможно публичното предлагане да приключи до 20 декември. На пръв поглед времето е кратко, но за тази приватизация се говори от година и половина и всеки инвеститор, който следи пазара, вече е наясно дали ще участва в покупката на акции и следи движението на всеки от пакетите.

 

При другите две ЕРП-та все още се подготвя документацията и едва ли ще се справим до края на тази година. Ето защо тяхното листване ще се случи в началото на 2012 г. Просто инвестиционният посредник за дела в ЕВН и самата ЕВН работиха много бързо, за което им благодаря.

 

А ако се получи така, че не може да се продадат изцяло 33-процентните държавни дялове в ЕРП-ата, какво следва?

 

Обявявайки процедурите почти по едно и също време, ще имаме възможност да вземем предвид развитието на борсовата търговия и ако имаме грешки, да ги изчистим при следващите процедури. Ако се получи така, че не се продадат напълно акциите, то най-вероятно те ще бъдат предложени на борсата отново, като допълнително и ще преценим начина, по който ще стане това. Надявам се да не се стигне дотам въпреки свиването на пазарите.

 

"Техноекспортстрой" кога ще се пусне за продажба?

 

Предвиждаме продажбата да е чрез търг с явно наддаване с начална цена, каквото бе желанието и на МРРБ. Методът ще бъде обявен също през тази година и ще започнат да текат съответните срокове за закупуване на документация и подаване на оферти за участие в търга. Надявам се също на голям интерес, тъй като дружеството е представяно пред инвеститори. Пряко заявен интерес обаче досега не е проявяван.

 

Това, че притежава нефтени концесии в чужбина не привлича ли кандидати?

 

Те вече са малко и то в Либия, където виждате какво се случва и на този етап е трудно да се реализират концесиите. И при "Техноекспортстрой", и при ИПК приватизационните ни цели са единствено максимизиране на бюджетните приходи.

 

За продажбата на ВМЗ-Сопот се говори отдавна, има ли напредък?

 

Очакваме най-късно в началото на следващата седмица да сключим договор с оценителя. Същото се отнася и миноритарните дялове в другото дружество от военната сфера - "Терем". Малко се забавихме с процедурата заради задължителното проучване за индустриална сигурност.

 

Интерес към ВЗМ-Сопот засега има от трима-четирима европейски инвеститори, но тук проблемът е силната задлъжнялост на дружеството, което още преди три години е трябвало да бъде обявено в процедура по несъстоятелност. Затова при тази приватизация цената не ни е приоритет и синдикатите се съгласиха с това. Целта ни е да намерим купувач с дългосрочни намерения за развитие на дружеството, който да погаси публичните задължения в срок от шест месеца, и тогава ще му прехвърлим акциите, а самото предприятие ще продължи да работи.

 

Преди около две години председателят на икономическата парламентарна комисия Мартин Димитров заяви, че АПСК има да прибира 2 млрд. лв. от глоби за неизпълнени приватизационни ангажименти. Така ли е и какво правите да ги съберете, защото 6 млн. лв. приходи от санкции за година изглеждат малко?

 

Анализът на вземанията на АПСК показва, че те са за 600 млн. лв., но въпросът е в това каква част от тях могат реално да бъдат събрани. Има вземания, по които е изтекла давността, които се дължат от фирми, които вече не съществуват в правния мир, но те балансово стоят при нас. Или пък фирмата длъжник има капитал, значително по-нисък от задълженията им.

 

Но има и такива вземания, за които агенцията трябва да се постарае повече, за да си ги вземе. Друг момент е, че повечето от обезпеченията са имоти, които при сегашното състояние на пазара трудно могат да се реализират на някогашните им цени, а и няма интерес.

 

Имаме и споразумения за разсрочване на задължения във време, което бизнесът разчита, че ще е по-добро от сегашното. Опитваме се едновременно да бъдем гъвкави и да защитаваме интересите на държавата. Ние не можем да вземем всичко на даден длъжник, когато бизнесът му е работещ и да попречим да развива стопанската си дейност, защото все пак държавата трябва грижливо да подхожда към такива дружества, които успяват да оцеляват. Опитваме се да мислим по-мащабно и за ефектите върху икономиката и социалните последици, но, дебело подчертавам, никога не и за сметка на опростяване на финансовите вземания.