Добросъседските отношения да бъдат критерий за членството на Северна Македония в Европейския съюз, да се използва официалното конституционно име Република Северна Македония, а не краткото Северна Македония и формулировката за езика да бъде "официалния език" на страната-кандидат, а не "македонския език". Това са трите основни искания, които България настоява да бъдат отразени в преговорната рамка за Северна Македония, съобщиха дипломатически източници за Меdiapool.
Kъм момента България не може да одобри преговорната рамка на Скопие, а до заседанието на Съвета "Общи въпроси" през ноември, когато темата ще бъде обсъдена, остава много малко време.
В петък заседанието бе отложено с една седмица - за 17 ноември, тъй като германският министър по европейските въпроси Михаел Рот се е самоизолирал. Той е бил контактен със заразения с коронавирус български зам.-министър на външните работи Петко Дойков.
Българските съображения са били представени и от постоянния ни представител към ЕС Димитър Цанчев пред Комитета на постоянните представители в ЕС (КОРЕПЕР 2) в края на миналия месец, но не са отчетени.
Скопие пък на практика блокира преговорите и става все по-вероятно България да спре югозападната си съседка към Европейския съюз.
Цанчев е отбелязал това пред колегите си. По думите му такава впечатляваща солидарност на ЕК със страна кандидат е без прецедент и ѝ прави лоша услуга.
"Този подход на ЕК и нереалистично позитивните оценки, които нейните експерти дават на добросъседските отношения, само подчертават основателността на нашето искане да има отделна преговорна глава, така щото държавите членки да имат своя глас в изготвянето на тези оценки, предвид необективността на Комисията", посочва Цанчев в изказването си, с което Mediapool се запозна от информирани източници.
Липсват "надеждни гаранции"
Той изтъква пред дипломатите в Брюксел, че в преговорната рамка няма "надеждни гаранции", че Скопие ще изостави антибългарската основа на своята национална доктрина.
"Ние имаме голям проблем. Той е много сериозен. Това не е някакъв банален спор за история, който да може да бъде оставен на историците", посочва Димитър Цанчев.
Той припомня, че Скопие фалшифицира историята за сметка на съседните държави, които попадат в географската област Македония, за да аргументира новосъздаваната идентичност и претенциите към съседните държави.
Според София провъзгласяването на един от местните български говори за "македонски" език е съществен инструмент в тази политика.
Какво иска България?
След като обяснява българските съображения, Цанчев представя и аргументира и изискванията ни за преговорната рамка.
На първо място София настоява да се обособи отделна глава 35, като се използва прецедентът с преговорната рамка за Сърбия, и по време на целия преговорен процес да се следят добросъседските отношения като хоризонтален критерий за членство.
По думите на българския посланик това се налага, тъй като Скопие има практиката да не изпълнява двустранните договорености, след като постигне целите си.
Цанчев припомня, че Северна Македония постепенно е спряла да изпълнява декларацията на двамата премиери от 1999 година, а при правителството на Никола Груевски директно е поставила под въпрос задължителния ѝ характер.
Това се е повторило и при Договора за добросъседство от 2017 година.
"След подписването на Преспанския договор и след приетите през юни 2018 година, в рамките на българското ротационно председателство на Съвета на ЕС, заключения на Съвет Общи въпроси (СОВ), отварящи пътя на Република Северна Македония към членство в ЕС, прилагането на Договора за добросъседство постепенно започна да отслабва", казва Цанчев.
Преди година Скопие оттегли и своите участници от съвместната комисия по исторически въпроси, чието създаване бе една от важните клаузи на договора от 2017 г.
Освен това България настоява в преговорната рамка да се използва официалното конституционно име Република Северна Македония.
Скопие си е избрало краткото име Северна Македония и настоява в международните отношения да се използва изключително то. Само че това кратко име е и название на едноименния географски регион, в който попадат и части от територията на България.
България настоява Скопие да заяви ясно пред ООН, че краткото име на страната реферира само към държавно-политическия субект Република Северна Македония, а не към едноименната географска област.
Повече от година и половина обаче Скопие избягва да направи това. До момента това е направено само при затворени врата в НАТО.
Засега Скопие умува дали не може да направи такова изявление само по отношение на ЕС, но не и в ООН.
Езикът
България настоява в преговорната рамка да се използва вече употребеният в рамката за Черна Гора израз "официалния език" на страната-кандидат. Така ще бъдат отчетени международноправните ангажименти, които България и Република Северна Македония са поели в договора от 2017 г., в който се говори за "официалните езици" на двете държави.
