Путин и Порошенко преговарят в Минск за изход от украинската криза

Президентите на Русия и Украйна седнаха на масата за преговори лице в лице за първи път от началото на юни, за да търсят решение на военния конфликт, обхванал сепаратисткия изток на Украйна, предадоха осведомителните агенции от столицата на Беларус Минск.

Към Владимир Путин и Петро Порошенко се присъединиха и президентите на Беларус - Александър Лукашенко, и на Казахстан - Нурсултан Назарбаев, както и трима висши представители на Европейския съюз - върховният представител за външната политика и сигурността Катрин Аштън и еврокомисарите за търговията Карел де Гухт и енергетиката Гюнтер Йотингер. Срещата на върха в Минск е във формат Украйна – Митнически съюз (Русия, Беларус и Казахстан).

Откривайки наречената вече историческа среща, домакинът Лукашенко призова двете страни в конфликта "да изоставят политическите си амбиции и да не търсят политически дивиденти".

Катрин Аштън заяви, че мисията ѝ е да гарантира, че Украйна ще запази териториалната си цялост. Преди началото на разговорите тя посочи, че ще подкрепи народа на Украйна в търсенето на мир и сигурност и на бъдеще, което е икономически стабилно. Установяването на добри отношения със съседните страни също е важно, посочи Аштън.

Според АП се очаква украинският президент Порошенко да се окаже под натиск да търси урегулиране чрез преговори, а не чрез военна победа, на войната, започнала през април. Именно към това призова германският канцлер Ангела Меркел при визитата си в Киев през уикенда.

"Днес в Минск се решава съдбата на моята страна и на Европа, - заяви Порошенко. - Целта на моето посещение тук е да бъде спряно кръвопролитието и да започне процес на търсене на политически компромис". Той добави, че "интересите на Донбас (Източна Украйна) трябва и ще бъдат взети под внимание".

Порошенко изрази убеждение, че неговият мирен план за уреждане на конфликта си остава актуален. Той се обърна към лидерите, присъстващи на срещата, още веднъж "да погледнат неговия план и да го приемат". Според него единственият ефективен инструмент за прекратяване на сраженията в Източна Украйна е установяването на стриктен контрол по границата с Русия, спирането на оръжейните доставки за сепаратистите и освобождаването на военнопленниците.

Порошенко подчерта на срещата, че всички заинтересовани страни искат да излязат с достойнство от украинската криза и че той е готов да чуе всички опции в търсенето на мирен изход.

Русия е убедена, че кризата в Украйна не трябва да бъде решавана по силов път, заяви Владимир Путин, цитиран от ИТАР-ТАСС. "Готови сме да обменим мнения за възникналата в Украйна кризисна ситуация, което по наше убеждение не трябва да се решава чрез по-нататъшна ескалация на силовия сценарий, без отчитане на насъщните интереси на югоизточните райони на страната, без мирен диалог с техните представители", подчерта руският президент.

АП обръща внимание на факта, че Путин засега пренебрегва исканията на проруските бунтовници Източна Украйна да бъдат анексирани от Русия, както Москва постъпи с Крим през март.

Украйна настоява бунтовниците да върнат завладените от тях територии в Източна Украйна, но Путин иска да запази някакви лостове за влияние над рускоезичните райони, за да попречи на присъединяването на Украйна към НАТО или ЕС.

Русия ще отмени търговските преференции на Украйна

Путин посвети по-голямата част от встъпителното си изказване на търговията, като изложи позицията, че решението на Украйна да подпише споразумение за асоцииране с ЕС ще донесе огромни загуби за Русия, която на свой ред ще бъде принудена да защити своята икономика. Русия разчиташе, че Украйна ще се присъедини към конкурентната икономическа групировка, която Москва създава с Беларус и Казахстан.

"Отказът от техническите норми на Общността на независимите държави (ОНД) и приспособяването към стандартите на ЕС ще струва на Украйна 165 млрд. евро за десет години", каза той. От това според него щети ще понесат и икономиките на държавите от Митническия съюз. "По най-скромните оценки общите щети само за икономиката на Русия могат да достигнат 100 млрд. рубли. Удар ще понесат цели сектори на нашата промишленост и селското стопанство с всички последици за темповете на растеж и за заетостта. Загуби ще има и за Беларус и Казахстан", отбеляза руският държавен глава.

Той поясни, че заради нулевите мита за внос от ЕС в Украйна, които покриват 98 процента от внасяните стоки, доставките на европейски стоки на украинския пазар силно са се увеличили. По-слабо конкурентоспособната украинска продукция пък ще бъде изтласкана към пазара на МС, най-вече на руския пазар.

"При тази ситуация Русия не може да бездейства, просто сме принудени да вземем ответни мерки, да защитим пазара си. В пълно съответствие със споразумението за зона за свободна търговия на Общността на независимите държави (ОНД) и нормите на Световната търговска организация (СТО) ще бъдем принудени да отменим преференциите за вноса от Украйна", посочи Путин. "Отбелязвам, че не искаме да дискриминираме когото и да било. Просто ще будем принудени да въведем спрямо Украйна стандартен търговски режим като този, който действа между Русия и ЕС, например", подчерта държавният глава.

Украинският президент предложи да се договори създаването на мониторингова група, която да оценява реалните щети за МС от асоциирането на Украйна с ЕС. Той посочи и възможността да бъде започнат диалог за преход към суистема на взаимно признаване на сертификати, взаимно признаване на лабораторните резултати за разрешаване на фитосанитарни проблеми.

Порошенко покани ЕС и Митническия съюз да участват в конференция на донорите на Украйна тази есен. "Още сега ние вече разглеждаме варианти за следконфликтното развитие на региона и международната общност изразява готовност да помогне на Украйна в нейните усилия", подчерта той, отправяйки поканата.

Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев предложи този формат на преговори на най-високо равнище да бъде запазен и срещите на същите участници да станат редовни. Според него следващата такава среща може да се състои в Казахстан. Той също подчерта необходимостта от възстановяване на украинската икономика и предложи за целта да бъде създаден специален международен щаб или фонд за подкрепа на украинската икономика.

Освен това, според Назарбаев, е важно да се сложи край на санкционното противостояние, като той посочи, че логиката на търговските войни и на размяната на санкции не води до никъде. Президентът на Казахстан отправи призив за връщане към конструктивното взаимодействие и постепенно вдигане на санкциите.