Член на комисия в МВР и ДАНС обяви, че записите по делото "Цонев" са автентични

Скандалните записи от специални разузнавателни средства (СРС), които документират уреждане на подкуп за "смачкване" на дело срещу бившия военен министър Николай Цонев са автентични и нямат следи от манипулация, заяви пред Софийския градски съд (СГС) в петък вещото лице от БАН проф. Евгений Николов.

Той бе ангажиран с казуса от съда след неколкомесечни неуспешни опити да се намери независим експерт, който да не е свързан по някакъв начин със службите. Именно с този мотив съдия Иван Коев категорично отхвърли предложението на прокуратурата експертизата да бъде изготвена от Националния институт по криминалистика и криминология към МВР.

След изслушването на Николов обаче се оказа, че той е член на междуведомствена комисия, сформирана лично от вътрешния министър Цветан Цветанов, в която участват още ръководителите на специализираните звена за подслушване в силовото ведомство и ДАНС.

По тази причина адвокатът на Цонев Васил Василев поиска от съда на направи отвод на експерта, като изтъкна, че това обстоятелство поставя под сериозно съмнение обективността му. Съдия Коев обаче отхвърли искането като неоснователно.

Експертът се оказа чест посетител на звената за подслушване в службите

По време на съдебното заседание защитата на подсъдимите Цонев, съдия Петър Сантиров и бившия главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов изтъкна, че за да прегледа техниката, с която са изготвени СРС-тата, експертът е трябвало да има допуск във връзка с конкретното дело.

На въпрос на адвокат Василев, дали вещото лице е получил конкретен достъп до секретната апаратура за подслушване в МВР и ДАНС Евгений Николов обясни, че допускът му е бил осигурен заради "други негови ангажименти". Той обаче не уточни за каква точно дейност става въпрос.

По неофициална информация на Mediapool, потвърдена от два независими източника, Евгений Николов е бил назначен от прокуратурата да анализира и скандалните записи на телефонните разговори между премиера Бойко Борисов, шефа на митниците Ваньо Танов и финансовия министър Симеон Дянков за покойния бизнесмен Михаил Михов, известен като Мишо Бирата. По този казус прокуратурата все още не е обявила окончателно дали записът е манипулиран или не, макар че независим френски институт се произнесе, че записите не са манипулирани.

Иначе експертизата на проф. Николов по корупционното дело на бившия воненен министър предизвика буквално лавина от въпроси на защитата. Според адвокатите становището на вещото лице има чисто декларативен характер, без да се изясни по какъв начин той е изследвал СРС-тата и каква техника е използвал.

Изследването бе назначено заради очевидното разминаване на звука и картината, както и грешките в стенографираните разговори, които бяха установени по време на публичното прожектиране на записите в съдебната зала преди година.

Записите бяха от камера, закрепена на следователя Петьо Петров, който повреме на първата си среща със Сантиров се намира на маса в кафене. По време на записа внезапно на масата се появяват чаши и чинии без да е ясно откъде са поръчани те. Това даде на защитата основание да смята, че записът със СРС-та е манипулиран като цели пасажи са били ръчно изтрити.

Експертът обаче уверено заяви пред съда, че всеки един от шестте видеозаписа свършва и започва "хомогенно" и няма никакви данни за загуба на информация от файловете. По думите му принципно би могло възможно да изтрият части от записите при прехвърлянето им от записващото устройство на твърд носител, както и при т. нар. им "конвертиране", но случаят не бил такъв.

Николов заяви още, че е ходил в специализираните звена за подслушване в МВР и ДАНС през август и септември т. г., но категорично отказа да уточни какви технически средства са използвани от службите при записването на разговорите, тъй като това му било забранено. Отказа да посочи и от кого му е било забранено, което провокира гневна реакция от страна на съдия Иван Коев.

"Някой може ли да Ви позволява повече, отколкото съдът? Някой може ли да Ви забранява повече, отколкото съдът?", риторично попита магистратът.

С цел да не се разкрие класифицирана информация, наблюдаващият прокурор Божидар Джамбазов поиска засекретяване на заседанието, което в крайна сметка бе разпоредено от СГС, но чак след повече от час.

Не е ясно как е правено изследването, но е ясно, че няма манипулация

През това време Николов уточни, че използваната в случая система за записване сама стопирала и стартирала файловете в зависимост от това колко е запълнена паметта ѝ. Неясен остана въпросът дали е имало човешка намеса в този процес, тъй като експертът бе категоричен, че това ставало напълно автоматично, но след това заяви, че програмирането на техниката се извършва от човек.

Защитата не получи отговор и на въпроса дали във видеозаписите има типичния за подобни кадри таймкод, по който най-сигурно може да се установи дали части от филма са "рязани" и дали други са прибавяни. По думите на Николов "по принцип такъв таймкод може да се изведе, но в случая не е ясно".

Оказа се, че експертът не е успял да идентифицира и типичните за СРС равно отдалечени във времето сигнали от типа "бийп", които също служат за удостоверяване, че записите са автентични и не са претърпели монтаж. Такива звуци ясно се чуваха например в публикуваните в началото на годината от в. "Галерия" разговори между премиера, Танов и Дянков по случая "Мишо Бирата".

Адвокат Василев припомни този случай, като коментира извън залата, че е притеснително, че в България заради липса на ресурси не може да се направи напълно професионална и обективна експертиза на СРС-та, каквато бе направена на един от записите от скандала "Тановгейт" в известна френска лаборатория. В отговор на въпрос на защитата експертът Николов обясни, че подобно изследване би струвало около 40 000 евро и БАН няма как да си го позволи.

След разпита на експерта, адвокат Василев поиска от съда да изиска всички документи от МВР и ДАНС, които удостоверяват извършената от Николов работа в службите, както и да се изясни за какъв период от време той е имал достъп и до каква апаратура. Освен това от защитата настояха да получат отговори и на въпросите, които вещото лице подмина с обяснението, че му е забранено. По тази причина заседанието бе засекретено.

Прокурорът по делото Божидар Джамбазов не видя проблем в експертизата. Според него тя давала ясни отговори на основния въпрос – има ли манипулация на СРС-тата.

Делото продължава чак в края на февруари, когато Евгений Иванов отново ще бъде разпитан, за да отговори на допълнителни въпроси свързани най-вече с метода, по който е изследвал записите. Причина за насрочването на процеса за толкова далечна дата стана натоварената програма на вещото лице.