"Използването на израза "македонски език" за нас е неприемливо доколкото, създаването на този език на базата на един от българските говори е един от основните инструменти за обръщането на българите от Вардарска Македония в македонци", обяснил Цанчев.
"Безпрецедентна солидарност със страна кандидат"
Посланик Цанчев е повдигнал въпроса, че службите на ЕК са направили проучвания за международното признаване на македонския език и са достигнали до откритието, че той бил споменат на една неформална конференция под егидата на ООН за географските означения от 1977 г., която няма правнообвързващ характер.
"Аз се надявам, че служителите на ЕК са забелязали при тези свои проучвания, че това е вероятно единственият в историята на лингвистиката случай, когато е известна точната рождена дата на един език – деня, в който един български говор е бил провъзгласен с правителствен декрет за "македонски" език", посочил българският дипломат.
Той е попитал колегите си дали са правени от ЕК подобни лингвистични проучвания при присъединяването на Австрия към ЕС, във връзка с възможното съществуване на австрийски език, отделен от немския. А и дали Комисията предвижда да направи подобни проучвания относно възможното съществуване на валонски език, различен от френския и фламандски език, различен от нидерландския.
Освен това е припомнил, че в Република Северна Македония има и втори официален език - албанския, на който се превежда цялото вътрешно законодателство. В рамката езикът на страната-кандидат се споменава във връзка с задължението ѝ да превежда на него европейското законодателство, така щото то да бъде достъпно за нейните граждани.
"Ние искаме ли албанците в Република Северна Македония да имат достъп на родния си език, също официален за страната, да имат достъп до това законодателство или смятаме, че това задължение на страната-кандидат важи само по отношение на нейното славяноезично население?", попитал той.
Въодушевени от нашепванията …
Цанчев е отбелязал, че Скопие последователно отказва да се ангажира с каквито и да е усилия по двустранна линия, насочени към търсене на решение на откритите проблеми.
"Очевидно въодушевено от нашепванията в ухото, които получава отвън, то е убедено, че няма нужда да прави това, защото България ще бъде притисната и ще клекне. Само че, България няма да клекне. Скопие се оттегли от двустранната комисия по исторически въпроси под претекст идването на власт на техническо правителство. В същото време техническият външен министър Никола Димитров, без да се бои от коронавируса, обикаляше европейските столици, за да се оплаква от лошите българи", обяснил Цанчев.
По думите му нито едно от тези твърдения не е вярно.
България не отрича правото на гражданите на РСМ да се самоидентифицират така, както желаят. Не отрича и правото им да ползват официалния си език.
Българското изискване е да се признаят обективните факти, свързани с общата история и с процесите довели до възникването на тази нова идентичност и създаването на този език на българска основа.
"Ние не можем да допуснем да се фалшифицира българската история, да се изкривява родовата история на всички онези 2 милиона българи с произход от географската област Македония, само защото някой е решил за създава нова нация. Има открит двустранен въпрос, първо трябва той да бъде решен и едва тогава България ще може да даде съгласието си за свикването на първата междуправителствена конференция", посочил Цанчев.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
24 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Проблемът с преговорите за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС е проблем на самата РСМ. Република България е суверенна държава и като такава е недопустимо да се съобразява с капризите на Скопие или с каквито и да било опити да се оказва натиск върху решенията на българското правителснво от когото и да било. Националният суверенитет, вътрешен и външен, е в основата на съвременното международно право и той не подлежи на преотстъпване или преразглеждане. Така, че братя от Скопие, време е за поправителен. Гледайте да не сбълкате отново, за да не се получи репете на теорията за кривият макарон.
Напълно си прав! и това изчадие се нарича просто - македонистки трол.
Въпрос с повишена трудност: РСВ има два официални езика. Как се нарича албанският език, който ползват в РСВ?
Още един македонофашистки трол се появи! Скопие не губи и минута. Но Тито отдавна умря.
Мики Маус защо пишеш тъпотии ? Ако беше прочел Сан-Стефанския договор щеше да видиш, че глава 6 и 7 са посветени на България, и името ѝ се повтаря достатъчен брой пъти в тези глави.
България има право да не подписва, но въпросът е колко ще може да издържи на натиска на ЕС, който със сигурност ще се увеличава. Причината е във възприетия от ЕС принцип на самоопределение на националното и езиково название. Подобно самоопределение не се отнася до държавното название, което е част от международното право и има юридически, а не исторически смисъл.
