ВАС остави в действие болничните лимити

Върховният административен съд (ВАС) остави в действие лимитите на болниците, с които им бе наложено ограничение да работят с твърди бюджети между 90% и 95% от миналогодишните си разходи. Петчленен състав на ВАС отмени определението, с което в средата на май тричленен състав спря действието на лимитите до окончателното произнасяне по делото по същество.

Това на практика оставя рестрикциите за болниците в действие до края на годината, тъй като заседанието по делото е насрочено чак за март 2016 година, когато оспорваното постановление на Министерския съвет вече ще е с изтекъл срок и ще действат други правила.

Идеята на здравното министерство при въвеждането на лимитите бе болниците да се вместят в дадения им финансов ресурс като приоритетно обслужват спешните случаи, а останалите включват в листи на чакащите и ги отлагат. Здравният министър многократно коментира, че методиката с лимитите е несъвършена, но това е единственият начин, да бъде "изхранена"  съществуващата мрежа от болници докато не влязат в сила подготвяните от него нови правила.

Очаква се от догодина НЗОК вече да финансира по-малко болници след влизането в сила на националната здравна карта. Междувременно наложените лимити предизвикаха недоволство сред болниците, които през първото тримесечие преди влизането в сила на рестрикциите отчетоха сериозни преразходи, но данните към полугодието показаха овладяване на разходите им.

Лимитите на болниците бяха атакувани пред съда от Центъра за защита правата в здравеопазването и Сдружението на частните болници.

В предишното определение на тричленния състав, с което лимитите бяха спрени, се посочваше, че "оспорените разпоредби биха затруднили или отложили оказването на медицинска помощ и е вероятно да настъпят значителните и трудно поправими вреди за пациентите". Според петчленния състав обаче "характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта подлежат на доказване от оспорващия", а в случая няма приложени доказателства.

"От приложените по делото доказателства не се установява видът и характерът на евентуалните вреди, които действието на тези разпоредби би причинило на изпълнителите на болнична помощ и на пациентите. Изводът за вероятното настъпване на имуществени и неимуществени вреди за болниците, предвид невъзможността да откажат оказването на медицинска помощ, както и за ограничаване правото на пациентите да получат медицинска помощ в предпочитано от тях болнично заведение, не се основават на конкретни доказателства по делото", се казва в определението на петчленния състав с докладчик съдия Мадлен Петрова.

"Липсват данни и доказателства за това, че оспорените разпоредби биха затруднили или отложили оказването на медицинска помощ и че е налице вероятност от настъпване на значителни и трудно поправими вреди за пациентите. В искането до съда са направени твърдения за настъпване на имуществени вреди за лечебните заведения и за влошаване на тяхното качеството, както и твърдения за увреждане на пациентите, които също не са подкрепени с доказателства", пише още в мотивите.

От Центъра за защита правата в здравеопазването коментираха, че от мотивите на съда излиза, че ако една болница отчете лечение на болни за примерно 2 милиона лева, а касата и плати само 1.5 милиона лева, защото такъв е лимитът на болницата, то това не води до финансова щета за нея.

Очаква се извършената от болниците, но неплатена от НЗОК дейност, да достигне 90 млн. лева в края на годината.

"Също толкова очевидно и публично известно е съставянето на листи на чакащи и отлагане на пациенти в почти всички болници. Може би няколко души с отложени операции трябва да умрат, за да се сдобием с необходимите за съда доказателства", коментираха от центъра.