Личностите изместват политиката в предизборната кампания във Франция

Френските избиратели ще отидат до урните, за да дадат гласа си на първия тур на президентските избори в неделя. Дотук кампанията протича странно, като в нея личностите имаха по-голяма роля, отколкото изпаднала в затруднения икономика на страната. Френските медии съсредоточиха вниманието си предимно върху съдбата на президента Никола Саркози - съдба, която остава неясна.

Кандидатът за президент на Франция Жак Шеминад от свързваната с Линдън Ларуш Партия на солидарността и прогреса казва, че ако бъде избран, ще колонизира Марс. Той също така не вижда проблем в това да сравнява Барак Обама с Адолф Хитлер. Четири милиона зрители гледаха по телевизията миналия четвъртък участието на Шеминад в специално посветено на изборите издание на телевизионното шоу "Думи и дела" по държавния телевизионен канал Франс 2.

По-късно същата вечер дойде редът и на Натали Арто, която има троцкистки възгледи, да представи платформата на своята партия. Тя иска да премахне пазарната икономика и възхвалява диктатурата на пролетариата.

Шеминад и Арто са сред маргиналните кандидати на първия тур на президентските избори на 22 април. Всеки от тях получава почти половин процент от гласовете според последните социологически проучвания. Но те са събрали необходимите 500 подписа от лица на изборни длъжности, за да участват в президентската кампания, което ги постави сред десетте официални кандидати. Освен това по закон телевизиите са задължени да предоставят едно и също ефирно време - точно толкова колкото беше предоставено на френския президент Никола Саркози, комуто същата вечер бе позволено да говори само 16 минути в "Думи и дела".

Победителят ще стане ясен на 6 май, когато водещите кандидати ще се изправят един срещу друг на балотаж. Вероятно това ще е съревнование между Саркози и опонента му от Социалистическата партия Франсоа Оланд.

Безнадеждните кандидатури с нищожни шансове

Тази странна кампания във Франция навлиза в последните си дни. Поне на повърхността френските президентски избори може би показват някои прилики с тези в Америка, където двама политици се изправят един срещу друг в двубой помежду си. Но във френския вариант има нещо старомодно. Повечето кандидати пишат държавнически книги, които хората всъщност купуват, а когато се появят по телевизията, високомерно заявяват, че появата им е "рандеву" с избирателите. Една от особеностите на тези избори са маргиналните кандидатури, които французите наричат les petits candidats (малките кандидати, които са с нищожни шансове). Те са толерираните придворни шутове в представлението, чиято развръзка е избирането на нов крал от народа.

В тази изборна година трябва да сме особено благодарни за тези аутсайдери. Те придават колорит на предизборна кампания, която иначе би била някак потискаща. От една страна е действащият президент, когото френските избиратели намират за отблъскващ - и който прави всичко по силите си, за да ги убеди, че е единственият, който може да ръководи страната.

От друга страна е кандидатът на социалистите Оланд, който от месеци изпреварва опонента си в преките съревнования и се радва на репутацията на голям прагматик, но не успява да плени сърцата на избирателите със своя чиновнически чар. Проучванията сочат, че две трети от поддръжниците му се интересуват главно от това Саркози да не бъде преизбран.

Накратко, французите избират между човек, когото вече не искат, и човек, когото всъщност не искат.

Следизборен махмурлук

Чувството на скованост, с което се характеризира тази предизборна кампания, има връзка в значителна степен с неизказаната истина - без значение кой ще спечели, само за няколко дни след изборите всички политически програми на кандидатите ще се окажат безполезни. На 7 май след следизборното празненство французите ще се събудят с махмурлук.

От икономическа гледна точка Франция е "болна" страна. Националният ѝ дълг достига 90 процента от БВП и тя не е имала балансиран бюджет от 1974 г. насам. Делът на разходите в държавния сектор е най-големият в еврозоната - 57 процента от БВП е зависим от подкрепата на държавата. Безработицата е 10 процента и има цяло поколение от деца на имигранти, които растат в приличащи на гета предградия и имат малък досег с пазара на труда.

"Стандард енд Пуърс" вече отне кредитния рейтинг на страната от ААА, а доста експерти и политици се опасяват, че именно втората най-голяма икономика в еврозоната може да бъде следващата мишена на финансовите пазари. Въпреки че ситуацията във Франция е далеч по-добра от тази в Гърция или Испания, страната понесе удар и растящите лихви по държавните ценни книжа може значително да изострят кризата в еврозоната.