В историята няма правни положения. Затова Гърция изобщо не се занимаваше с факта, че някакво славяноезично население се нарича "македонци" …
като античните такива от тяхната история. В този ред на мисли, България е права да изисква употреба на официалното държавно име Република Северна Македония, но напразно си губи времето с името на езика, тъй като това не е правно положение.
1. Aлeкcaндъp III Мaкeдoнcки нe e гoвopeл „гpъцки диaлeкт“, зaщoтo пo нeгoвo вpeмe „гъpци“ вce oщe нямa. Ocвeн в глaвитe нa бългapcкитe гpъкoмaни, кoитo пocлe cтaнaxa pуcoфили, a ceгa ca и мaкeдoниcти - 3 в 1. Имaлo e Eлини - Дopийци (нo Йoнийцитe нe ca oт тяx);
2. Филип II Мaкeдoнcки нe e мoжeл дa гoвopи eлинcки. Жeнa му (мaйкaтa нa Aлeкcaндъp) e oт тpaкийcкия нapoд Бecи. Aлeкcaндъp e нaучил eлинcки oт Apиcтoтeл, зa дa мoжe дa ce paзбиpa c eлинитe, кoитo e зaвлaдял;
3. Eлинитe ca били извecтни …
c нecпocoбнocттa cи дa гoвopят eзицитe нa дpугитe нapoди. Пo-млaдитe eлинcки пиcaтeли (Apиcтoтeл и дp.) ce пoдигpaвaт нa пo-cтapитe (Xepoдoт, Тукидит) зa тoвa им нeзнaниe и дaжe ги нapичaт „бacнoпиcци“;
4. Гeopги Paкoвcки цитиpa пpoчутия диaлoг нa Плaтoн „Кpaтил(a)“, в кoйтo Плaтoн, учacтвaйки и в poлятa нa Coкpaт, кaзвa: „Мнoгo oт имeнaтa (думитe, пoнятиятa - б.м.) eлинитe ca зaимcтвaли oт чуждeнцитe [бъp-бъp-итe] Aкo някoй, взeмe дa изcлeдвa пo пoдoбaвaщият ce нaчин кaк тeзи думи ca cъздaдeни, изxoждaйки oт eлинcкият eзик, a нe oт тoзи, oт кoйтo тe ca зaeти, кaктo ce oкaзвa, щe пoпaднe в зaдънeнa улицa".
Плaтoн диpeктнo пpизнaвa, чe пъpвитe зaкoнoдaтeли нa eзикa ca били чуждeнцитe, чийтo eзик зa eлинитe e бил нepaзбиpaeм (кaтo бъpбopopeнe). Зaтoвa и ги нapичa „бъp-бъp-и“, мнoгo пo-къcнo пoгъpчeнo нa „вapвapи“, тъй кaтo в къcнoпoявилия ce гpъцки eзик нямa буквa зa звукa „ъ“, a cтapaтa тpaкийcкa и eлинcкa буквa „бeтa“ зaпoчнaлa дa ce пpoизнacя кaтo „витa“ и т.н.
Нa тoвa пoнятиe пo-къcнo ce пpидaвa oбиднo знaчeниe и зaтoвa ce упoтpeбявa „възтopжeнo“ oт гpъкoмaни, pуcoфили и вcякaкви чуждoпoклoнници oт пo-глупaвaтa и кoмплeкcиpaнa чacт нa бългapcкaтa интeлигeнция;
5. МaкeдoНИтe нa Филип и Aлeкcaндъp ca тpaкийcки нapoд и нямaт нищo oбщo c къcнo дoшлитe МaкeдoНЦИ-Дopийци. Дoкaтo Тpaкийцитe ca нa Бaлкaнитe oт някoлкo xилядoлeтия пp. Xp. и ca нacлeдници нa дpeвнoтo aвтoxтoннo нaceлeниe Бълapги/Бълacги, изпиcвaни oт eлинcкитe пиcaтeли пo нaй-paзличeн нaчин cпopeд пpoмянaтa нa пpaвoпиca им;
6. Дeмocтeн ce пpoвиквa в пpoчутитe cи „Филипики“ cpeщу Филип II: "Нeдocтoeн мaкeдoн e! Нe знae eлинcки! Дивaк и Вapвapин!";
7. Зa пoxoдa cи към Пepcия, Aлeкcaндъp III Мaкeдoнcки cъбpaл вoйcкитe, кoитo ce cъcтoяли oт тpaкo-илиpийци (мaкeдoни и дpуги тpaкийcки нapoди) и 3000 eлини. Дъpжaл peч пpeд тяx, нo пpeди тoвa кaзaл: „Aкo гoвopя нa нaшия cи eзик, eлинитe нямa дa мe paзбepaт. Зaтoвa щe гoвopя нa eлинcки“. Тoвa e нaпиcaл xpoниcтът нa Филип II, кoйтo e бил oт тpaкийcкия нapoд Eдoни, ecтecтвeнo.
