In vino veritas, in yoghurt sanitas!* А къде са парите?

От древната римска мъдрост знаем, че истината е във виното. От приоритетите на Оперативната програма “Наука, образование и интелигентен растеж“ (ОП НОИР) разбираме, че здравето може да е в киселото мляко, но къде ще са парите за наука все още не знаем.

От Министерството на образованието и науката разбираме, че българската наука ще получи 350 млн лв, като основната част ще дойде от Европейската комисия. Парите ще бъдат давани на конкурсен принцип около 6 години. От Министър Меглена Кунева научаваме, че по приоритетна ос 1: “Научни изследвания и технологично развитие“ с парите ще бъдат изградени и усъвършенствани четири Центъра за върхови постижения (ЦВП) и осем Центъра по компетентности (ЦК). Първият вид центрове ще са насочени към фундаментални научни изследвания. Центровете по компетентност ще бъдат 8 и ще се концентрират в приложната наука.

Центровете за върхови постижения ще получат 200 млн.лв., а тези по компетентност – 150 млн лв. За върховите постижения трябвала по-скъпа апаратура, макар че обявените 4 приоритетни направления са еднакви за всички видове центрове:

1. Мехатроника и чисти технологии
2. Информатика и информационни и комуникационни технологии
3. Индустрия за здравословен живот и био-технологии
4. Нови технологии в креативните и рекреативни индустрии.

Оказва се, че това са тематичните направления на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2014-2020 на Министерството на икономиката.

Оказва се също така, че цялата програма по “Научни изследвания и технологично развитие“ има за задача да обслужва иновационни, а не научни приоритети. Както е известно иновациите използват, но не произвеждат научен продукт. Към посочените четири приоритетни направления имало 32 “под-приоритета“, които Mediapool публикува.

Те обаче не са обявени на интернет страницата на МОН. Не е публикувано и Приложение VII за ЦВП, което трябва да съдържа критериите за оценяване на проектите. А процедурата за кандидатстване е открита.

Сладките приказки и обещания за развитие на фундаменталните научни изследвания се оказват само един надут балон. Внимателният преглед на процедури, критерии и индикатори потвърждава недвусмислено, че не само не става дума за фундаментални научни изследвания, но дори не става дума за научни изследвания.
Големият въпрос е дали г-жа Меглена Кунева е заблудена от обкръжението си, или съзнателно разпространява мита за финансиране на фундаменталната наука. Откак тя стана министър, съм правил много опити да се свържа с нея, но имам усещането, че тя не е била информирана за това.

Срамно е в един и същи документ да запишеш дефиницията на фундаментално изследване като “експериментална или теоретична дейност, предприета с основна цел за придобиване на нови знания за фундаменталните причини за явленията или наблюдаемите факти, без да се цели каквото и да било пряко търговско приложение или използване” и да си поставиш като основна задача “Пазарно ориентиране на научните изследвания, с цел повишаване на капацитета за иновации със Специфична цел 1: „Развитие на върхови и пазарно-ориентирани научни изследвания“.

Тази “специфична цел 1“ се оказва една и съща както за фундаменталните изследвания в центровете за върхови постижения, така и в центровете по компетентност. А друга специфична цел просто няма! И нека веднаж за винаги стане ясно, че иновациите не са научни изследвания.

Няма съмнение, че има влиятелни хора, които се стремят да подменят научните изследвания с различни псевдонаучни дейности. Скандалната конкурсна сесия през 2014 г., в която всички представени проекти бяха признати за фундаментални, още се толерира и финансира от МОН и “лобито“ около Изпълнителния съвет.

Странно е, че хора, които се възмущават от финансирането на производството на кисело място като фундаментално научно изследване, приеха съвсем спокойно като фундаментални изследвания такива дейности като производство на формалдехид, пречистване на метан, 3D принтиране и приложението му за зъбни протези, система използваща биомаса за получаване на чиста енергия, “културна идентичност и енергийна ефективност на ревитализацията на междублоковите пространства в панелните комплкси в София“, комплексна система за биоремедиация на води, замърсени с тежки метали, потенциал на биоетанола като гориво за суровини, еко-технологии за биодеградация на органични отпадъци с получаване на етанол и метан, облачни технологии за измерване и управление в електроенергийната система, клинично изследване на износването на нови циркониеви дентални керамики, светодиодно осветление за по-добро здраве и качество на живот, епигенетичен контрол на вирусни инфекции по картофи, и т.н. (вижте протоколите на Изпълнителния съъвет на Фонда „Научни изследвания“, с които са приемани отчетите и е гласувано финансирането за следващи етапи).

Някои от тези въпроси може да са много важни, но нямат нищо общо с фундаменталните научни изследвания. И един въпрос с понижена трудност – дали членове на изпълнителния съвет са участвали в някои от колективите на проектните предложения, или са ръководили временните комисии, които са ги приемали. Ако пък се вгледате в темите на Оперативната програма и проектите на фонда, не намирате ли някакво (не научно) сходство.

И тъй като In vino veritas, нека посоча, че фондът финансира с близо 200 хил. лв и проект за фундаментални научни изследвания озаглавен „Традиционни български вина – характеристики и идентификация“. Може би истината е именно в тях! А ако няма истина, то поне има “едни пари“.

Защо тогава да се възмущаваме, че парите за наука може да отидат за народни носии, за шведски стени (защо не и шведски маси), игри, туризъм, кисело мляко и т.н. Може би пък “in yoghurt sanitas”.

A OП НОИР все повече прилича на Chat Noir (черна котка).

*Във виното е истината, в киселото мляко – здравето, перифраза на римската мъдрост “във виното е истината, във водата – здравето“

*Димитър Пушкаров е професор и доктор на физико-математическите науки, работил в БАН, наши и чуждестранни университети и научни организации. Бил е два пъти зам.-министър – в Министерството на науката и висшето образование и Министерството на образованието, науката и културата. Създател на ФНИ и участник в комисията, проверявала проектите от отменената скандална конкурсна сесия през 2012 година. Почетен член е на Съюза на учените в България.