По време на кампанията не беше казано почти нищо за драматичното положение на страната - особено що се отнася до мерките за икономии, които ще са необходими за решаването на проблемите на Франция. Въпреки призивите на одиторите на държавните финанси през следващите пет години Франция да спести 100 милиарда евро Оланд обяви нови разходи в размер на 20 милиарда евро и в традиционен социалистически дух по-скоро би увеличил данъци, отколкото да намали разходите в държавния сектор. Макар Саркози да казва, че има намерение да направи някои съкращения, той вече пропусна тази възможност през петгодишния си мандат.

Образът на "силната Франция"

Вместо да засегнат тези проблеми, кандидатите се опитват да ухажват избирателите с познатия образ на силната Франция, която може да показва политически мускули из цяла Европа. Оланд има намерение да предоговори Европейския фискален пакт, който беше подписан от 25 страни. Саркози заплаши да извади Франция от Шенгенското пространство, ако не бъде направено повече за спирането на нелегалната имиграция.

Това е отражение на копнежа на Франция за величие, който е изложен на опасност тъкмо заради икономическите слабости, с които кандидатите изглежда всъщност са безсилни да се справят.

Никой друг не олицетворява по-добре нереалистичните предложения, които се подмятат в тази предизборна кампания, от крайнолевия популист Жан-Люк Меланшон, представляващ "Левия фронт". Според социологическите проучвания той може да получи до17 процента от гласовете на първия тур. Благодарение на успеха му сред левите избиратели Оланд може да изостане от Саркози на първия тур в неделя.

Той иска да увеличи минималното месечно възнаграждение на 1700 евро - и призовава за данък от 100 процента върху доходите над 360 000 евро. Освен това казва, че Франция трябва да излезе от НАТО. Меланшон е харизматичен оратор. На митингите от кампанията - организирани на места като "Площада на Бастилията" в Париж - десетки хиляди поддръжници веят червени знамена и пеят "Интернационала". Успехът му го превърна в поп звезда. В сайта ЮТюб през последните дни в хит се превърна пародиен видеоклип, в който оскъдно облечена блондинка пее: "Вземи властта над мен,
Жан-Люк."

Кандидатът на Левия фронт е единствената изненада в настоящата предизборна кампания и дори може да изпревари дясната популистка Марин Льо Пен и да заеме третото място на първия тур. Преди година Льо Пен изпреварваше президента в социологическите проучвания - но както и през 2007 г. Саркози използва част от политическите ѝ платформи, което му осигури подкрепата на доста от крайнодесните избиратели.

Да задаваш трудни въпроси

Втората звезда на настоящата предизборна кампания не е кандидат-президент, а смел икономически журналист на име Франсоа Лангле. Той спечели славата си по време на специалните издания на "Думи и дела", след като показа на всички кандидати колко абсурдни бяха техните икономически предложения - често пъти с помощта на графики и диаграми. Това не премахна техните самозаблуди за икономическо великолепие, но поне създаде някакво чувство за реалност.

Доста от кандидатите бяха обидени. Те са свикнали на сервилно отношение от страна на френските журналисти по време на интервюта. Както предрече Лангле, по телевизията рядко се вижда критична журналистика. Що се отнася до печатните медии, френските вестници са разделени на два лагера - консервативният "Фигаро" защитава правителствената политика и напада Оланд всекидневно, докато левият "Либерасион" води кампания в негова подкрепа.

През последните два месеца повечето френски медии съсредоточиха вниманието си предимно върху въпроса дали Саркози може да стигне до преизбиране. Седмица преди първия тур не беше даден ясен отговор, но вероятността действащият президент да спечели изборите е малка още от самото начало - и не се е увеличила.

Неуспех при мобилизирането на електората

Непосредствено след атаките в Тулуза и Монтобан президентът се радваше на кратък възход в социлогическите проучвания, но той не успя да намали значителната преднина на Оланд, която се прогнозира за балотажа. Другият важен аспект обаче е кой от кандидатите ще успее най-добре да мобилизира електората си. Това ще е предизвикателство за Оланд, който въпреки преднината си не успява да събуди ентусиазъм.

Но големият двубой между двамата мъже - възхвалявани от медиите - засенчи фактическата борба. Който и да спечели изборите, Саркози или Оланд, ще бъде принуден да води сходна и несъмнено болезнена политика на реформи.

Дотогава Жак Шеминад може и да продължи да е най-странният кандидат, но човекът, който иска да колонизира Марс, със сигурност не е единственият, чийто ум витае някъде из облаците. Без значение какъв ще е резултатът от изборите, приземяването на Земята няма да е меко.

По БТА