Китайската мечта на Си Цзинпин

Как ще се представи новият китайски лидер Си Цзинпин, който тази седмица ще има първата си среща на най-високо равнище с президента Барак Обама?

Надеждата е, че Си е реформатор, който ще преведе Китай през вътрешна трансформация и ще управлява по отговорен начин. Страхът е, че Си е националист, който вкарва Китай в агресивна политика на тормозене на съседите и противопоставяне със САЩ.

Страхът не изглежда неоснователен. Китай засилва териториалните си претенции - от спорове за острови с Япония до домогвания към огромни пространства в Южнокитайско море. Си често прави прегледи на силите на Народоосвободителната армия, особено на военноморския флот, като призовава китайската армия да "бъде готова да води и да печели войни" и "да печели регионални конфликти в условия, ориентирани към информационните технологии".

Си заема трите най-висши длъжности в Китай: ръководител на управляващата Китайска комунистическа партия, държавен глава и главнокомандващ на армията в качеството си на председател на Централния военен комитет. Той вероятно ще бъде начело на Китай едно десетилетие.

Веднага щом оглави партията в края на 2012 г., Си обяви това, което може да стане отличителният белег на неговото управление. "Китайската мечта е голямото обновление на китайската нация", каза той.

Смята се, че китайската мечта на Си е насочена към "двете стотици": материалната цел Китай да стане "умерено богато общество" до към 2020 г., когато е 100-годишнината на Китайската комунистическа партия, и модернизационната цел Китай да стане напълно развита страна до към 2049 г., когато е 100-годишнината на Народната република.

Китайската мечта има четири части: силен Китай (икономически, политически, дипломатически, научно, военно); цивилизован Китай (справедливост и честност, богата култура, висок морал); хармоничен Китай (разбирателство между социалните класи); красив Китай (здравословна околна среда, ниско замърсяване).

"Умерено богатото общество" е такова, при което всички граждани - в селските и градските райони - се радват на висок жизнен стандарт. Това включва удвояване на постигнатия през 2010 г. БВП на глава от населението (близо 10 000 долара на човек) докъм 2020 г. и завършване на урбанизацията (около един милиард души, 70 процента от населението на Китай) до към 2030 г.

"Модернизация" означава Китай да си възвърне положението на световен лидер в науката и технологиите, а също в икономиката и бизнеса; възраждане на китайската цивилизация, култура и военна мощ; и дейно участие на Китай във всички области на човешкото развитие.

Може да изглежда, че национализмът на Си се разминава с тези грандиозни цели, но не е така. Ето шест основания в подкрепа на това становище.

Първо, нуждата от укрепване на властта. Си не беше подбран от архитекта на реформата Дън Сяопин, както бяха неговите предшественици (Цзян Цзъмин и Ху Цзинтао), нито беше избран от народа. Според общоприетата мъдрост Си би бил слаб лидер. За да осъществи своята китайска мечта, Си трябва да укрепи силата си и да си осигури контрол. Засега той надминава очакванията.

Второ, нуждата от извършване на реформа. Си и премиерът Ли Къцян са решени да осъществят широкомащабни икономически реформи, най-големите от 15 години, но има твърда съпротива от тези, чието господство може да бъде подкопано и чиито облаги може да спрат (например държавните предприятия, свързани с партийната власт). Тази съпротива вече не може да бъде надеждно прикривана с приказки за идеология, затова тя използва националистическите чувства, като обвинява реформаторите, че "се прекланят пред западния начин на живот", "възвеличават западните модели" или "се поддават на западния натиск". Активният национализъм на Си е стратегия на принципа "нападението е най-добрата защита" - своеобразно имунизиране срещу политическия вирус на това да бъдеш заклеймен като "мекушав" или "прозападно настроен".

Реформаторите в Китай като цяло са свързвани с проамериканския мироглед и поради това са обект на жестоки обществени критики. Изграждайки си образ на националист, действащ независимо от САЩ (първото му посещение в чужбина беше в Русия), Си е в състояние да осигури икономически реформи, като ги разграничи от служенето на западните/американските интереси.

Трето, нуждата от легитимиране на еднопартийното управление. За да увековечи своето управление (висшите китайски лидери наистина вярват, че то е съществено за благополучието на страната), Китайската комунистическа партия представя една грандиозна картина, основана на три решаващи твърдения: само комунистическата партия може да продължи да подобрява жизнения стандарт на гражданите (и да смекчи острите социални и икономически неравенства); само партията може да поддържа стабилна, единна държава и да изгради щастливо, хармонично общество; и само партията може да осъществи "обновлението на китайската нация", което подчертава здраво владеене на "ключовите интереси" (т.е. суверенитета и териториалната цялост) и повишаване на глобалния престиж.

Четвърто, поддържането на стабилност чрез единство. Китай е изправен пред множество вътрешни напрежения, особено класово разделеното общество (бедни и богати, граждани и селяни, жители на крайбрежието и жители на вътрешните райони), избухнали преди едно поколение. Освен това едно все по-сложно общество може да се разцепи по протежението на множество разломни линии.

Замърсяване, корупция, здравеопазване, жилища, работници мигранти, работни заплати, социален цинизъм, променящи се ценности и куп други наболели въпроси заплашват да разпокъсат обществото, като всички те са изостряни от активните социални медии. Само национализмът, който резонира все по-силно и по-пламенно в китайското общество, може да осигури достатъчно здраво социално лепило.

Пето, разграничаването от предшествениците. Висшите китайски лидери трябва да съчетават историческата приемственост със своите собствени различаващи се теории и практики. По какъв път ще поеме Си?

Икономическият растеж трябва да спадне, а пред Си се изпречват множество вътрешни напрежения (или кризи) като обществения гняв от корупцията и съпротивата срещу замърсяването. Следователно това е още едно основание в подкрепа на национализма.

В миналото надиганията на национализма до голяма степен бяха предизвиквани от външни събития (като случайното бомбардиране на китайското посолство в Белград от НАТО през 1999 г.). Си поставя национализма в сърцевината на своето ръководство - неговият национализъм е активен и следва възвишения път на патриотизма и гордостта.

Шесто, личните убеждения. Си има дълбоко вкоренени патриотични убеждения, които са плод на семейството, живота и кариерата. Баща му Си Чжонсун беше основател на новия Китай и водещ реформатор при управлението на Дън Сяопин. През 2006 г., когато беше партиен секретар в провинция Чжъцзян, Си Цзинпин ми каза, че китайската гордост и патриотизъм са двигателят на историческото възраждане на Китай - тези думи имат забележителна прилика с изказванията му напоследък.

И така, реформатор ли е Си? А националист? Отговорът е, че той е и двете, защото може да бъде реформатор само ако е националист. Американските политически дейци трябва да разберат национализма на Си, така че когато господстващата свръхсила се срещне с изгряващата свръхсила, и двете да могат да имат полза.

По БТА