Добрата новина, която властта смята, че не е добре да се съобщава

Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт съобщи важна новина за България в петък късно вечерта, но почти никой не чу и не разбра за нея. Оказва се, че у нас дори да се вижда, че царят е гол, няма кой да го съобщи.

Слава Богу, царят не е гол, но също така - не всичко е "розово".

Бяха обявени резултатите от проверката на активите и стрес тестовете на шест български банки – ключово изискване за членството на България в Банковия съюз на ЕС и в предверието на еврозоната – Валутно-курсовия механизъм II (ERMII). Резултатът е, че четири от банките (УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ и Централна кооперативна банка) минават теста успешно и без съществени забележки, докато при две – ПИБ и Инвестбанк, е засечен капиталов недостиг и в основния, и в утежнения сценарий на стрес теста, достигащ до 263 млн. евро за ПИБ и 52 млн. евро за Инвестбанк.

Новината обаче не стигна до публиката, защото бе съобщена така, че да не бъде съобщена – с мълчаливото съдействие не само на властите в София и Франкфурт, но и на много от медиите.

След петък, 26 юли, с основание може да се твърди, че публичният разговор за управлението на банките у нас, за добро или за зло, засега е невъзможен, защото нито банкерите, нито медиите могат и желаят да го проведат.

Едни смятат, че това е по-скоро за добро, защото дори да има проблеми в някоя банка, по-добре обществото да не знае за тях, за да не се стига до излишна паника и проблеми. Освен това, така или иначе влоговете до 196 000 лв. са гарантирани и масовият вложител е защитен, а държавата вече има доста повече инструменти да оказва помощ при нужда от ликвидност. Така че, това не е тема, в която трябва да се намесва широката публика и по-добре всичко да мине "мирно и тихо".

Другата гледна точка е, че резултатите от стрес тестовете трябва да се съобщават на публиката не само за да е информирана тя за финансовото състояние на банката си, а и за да знае за нейните кредитни практики, които рядко водят до фалит, но пък често са свързани с проблемни политически и бизнес процеси. Например, може ли обществото да бъде напълно спокойно, ако знае, че държавната Българска банка за развитие е отпуснала над 60 млн. лв. заем за бизнеса на пловдивския велможа Георги Гергов, към 150 млн. лв. - на фирма, свързвана с Румен Гайтански – Вълка; че ПИБ е кредитирала в миналото свързваната със собствениците ѝ фирма "Юлен"; че сериозни банки като УниКредит Булбанк, ОББ и Банка ДСК са финансирали близкия до властта бизнесмен Кирил Домусчиев със съответно 50 млн. евро, 20 млн. евро и 10 млн. евро за покупката на Нова телевизия?

Така че, резултатът от стрес теста на ЕЦБ не е че някоя българска банка е в тежко финансово състояние, а че ПИБ и Инвестбанк очевидно имат проблемни практики в кредитирането, които не са изчистили от 2016 г. насам, въпреки уверенията на ръководствата на двете финансови институции, на БНБ и на финансовото министерство.

Вярно е, че за финансовото състояние на банки трябва да се говори отговорно и без истерия, но умишленото заглушаване на темата под предлог, че това предпазва обществото от самото него, е също толкова безотговорно, колкото и всяването на паника. Сляпото доверие в компетентността и морала на българските банкери, на ръководството на БНБ, че дори на ръководството на ЕЦБ не винаги гарантира добър резултат, сочи практиката у нас през последното десетилетие.

Да се говори публично за проблеми на банки у нас беше забранена тема до преди пет години. Дори в стария закон за банките имаше странен текст, който позволяваше БНБ да глобява медии, ако рушат необосновано имиджа на финансови институции – разпоредба, която някои журналисти тълкуваха като: "за банките - или добро, или нищо". Около десетилетие предишното ръководство на БНБ, начело с Иван Искров, не спираше да убеждава журналистите какви вреди могат да настъпят за банковата система и как може да се повтори паниката от 90-те години, ако посмеят да напишат нещо критично за банка, още по-малко за системата като цяло.

Докато накрая не се оказа, че не медиите, а самата БНБ е съучастник в най-голямата банкова измама у нас за последните 20 години - КТБ. В тази ситуация с драматична сила възниква въпросът за отговорността на бизнес журналистиката, която с достойното изключение на в. "Капитал", проспа балона "КТБ" – точно както световната бизнес журналистика проспа имотния и финансов балон, довел до глобалната финансова криза.

След затварянето на КТБ разговорът за банките нямаше как да бъде удържан и за обикновения вложител стана ясно, че е най-сигурно да има доверие само на себе си и собствения си усет, тъй като уверенията на Искров и колегите му от БНБ, че "банковата система е стабилна", започнаха да звучат кухо. Още повече, когато отделни хора като тогавашната шефка на "Банков надзор" Нели Кордовска с едната страна на морала си уверяваше народа да не се паникьосва, а с другата – ходеше да си тегли парите от КТБ. И докато цяло лято през 2014 г. БНБ и куп финансови "експерти", някои от които впоследствие се оказаха подсъдими, убеждаваха публиката как КТБ трябва да се спасява и удържаха агонията ѝ, някои по-чевръсти и информирани лица успяха да се възползват от т. нар. вторично източване на банката.

Новият управител на БНБ след Искров - Димитър Радев, зае поста с очакването да върне доверието в БНБ и да въведе нови принципи, но и той решително се намести в коловоза на мълчанието - предпочете почти цялостно отсъствие от публичното пространство, маскирано като отговорност.

През 2016 г., под натиска на европейските партньори, БНБ се принуди да направи първата мащабна публична проверка на активите на 22-те банки у нас, чиито резултати неслучайно бяха обявени в една събота, насред почивния месец август, с цел хората да не чуят това, което се съобщава. За да не се сблъска с "безотговорните" медии, тогава Димитър Радев реши да обяви резултатите с видеообръщение вместо с пресконференция. Но пък медиите надминаха себе си по "отговорност" - две от трите национални телевизии – бТВ и Нова телевизия, не посмяха да обявят официално публикуваните от БНБ имена на банките, които и тогава показаха капиталов недостиг – ПИБ и Инвестбанк. Пак за да не се всява паника.

След проверката от 2016 г. БНБ не спираше да повтаря, че банките с проблеми са подобрили практиките си и са в много по-добро състояние от преди. Е, и тези думи отекнаха на кухо в петък, когато ЕЦБ оповести, че отново ПИБ и Инвестбанк имат капиталов недостиг и че той е двойно по-голям от отчетения през 2016 г. БНБ отново излезе с коментар, че "банковият сектор у нас като цяло е устойчив". Шефът на институцията Димитър Радев отново не се появи публично да коментира резултатите (този път дори нямаше видеообръщение, б. р.). Отново повечето медии "отговорно" съобщиха, че шестте български банки са преминали успешно стрес тестовете на ЕЦБ и спестиха детайлите. Нели Кордовска отново е зам.-председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките с мандата на БНБ. Реформата на банковия надзор, така както беше обещана през 2015 г., отново е недовършена.

В тази ситуация не е ясно кой, кого и от какво пази: обществото - от предполагаемата му склонност към паника, или властта – от доказаната ѝ склонност да замита проблемите под килима, докато той не започне да гори.