Въпреки Covid-19 и в навечерието на референдум Русия празнува победата през 1945 г.

Хиляди войници ще маршируват в сряда по Червения площад под погледа на Владимир Путин в момент на патриотично единение - въпреки пандемията и в навечерието на референдум, който цели да укрепи допълнително властта му.

Военният парад по случай 75-ата годишнина от победата над нацизма първоначално беше планиран, както всяка година, за 9 май, но Кремъл беше принуден да го отложи заради разпространението на новия коронавирус.

Въпреки че Русия продължава да регистрира всекидневно хиляди нови случаи, а в Москва, независимо от премахването на карантината, все още са забранени обществените прояви, Путин държеше да организира този парад на 24 юни, дата, избрана, за да съвпадне с тази на първия парад на победителите през 1945 г.

С това събитие, седмица преди референдум, който да му позволи да остане президент до 2036 г., Владимир Путин създава и впечатление, че страната, която ръководи от 20 години, се връща към нормалния си живот.

Русия обаче остава третата най-засегната от коронавируса държава по брой на заразените с близо 600 хиляди случаи и над 8 хиляди починали. Петнадесетина града в Русия предпочетоха да отменят военните паради.

По улиците на Москва трябва да преминат близо 13 000 руски войници и военни от още 13 държави, сред които индийци и китайци.

Руският президент, за когото това ще е една от първите появи на публично място от началото на пандемията, ще може да наблюдава и преминаването на повече от 200 бронирани машини и артилерийски части.

Сред тях са наскоро разработени модели, но не и новите "непобедими" свръхзвукови оръжия, чиито достойнства Путин възхвалява през последните години.

Речите на Путин на досегашните паради бяха повод да се чества руската мощ, възстановена на международната сцена - от Сирия до конфликта в Украйна, и да се осъдят желанията за западно господство.

Друго връщане към нормалността е референдумът на 1 юли, предвиден първоначално за 22 април, за утвърждаване на конституционната реформа, оповестена за всеобща изненада през януари и извършена бързо и решително, точно преди коронавирусът да спре процеса.

По време на парламентарните ѝ етапи бяха добавени социални аспекти като този за брака, разрешен изключително между мъж и жена, както и ключовият текст - да се даде право на Путин на два допълнителни мандата и той да остане на власт до 2036 г., когато ще навърши 84 години.

Този план график му навлече критики от опозицията, която видя в това причината за експресното отменяне на ограничителните мерки в руската столица, преминали за три седмици от пълно затваряне до почти пълно ново отваряне.

Безопасно гласуване

Особено, след като кметът на столицата Сергей Собянин, както и говорителят на Кремъл Дмитрий Песков призоваха хората да гледат парада по телевизията.

"Защо го организирате, щом препоръчвате да не се отива на място?", попита опозиционерът Алексей Навални във видеоблога си, обвинявайки властите, че "са облекли на един фалшив референдум одеждите на възпоменание за победата".

Песков, който се възстановява от Covid-19, прецени, че да отидеш да гласуваш "не е по-опасно от това да отидеш на пазар".

Парадът обаче няма да е толкова величествен, колкото искаше Кремъл: нито един западен лидер няма да присъства, особено Еманюел Макрон и китайският Си Цзинпин.

Там ще са президентите на бивши съветски републики: казахстанският Касъм-Жомарт Токаев, молдовският Игор Додон, беларуският Александър Лукашенко, въпреки неотдавнашните си разпри с Москва. Ще присъства и сръбският президент Александър Вучич.

Парадът ще се състои в момент, в който Владимир Путин се кара със западните си колеги, особено с полския, за отговорността на страните им за Втората световна война.

Миналата седмица обвинението прозвуча отново в статия, в която Путин обвини Запада в антируски исторически "ревизионизъм", който дестабилизира "принципите на мирно развитие" на света.

Той поднови и призива си за среща на върха на петте големи сили, постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН (Русия, Китай, Великобритания, Франция, САЩ), които смята за гаранти на международния ред, установен през 1945 г.

По БТА