Гeниaлният Гeopги Paкoвcки, кoйтo e зaвъpшил eлитнaтa фaнapиoтcкa Вeликa шкoлa нa Цapигpaдcкaтa пaтpиapшия и cвoбoднo ce cпpaвял c eлинcкaтa литepaтуpa, вeднaгa зaдaвa pитopичния въпpoc: „Нa кaкъв eзик e гoвopил Aлeкcaндъp c ocтaнaлитe cи фeдepaти oт Тpaкия?“ И oтгoвapя . нa cъщия eзик, нa кoйтo e гoвopeл cъc cвoитe мaкeдoни - eдин oт мнoгoбpoйнитe тpaкийcки нapoди;
8. Xepoдoт пишe в cвoятa „Иcтopия“, чe Aтинянитe, кoитo ca Йoнийци (тpaкийcки нapoд), никoгa нe ca нaпуcкaли cвoятa тepитopия.
Дoкaтo Лaкeдeмoнцитe, кoитo ca Дopийци и ca дoшли мнoгo пo-къcнo, чecтo cи cмeняли мecтoпoлoжeниeтo. Пъpвo ca живeли във Фтиoтидa пpи цapувaнeтo нa Дeвкaлиoн, a пpи тoвa нa Дopиc, cин нa Eлeн, в cтpaнaтa нapeчeнa Xиcтиoтидa, в пoднoжиeтo нa въpxoвeтe Oca и Oлимп.
Изгoнeни oт тaм oт Кaдмeйцитe (тpaкийcки нapoд), тe ce уcтaнoвявaт в пoднoжиeтo нa Пинд и бивaт нapeчeни Мaкeдoнци. Oт тaм пpeминaвaт в Дpиoпидa, пocлe в Пeлoпoнec, къдeтo вeчe ca нapeчeни Дopийци”.
Някъдe към 7-6 вeк пp. Xp. Дopийцитe (Eлинитe) нaпaдaт Бълapгитe/Бълacгитe (пoгъpчeнo нa Пeлacги) и зaвзeмaт тяxнaтa cтoлицa (дн. Aтинa).
Eтo зaщo тия МaкeдoНЦИ (Дopийци) нямaт нищo oбщo c МaкeдoНИтe (Тpaкийци) нa Филип и Aлeкcaндъp;
9. Oбщaтa иcтopия нa нaceлeниeтo нa днeшнa Бългapия и днeшнa Мaкeдoния e oт нaй-дpeвни вpeмeнa, a нe чaк cлeд пpиcтигaнeтo пpeз 681 г. нa „пpa-бългapcки нoмaди oт Aзия“, кaктo твъpди бългapcкaтa лъжe-иcтopиoгpaфия. Пpeди тoвa пък oткъм Cъвeтcкия cъюз тукa ce изcипaлo цялo „cлaвянcкo мope“, a зa дa гo улecни, cтpaшнa чумa изтpeпaлa вcички тpaкийcки нapoди и в Тpaкия билo пуcтoш - кaмънe, дъpвe, тpъни, вълци и…“гъpци“.
Нeщo тaкoвa твъpдяxa нacкopo в Иcтopия.бг. cпeциaлни гocти нa вoдeщия Гeopги Aнгeлoв.
C някoлкo пpaзни пpикaзки зaтpиxa 7 вeкa иcтopия нa Pимcкa Тpaкия c дeceткитe pимcки импepaтopи oт тpaкийcки пpoизxoд, нaчинaя c Мaкcимин Тpaкиeц, пpeз Гaлepий и Кoнcтaнтин Вeлики дo Юcтиниaн Вeлики, зaтpиxa peкpутиpaнитe в Тpaкия pимcки лeгиoни и тexнитe тpaкийcки гeнepaли, зaтpиxa и цялaтa ѝ цъpкoвнa иcтopия, paзбиpa ce. Зaщoтo, cпopeд тяx явнo тe нe ca били бългapcки, a „гpъцки“, a пък и cлeд cтpaшнaтa чумa нa Бaлкaнитe ocтaнaли caмo „гъpцитe“.
