Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Собствениците на киносалони злоупотребяват с монополно положение

56 коментара
Режисьорът Людмил Тодоров (в дясно) и операторът Рали Ралчев по време на снимки. Филмът е по сценарий на Людмил и се снима в село Гостилица, Габровско.

Премиерата на новия български игрален филм "Миграцията на паламуда”, чиито автор и продуцент съм аз, е първата и последната прожекция на филма на голям екран. Това се дължи на условията, които ми поставиха собствениците на киносалони в България - две фирми, които държат над 80 процента от кинозалите в страната.

Българските филми започнаха да носят сериозни приходи и апетитът на киносалоните чувствително се подобри. В момента те прибират близо 70 процента от приходите на един филм и оставят 30 процента за неговите разпространители, продуценти, копродуценти, автори (сценаристи, режисьори, композитори, оператори и актьори) и не на последно място - отчисления за българската държава, която е финансирала този филм с парите на данъкоплатците. След като разпространителите, които често пъти са сателитни фирми на същите тези киносалони, вземат своя дял, за създателите на филма и за институциите, които са го финансирали, остават между 5 и 10 процента от приходите.

Миналата година Министерството на финансите направи ревизия в Националния филмов център. Едно от нещата, които интересуваха ревизорите, беше, къде отиват отчисленията за държавата от приходите на българските филми и как става така, че след като приходите често надхвърлят 1 милион лева, за държавата остават две-три хиляди? Естествено, ревизорите не намериха отговор на този въпрос, защото търсиха не там, където трябва. Отчисленията за държавата са нищожно малки, защото нищожно малко оставят собствениците на киносалони. Държавата обаче не търси при тях (защо ли?), а търси там, където няма да намери нищо.

Преди да продължа с изводите, ще спомена още едно число. За да програмират моя филм в една своя зала, собствениците на киносалони ми поискаха такса от 625 евро без ДДС. С други думи, аз трябваше да платя общо 30 000 лева такси предварително, за да бъда въобще допуснат в техните зали.

Александра филмс” и “Синема сити” са с най-много киносалони у нас

Две са компаниите с най-много киносалони у нас – “Александра филмс” - собственик на кината “Арена” и “Синема сити” - собственик на едноименната верига със зали в “Мол ъф София”, Пловдив, Стара Загора и Русе. Най-големият разпространител на български филми е компанията “А Плюс Филмс”. Неин собственик е Христо Дерменджиев, който допреди три години е маркетинг директор в “Александра филмс”. Ако през годината са излезли 5 български филма, то 4 от тях се разпространяват от “А плюс”. Причината повечето продуценти и режисьори на местни продукции да не говорят открито за таксите и условията на разпространителите и киносалоните е, че не желаят проблеми с компаниите, от които зависи популяризирането и печалбата на филма им.

Още


На моя въпрос, правомерни ли са тези такси (а те не са) и защо са толкова големи, отговорът беше – защото има криза. Обичам този отговор. Чувам го все по-често.

Последствията от тази нарастваща лакомия далеч не са само финансови. Бих казал дори, че другите последствия са по-вредни. Често пъти във финансирането на един български филм участват европейски филмови фондове, телевизии и частни копродуценти. Когато дойде видов ден и тези институции и лица, които са осигурили и привлекли между 100 000 и 500 000 евро за един български филм, получат отчисления от неговите приходи на стойност 1 000 евро, какво ще си помислят те за нас и дали ще участват отново в български проекти? Едва ли. Ударът е не само върху българското кино, а и върху имиджа на страната.

Крайно вредни са и последствията вътре в страната. Тази година държавата ще даде 12 милиона лева за един национален културен продукт, какъвто е киното. Условията на киносалоните силно възпрепятстват реализацията на този продукт. Почти всички мои колеги приемат техните условия, защото иначе филмите им няма да видят бял свят. Аз лично избрах да не се съглася с тях. По този начин подложих филма си на удар, с надеждата да извадя наяве този проблем, който има много измерения.

В показа и разпространението на български филми няма държавна регулация. Държавата е загърбила своя (нашия) финансов интерес, а нейната културна политика се саботира от хора, чиито единствени аргументи са, че имало криза. Собствениците на киносалони в България злоупотребяват с монополно положение и е крайно време органите, отговорни за това, да се размърдат.

*Людмил Тодоров е режисьор и сценарист на филмите "Шивачки", "Емигранти", "Двама мъже извън града", "Приятелите на Емилия", "Любовното лято на един льохман", "Бягащи кучета", "Цветовете на тъмнината". Най-новият му филм е "Миграцията на паламуда".

