Спецслужбите: Теч на данни, лобита, разузнавачи – таксита и "мокри поръчки"

Теч на информация и лобита, военни разузнавачи обслужвали бизнесмени като таксиметрови шофьори, подпполковник от НСО разпределял "мокри" поръчки, топ полицаи покровителствали наркоканал... И на този фон непрекъснати законови промени по спешност, обвинения, незавършени разследвания и кадрови смени. И това е само видимата част на айсберга, станала публично достояние заради избухнали скандали в сектора за сигурност, който повече 10 години се направлява от човек, който всяка сутрин се "буди с гласа на дежурния по МВР, който му представя криминалната сводка". 

И докато някои от скандалите изглеждат преекспонирани, отсъстващата публична информация за други прави почти невъзможно за външния наблюдател да си изгради представа за случващото се. Обстоятелството, че основната част от данните и дейността на тези органи са засекретени, е удобен претекст за всякакъв граждански контрол, който би гарантирал поне минимална отчетност на службите, които данъкоплатците издържат. 

Темата отново е на дневен ред след безпрецедентните събития миналия петък, когато прокурори и въоръжени полицаи и служители от Бюрото за защита към главния прокурор влязоха в президентството. Акцията приключи с арестите на прзидентския секретар по правните въпроси и антикорупцията Пламен Узунов и президентския съветник по отбрана Илия Милушев.

От казуса около Милушев изплуваха процеси в Държавна агенция "Разузнаване" (цивилното разузнаване), а от този около Узунов – военното разузнаване. И всичко това става на фона на организирания полуразпад в Националната служба за охрана (НСО), която се води единствената служба под шапката на президента Румен Радев. 

Какво става в ДАР? 

В петък Илия Милушев бе обвинен като подбудител за извършване на длъжностни престъпления с цел да причини вреда на председателя на Държавна агенция "Разузнаване". Според обвинението Милушев е получил документи с гриф по Закона за защита на класифицираната информация, изнесени нерегламентирано от ДАР.

Липсва информация какви документи точно е получил Милушев и как и защо е искал да навреди на шефа на разузнаването Атанас Атанасов. 

Както е известно, Милушев има достъп до класифицирана информация, а по конституция президентът и премиерът получават равен по обем информация от спецслужбите. 

Сводката (публичната) за случващото се в последните месеци обаче изглежда така: 

Януари 2020

Военноокръжна прокуратура – София обвини бившия шеф на разузнаването и сегашен консул в Мюнхен Димитър Димитров в престъпление по служба в качеството му на председател на Държавна агенция "Разузнаване".  

Той е бивш директор на полицията на Велико Търново, а през 2012 година, когато вицепремиер и вътрешен министър е Цветан Цветанов, е назначен за шеф на ДАР.

Замени на на поста Кирчо Киров, който вече има няколко неокончателни присъди за злоупотреби в качеството му на директор на разузнаването.

Февруари 2020

Правителството освободи Асен Тутеков, един от зам.-председателите на Държавна агенция "Разузнаване". Според правителствената пресслужба той сам е поискал да напусне, но не се уточняват подробности.

Май 2020 

С промени в устройствения закон за разузнаването, депутатите занижиха изискванията, на които трябва да отговаря инспекторът в ДАР.

Досега инспекторът трябваше да има не по-малко пет години стаж в агенцията, а сега е свален на три.

Това е един от най-ключовите постове в разузнаването. Инспекторът се назначава от премиера и следи за спазването на закона в службата.

При подобни законови промени обикновено остават съмнения, че се правят за определени хора. Такива бяха изразени неофициално от някои депутати.

Юни 2020 

Военната прокуратура разследва служител от Държавната агенция "Разузнаване" за разгласяване на класифицирана информация, съобщиха от държавното обвинение. Служителят е бил разкрит по сигнал от председателя на службата Атанас Атанасов.

Не се уточнява от какъв характер е информацията, нито пред кого е била огласена. 

Юли 2020 

Задържан е бивш служител на разузнаването заедно с президентски съветник Милушев, искал да дискредитира шефа на службата. 

Тази хронология на публично известните факти подлежи на лесен анализ, дори и от неспециалисти. И най-малкото разкрива вътрешни процеси на противопоставяне между различни кръгове в службата.  

Такситата във Военното разузнаване 

Другата спецслужба, която традиционно остава извън широкото обществено внимание, е военното разузнаване. Службата се смята за един от най-сериозните източници на информация в държавата, тъй като разполага с широки правомощия да действа извън страната, но при определени условия и в нея.

В това число да прилага и специални разузнавателни средства.

Сега военното разузнаване изплува около разследването на бизнесмена Пламен Бобоков и президентския секретар Пламен Узунов. 

Двамата са обвинени в търговия с влияние – първият като подбудител, а вторият като извършител, тъй като са участвали в престъпен сговор, чрез който Узунов предавал информация на Бобоков за политическата ситуация в Либия и Украйна, с която бизнесменът не можел да се сдобие правоморено.

Един от конкретните факти, за които спецпрокуратурата твърди, че са станали известни на Узунов по служебен път, е и позоваване на Българската телеграфна агенция (БТА).

Става дума за изцяло публична информация, която може да бъде открита във всяка българска новинарска медия с напълно свободен достъп. Кратките компилирани новини, каквото представляват получаваните от Бобоков съобщения, обаче вероятно са взети от специалната сводка на служба "Военна информация". А тя формално може да е секретна.

Около службата обаче има далеч по-важни разследвания. 

Преди година  военната прокуратура обвини шефа на службата Пламен Ангелов и неговия предшественик Светослав Даскалов в длъжностно престъпление за това, че са издали над 500 достъпа до класифицирана информация на НАТО и ЕС в нарушение на закона.

Впоследствие Aнгелов подаде оставка.

През юли 2019 г. тогавашният зам.- главен прокурор Иван Гешев се е натъкнал на действия, които според него са "грозни" и "обидни".

Той коментира, че ако военните разузнавачи искат да работят като таксиметрови шофьори, е по-добре да напуснат и да търсят реализацията си именно в този сектор.

Година по-късно случаят вече е забравен, шефът на службата сменен и все така няма публична информация за разследването на "грозните" и "обидни" неща. Квалификациите, които Гешев си позволи към висши служители на военното разузнаване, обаче, остават публичен факт. 

Може ли ситуацията да е шанс за промяна?

Според клишето "около службите трябва да е тихо и да не се говори за тях, за да си вършат добре работата". За съжаление обаче в България, а и по света, това че е тихо, не значи, че службите работят добре. А у нас вече не е и тихо (не за пръв път).

Скандали на това ниво се случват навсякъде и в идеалния случай те би трябвало да водят до промени. В България обаче това не се случва. Секторът за сигурност остава "партиен", безконтролен и обслужващ.