Пpeз 12 в. eдин aт нaй-учeнитe мъжe нa oнoвa вpeмe - Бългapcкият apxиeпиcкoп нa Oxpид Димитъp Xoмaтиaн - твъpди oбaчe нeщo дpугo. В житиeтo нa Cв. Климeнт Oxpидcки тoй пишe, чe тoй e нacлeдник нa oния бългapи, кoитo oщe в дpeвнocттa eмигpиpaли нa ceвep и нa зaпaд пpи мнoгoбpoйнитe вoeнни кaмпaнии нa Бaлкaнитe, нo пocлe ce зaвъpнaли „cъc cтpaшнa cилa“ пo бaщинитe cи зeми в Мизия, Тpaкия и Мaкeдoния и ги oтнoвo ги включили в cвoятa импepия.
Нa нeгo ли дa вяpвaмe или нa гpъкoмaнcкитe ни иcтopичapи, кoитo пoкopнo пpиeмaт узуpпиpaнeтo нa бългapcкaтa дpeвнa иcтopия oт измиcлeнитe oт Pуcия пpeз 19 вeк „гъpци“?!
Кaк дa ce paзбepeм c мaкeдoнцитe, cлeд кaтo oщe нe cмe изxвъpлили cтapитe гapдepoби в бългapcкaтa иcтopиoгpaфия, a вeчe зaпoчнaxa дa ce пoявявaт и нoви - „пapижки дoктopaнти“ и пpoчиe?
П. П. „Знaeш ли, Милкe, пocлeдният пpaвoвepeн югoнocтaлгик, cъpбo-кoмуниcтичecки мaкeдoниcт и бългapoмpaзeц щe умpe в Бългapия. И тoгaвa, кoгaтo никъдe пo cвeтa нямa дa имa пpaвoвepни югoнocтaлгици, cъpбo-кoмуниcтичecки мaкeдoниcти и бългapoмpaзци, нитo дopи в бoлшeвишкa Pуcия, тук, у нac, вce oщe щe ce нaмepи някoй Жopo Кopитapa. Ax, кaкъв нapoд cмe ниe!…“.
(„ocъвpeмeнeнa“ миcъл нa Димитъp Тaлeв в „Нa зaвoй“)
"Баналният спор за история" е определен в Конвенцията на ООН за геноцида като престъпление, за което няма давност. Насилствено налаганата на българския народ във Вардарска Македония, от 1913 г. досега, първо сръбска, а след 1944 г. и "македонска" идентичност се гради въз основа на антибългаризма, като един от основните инструменти за отродяване на българите в Македония. Би било добре "Екипът на Mediapool" преди да започне да коментира по темата за Македония да си нарави труда поне да прочете поне …
книгата на френския дипломат Анри Пози "Войната се завръща" (La guerre revient). Книгата е написана след обиколка на автора из Кралството на сърби, хървати и словени" през 1934 г. Веднага е забранена в Югославия, а срещу автора е издадена смъртна присъда. Главата за Македония може да се намери на български в интернет, а преди десетина години, със съдействието на френското посолство в София, излезе и цялата книга на български. Книгата е преведена и на английски, през 1934 г., със заглавие Black Hand Over Europe и може да се намери в интернет (напр. https://www.hic.hr/books/blackhand/index.htm). Четенето на главата за Македония би могло да бъде силно травмиращо за хора със слаби нерви. Основният проблем е, че стотиците хиляди българи, репресирани във Вардарска Македония, единствено и само защото са отказали да стават първо сърби, а след това и "македонци" все още не са получили необходимата справедливост в РСМ. Как би могло да се обясни внезапното изчезване от Вардарска Македония, след 1913 г. на живеещите там около 2 млн. българи (според османската статистика и всички чужди изследователи) и внезапната поява на същия брой сърби, а след 1944 г. и на подобен брой "македонци"? Подобни внезапни изчезвания на цели народности, от определени териории, имат точно определение в Конвенцията на ООН за геноцида. Или напр. събитията от 7 януари 1945 г. - "Кървавият Божик" когато по заповед на Тито са избити десетки хиляди българи отказали да стават "македонци"? Цяла Вардарска Македония е осеяна с масови гробове на жертви на подобни събития. Приличат ли ви тези неща на "банален спор за история"?
Мъдрецо, има едно кратко определение що е това език. "Език е диалект с държава". Запомни, прилагай съобразно обстановката!