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

56 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Христо Радев
    #56

    Аз като един идеалист и виден глупак само да попитам - какво стана с правата за излъчване на киносалоните? В нормалните държави кината трябва да плащат лиценз за правото да излъчват един или друг филм. Кината плащат на разпространителите, не обратното! Каква е тази поредна назадничавост, която властва в България? Как така на киносалона ще трбява да му се плати, за да направи прожекция, от която да изкара още повече пари?!?!??!!? МНОГО моля някой да ми го обясни това!

  2. Анонимен
    #55

    Много странни коментари. След като никой в БГ не спазва закона за авторско право и са нарушени основните правила за разпространение - кино, двд,/за блу-рей да не говорим/, телевизия, какво се чудите, че монополисти искат големи суми. Това е положението. Не съм съгласен и с това, че БГ-филмите са тъпи. При условие, че всеки търси да свали всичко на аванта от нета - просто се учудвам, че някой още влага пари за кино, музика и книги.

  3. Анонимен
    #54

    Мисля, че последният коментар под номер 52 е напълно несъстоятелен и просташки агресивен. Подобен род коментари никой не приема сероизно, тъй като опровержението е в броя на наградите за българското кино по световни фестивали. Това, че тук публиката се състои от стотици и хиляди като човека, който стои зад предния коментар (52), е една от реалните причини на българската култура. Тук вирее опростачената и необразована публика, която лапа мухи на екшъни и 3d-та, дарявайки пари на тъпанарските блокбъстери,...

  4. Анонимен
    #53

    Мисля, че последният коментар под номер 52 е напълно несъстоятелен и просташки агресивен. Подобен род коментари никой не приема серьозно, тъй като опровержението е в блоя на наградите за българското кино по световни фестивали. Това, че тук публиката се състои от стотици и хиляди като човека, който стои зад предния коментар (52), е една от реалните причини на българската култура. Тук вирее опростачената и необразована публика, която лапа мухи на екшъни и 3d-та, дарявайки пари на тъпанарските блокбъстери, но категорично отказва да подкрепи родните си филми! Аз на това му викам просташки инат! И ми е жал за българската култура, но всъщност истината е, че гореописаните са за съжаление.....

  5. Анонимен
    #52

    Българските филми са страшно тъпи! Българските режисьори и актьори-пълни бездарници! Кви киносалони те тресат? Кой ви гледа? Мога да ви предоставя салона на читалището в нашто село, събира 50 човека и пак не може да го напълните.

  6. Анонимен
    #51

    Една подробност, пропусната от г-н Тодоров: таксата от 625 евро без ДДС най-вероятно му е била поискана за показване на филма с цифрова прожекция (DCP). Ако им предостави копия на 35 мм. лента, таксата е многократно по-ниска - но продуцентът на филма трябва да е вложил авансово сума, близка до въпросните 30 хил. лв., в производството на тези копия. При цифровата прожекция разходите на продуцента за производството на DCP master са много по-скромни, но оборудването на залите за цифрова прожекция струва много повече, отколкото традиционните киномашини. Нормално е собственикът на киното да очаква да си върне тези инвестиции по някакъв начин.

  7. Анонимен
    #50

    Сигурно има какво да се подобри при разпределението на приходите от показването на филми. Но друго, което може да се направи, е обективен анализ на качеството на българските филми, на вкусовете на българския зрител, на качествата на актьорския състав, на езика и интонацията. Има разни дребни наглед неща, които отблъскват голяма част от зрителите от български филми. Те трябва откровено да бъдат идентифицирани и поправени.

  8. Анонимен
    #49

    Към № 27: По повод "щастливата съдба" на комерсиалните филми и твърдението, че те нямали проблеми с монопола в разпространението и кинопоказа прочетете интервюто на Влади Въргала със заглавие "Няма народ на земята, който да не може да бъде манипулиран"

  9. Анонимен
    #48

    Големи стойкаджии! Големи позьори! Защо бе, драги ми, не направихте един филм как Светият Синод беше направен отдел на ДС?

  10. Анонимен
    #47

    според мен Българско кино няма и крайно време да се сложи край на опитите на разни дилетанти да правят такова. За пример - през 1972г излиза БГ филма Козият Рог, през същата година излиза The Godfather. Хайде да престанем с нашите жалки опити да правим неща, които са плод на болни амбиции.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.