Дали Африка се превръща в Афганистан

След 11 години война срещу терора в Афганистан и Ирак, почти 1,5 трилиона долара преки разходи и стотици хиляди загубени животи западната общественост усеща, че е научила тежък урок. Тя е по-убедена от всякога, че дори при чужда намеса с най-добри намерения изпратените войски неизбежно затъват в безкрайни боеве срещу невидими врагове в помощ на неблагодарни местни хора.

Когато по-рано този месец френски войски връхлетяха върху напредващите колони от ислямисти, заплашващи сахарската държава Мали, ситуацията силно напомни за Афганистан. Няколко дни по-късно отново се появиха тези спомени, след като отряд брадати, въоръжени с автомати джихадисти от групировката "Подписалите се с кръв" превзеха газов завод и избиха десетки чужденци в съседен Алжир - повече, отколкото при което и да е отделно ислямистко терористично нападение след бомбените атентати в нощни клубове на остров Бали през 2002 г. Изглежда това беше следващият фронт на глобалната война срещу терора, а също и пустинно тресавище, в което да затънат жадуващите за слава западни лидери.

Всички войни обаче са различни. Поуките от една кампания не могат автоматично да се прилагат към следващата. Заблуждаващо е да разглеждаме дъгата на нестабилност, простираща се от Сомалия и Судан на изток през Чад до Мали на запад, като че ли е просто още един Ирак или Афганистан. А е и вредно, ако обезкуражава външните сили да помагат за потушаването на опасни конфликти.

Макар че намесата винаги съдържа опасност, в Африка тя не бива да е нито толкова продължителна, колкото в Багдад и Кабул, нито толкова безнадеждна.

Призракът на Мали

Основните причини за конфликта, който привлича вниманието на медиите, не са нито регионални, нито глобални, а местни. От незапомнени времена беззаконието и насилието са пуснали дълбоки корени в и около огромната пустиня Сахара и територията, простираща се на изток чак до Сомалия в Африканския рог. Но през последните няколко години анархията се увеличава, особено след падането от власт на Муамар Кадафи в Либия в края на 2011 г., когато регионът беше залят от оръжия, пренесени през пропускливите му граници. Вземането на заложници, събирането на пари за откупи, контрабандата, трафикът на наркотици и разбойничеството укрепват позициите на множество бандитски главатари. Някои от тях, развявайки знамето на исляма, се възползват от основателното недоволство на местните хора, разпалвано от бедността, дискриминацията и лошото управление на корумпирани правителства.

В Северна Нигерия крайна ислямистка групировка, наричаща себе си "Боко харам" ("Западните учения са грях"), набира слабо образовани, безработни и разгневени мюсюлмански младежи, за да води кампания на насилие и убийства. В Мали номадите туареги в северната половина на страната отдавна са маргинализирани. Джихадистите се присъединиха към етнически бунт, като бързо изтласкаха настрана неговите водачи. На други места - в страни като Етиопия и Кения, те цинично разширяват старите разломни линии между мюсюлмани и християни, които в миналото общо взето са съжителствали в мир. Много от тези групи имат международен състав. Джихадистите, които нападнаха алжирския газов завод, идваха от места като Тунис, Мали и Нигер - алжирските власти казват, че сред тях даже е имало поне един канадец.

Северноафриканските ислямисти търсят вдъхновение - ако не и насока - от глобални джихадистки организации като Ал Каида. Някои получават допълнителни пари от спонсори в Саудитска Арабия и други източници в богатия на петрол Персийски залив.

Хлабавите връзки отразяват посланието на враждебност към Запада и неговите приятели в Африка и извън нея. След като Ал Каида е подложена на натиск в районите по границата между Афганистан и Пакистан и в части на Йемен и Сомалия, някои от нейните хора, търсейки ново убежище, може да дойдат в региона.

Въпреки тези връзки обаче пряката заплаха е най-вече местна. Попитайте хората в Тимбукту, които изведнъж попаднаха под пуританството на строгото прилагане на ислямското право шериат, предвиждащо рязане на ръце, или жертвите на обучен в чужбина бомбаджия в Нигерия, или хората в Сомалия, които едва сега след отстъплението на въоръжената групировка "Аш Шабаб" започват отново да подреждат живота си. Но глобалният джихад радикализира младите мюсюлмани, като насочва местните им недоволства в опасна нова посока. Зле обучените служби за сигурност насърчават бунтовническата дейност със своята жестокост. Подобно на Кения, където сомалийски бежанци подхранват напреженията между мюсюлмани и християни, конфликтът в една страна обикновено се разпространява в съседите ѝ. С годините едни радикализирани, въоръжени и обучени ислямистки бунтовници биха могли да нанесат огромни вреди в една нестабилна част на света.

Правилната поука

За тези, които са се научили да се съмняват в мъдростта на повечето намеси, това изложение насочва към едно просто заключение: стойте настрана. Все пак по ред причини случващото в Сахара е и работа на света. Регионът е голям производител на петрол и газ. Затварянето на достъпа на чужди компании до големи части от Северна Африка би било истинска загуба - една от причините, поради които Франсоа Оланд изпрати войски в Мали, беше да се защитят най-малко шестте хиляди френски граждани, живеещи там. Беззаконието в Сомалия доведе до пиратството в Индийския океан. Северноафриканските джихадисти биха се затруднили да предприемат кампания на терор в Европа или Америка точно сега, но това може да се промени някой ден, ако те контролират ресурсите на цяла страна. По-добре да ги държим изолирани в пустинята.

Отвъд егоистичния интерес е фактът, че кратка, рязка намеса може да извади на показ нещастието на милиони хора. Френски парашутисти помогнаха за прекратяване на гражданската война в Кот д'Ивоар през 2011 г. Няколко хиляди британски войници обезпечиха сигурността в столицата на Сиера Леоне Фрийтаун през 2000 г., с което помогнаха да се сложи край на ужасяващата гражданска война и там. Намесата може да проработи, при положение че когато битката бъде спечелена, на разположение има африкански войски и продължителна програма за развитие.

Това послание е особено важно за Барак Обама. Неговият държавен секретар Хилари Клинтън, която приключва мандата си, признава тези заплахи. Обама реагира хладно, колебливо и засега неадекватно на искането на Оланд за американска помощ в Мали. Германците също не показват особен ентусиазъм да помогнат.

В дългосрочен план Сахара ще стане стабилна едва когато стане по-просперираща. Голям дял от останалата част от Африка започва да се радва на тези изгледи. По-голямата част от значителния и нарастващ брой мюсюлмани в Африка е враждебно настроена към джихада. Западните правителства биха допуснали груба грешка, ако изтъкват трудностите на намесата като извинение да изоставят тези хора сега.

По БТА