Русия вече не води информационна война в България

България не е заплашена от външната политика на Русия в Черноморския и Кавказкия регион. Освен това Кремъл не води информационна война на наша територия, чрез "активното и повсеместно пропагандиране на руската политика".

Това става ясно от редактирания вариант на документа "Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана", приет преди ден от Съвета по сигурността към Министерския съвет и качен на правителствения сайт във вторник вечерта.

В първоначалния си вид, който предизвика напрежение между премиера Георги Близнашки от една страна и военния министър Велизар Шаламанов и президента Росен Плевнелиев от друга, докладът директно назоваваше Руската федерация, като заплаха за националните ни интереси и идентичност.

В смекчения вариант, за който категорично настоя Близнашки, липсва изречението: "Активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии, или недържавни организации е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля".

Всъщност авторите на документа вече дори не споменават термина "информационна война", ограничавайки се само с посочването на "хибридния модел" на водене на война, без обаче да го свързват директно с Кремъл. Вероятно за компенсация в началото на текста към анексирането на Крим от Русия е добавено определението "незаконно".

"Разнопосочните регионални и геостратегически интереси предполагат запазване на конфликтното противопоставяне в Черноморския и Кавказкия регион. Незаконното анексиране на Крим от Русия и конфликтът в Източна Украйна се превърнаха в най-сериозната заплаха за мира и сигурността в Европа след Втората световна война. Те доведоха до сериозна промяна в съотношението на силите в Черноморския регион. Това негативно развитие има непосредствено отношение към сигурността на България", описва най-общото заплахите за страната ни редактираната "Визия 2020".

Следва и обяснение на "хибридната война", което през последната седмица на няколко пъти бе защитено от министър Шаламанов и президента Плевнелиев, като отдавна познат в НАТО термин.

"Засилените инвестиции в конвенционални военни способности в посочения регион и "хибридният модел" на водене на война провокират необходимостта от адекватни инвестиции в отбраната на България. "Хибридната война" съчетава прилагане на конвенционални методи с похвати от партизанска война, прикрито подпомагане на сепаратистки групировки, кибератаки и пропаганда, икономически натиск и действия, противоречащи на международното право", пише в доклада.

Като заплаха за България са споменати и "съществуващите в близост до нашите граници "замразени" конфликти".

"Влизането в спирала от санкции се отразява пряко на икономическите интереси на страната ни. Същевременно България е изключително зависима от един доставчик на енергийни ресурси. В този смисъл е ключова необходимостта от диверсификация на енергийните източници за България и засилено сътрудничество в ЕС за намаляване на негативните икономически последици от кризата на изток от нас", се казва още във "Визия 2020", без отново Русия да е спомената поименно.

По-малко промени е претърпяла останалата част от документа, където са изредени "динамично протичащите в Близкия Изток и Северна Африка кризисни процеси" – "конфликтите в Сирия, Ирак (с участие в тях на свързани с "Ал Кайда" и други радикални групи като "Ислямска държава", Фронта "Ал-Нусра" и др.), в Палестинските територии и Либия, политическата и по линия на сигурността нестабилност в Египет (особено в Синайския полуостров) и Ливан са източник на потенциални и реални рискове и заплахи за България и другите страни-членки на НАТО и ЕС".

Не са пропуснати и амбициите на Иран да развива ядрената си програма, както и нестабилната ситуация в Афганистан.

"Съществуващите потенциални рискове, свързани със страните от Западните Балкани, са политическата и икономическата нестабилност, тенденциите към сепаратизъм, забавянето на тяхната интеграция в НАТО и ЕС, предизвикателствата пред напредъка, постигнат в развитието на демократичните процеси и опасността от загуба на ясна евро-атлантическа посока. В региона продължават да се генерират рискове за стабилността, включително за България, произтичащи от етническа и религиозна нетърпимост, както и от дълбоко вкоренените националистически идеологии", продължава докладът.

Подобно на първия вариант на "Визия 2020", и в редактирания място намират заплахи, като международния тероризъм, миграционния поток и провалената държавност в редица страни от Близкия Изток и Северна Африка.

Отбелязвайки не особено добрата боеспособност на родната ни армия, документът посочва, че "изразходваните над 2 милиарда лева за инвестиции в отбраната за последните 10 години членство в НАТО и 7 години в Европейския съюз са довели до минимални нови бойни възможности поради лошо планиране, управление и контрол, липса на Национална програма за инвестиции в отбраната и практически отказ от използване на механизмите, предоставени ни от членството в НАТО и ЕС".

"Отчитайки новите стратегически предизвикателства, националната амбиция на България е да поддържа разходите за отбрана на поносимо за обществото, но същевременно достатъчно ниво, с което да се гарантира реална сигурност на българските граждани. За да бъде постигната тази цел е необходимо още през 2015 г. разходите за отбрана да достигнат посочените в документа, приет НС, 1,5% от БВП, като след това се увеличават всяка година с 0,1% от БВП, така че през 2020 г. да достигнат 2,0% от БВП", се казва в доклада.

Авторите на документа настояват още за "придобиването на нов тип основен, многофункционален боен самолет, заедно с осигурената за него интегрирана поддръжка".

"Това ще намали технологичната изостаналост от нашите съюзници и съседи-членки на НАТО, както и зависимостта ни от Русия. Новият тип боен самолет ще осигури възможност за високоточно въздействие и неутрализиране на въздушни, земни и морски заплахи от военни и полеви летища на страната в най-сложна метеорологична, оперативна и електронна среда", посочва се във "Визия 2020".

Както и в първия ѝ вариант, и тук се казва, че сухопътните войски трябва да бъдат оборудвани със 100-120 нови бойни машини, както и да бъде придобит терминал по програмата на НАТО за съюзно земно наблюдение (AGS) в рамките на съвместен проект с още 14 държави, членки на НАТО. Предвижда се още и покупката на 4 до 6 радара с възможности за откриване и проследяване на цели в системата на ПВО на Алианса.