Параграф 22: С положителен антигенен тест – нямаш право на PCR, нямаш PCR - не си "случай"

Бюрократичната машина продължава да сътворява абсурди, така че диагностицирането на хората с коронавирус да е максимално сложно и много от заразените да не влизат в официалната статистика. Държавата не признава резултатите от бързите антигенни тестове. За да бъде потвърден един случай, задължително трябва да има PCR тест, но действащите в момента правила продължават да не осигуряват на хората възможност за потвърждение с публични средства.

На личните лекари е забранено да издават направления за PCR-тестове на хора, които са с положителни антигенни тестове, защото се смята, че те са вече диагностицирани. Болниците пък отказват да приемат пациенти със съмнение за коронавирус без PCR тест. Това създава порочен кръг и много проблеми, свързани с изолацията и карантинирането, приема в болница, издаването на болнични и не на последно място – със статистиката.

Няма PCR, няма случай

Защо държавата не признава резултатите от антигенните тестове? "Към момента в страната се прилага дефиниция за случай на Covid-19, действаща на територията на целия ЕС, съгласно която лабораторно потвърждение на Covid-19 се извършва по метода PCR. Предвид това и всички ограничителни мерки (изолация и карантина) са съобразени с официално въведения ред", казаха от Министерството на здравеопазването за Mediapool.

"Във връзка с прилагането на антигенни тестове като диагностичен метод при новия коронавирус на ниво ЕС тече активна комуникация между държавите членки, обсъжда се и изменение на изискванията за лабораторно потвърждение, които да бъдат отразени в нова дефиниция на случай, която да бъде общовалидна за всички държави членки", казват от министерството.

Т.е. в ЕС има обща дефиниция какво е потвърден случай и тя изисква лабораторно потвърждение с PCR тест. Дефиницията е публикувана на страницата на Европейския център за контрол на заболяванията (ECDC). Целта е данните на отделните държави за потвърдените случаи да са сравними, а не да бъдат сравнявани образно казано ябълки с круши. 

"Предвид по-ниската чувствителност на използваните бързи антигенни тестове спрямо т.нар. "златен стандарт" в диагностиката на Covid-19 – PCR тестове, тяхното използване следва точно да се прецизира. Същите са приложими при лица с клинични прояви за Covid-19 до 5 ден от началото на оплакванията или до 7 ден от датата на контакта в места и обекти в общности с висока заболeваемост. При отрицателен бърз антигенен тест и съмнение за Covid-19, следва да се проведе изследване с PCR за отхвърляне/потвърждаване на диагнозата.", допълват от МЗ.

Дотук добре. Въпросът е какво следва при положителен антигенен тест и какво правят официалните власти за да осигурят потвърждение с PCR. И отговорът е: почти нищо. Лекари коментираха пред Mediapool, че от научна гледна точка потвърждение с PCR трябва да се търси само за отрицателните антигенни тестове, а положителните да са достатъчни за поставяне на диагноза. Засега обаче този подход не се възприема от официалните власти.

По отношение на достъпността на PCR-тестовете от Министерството на здравеопазването посочват, че "PCR тестовете са безплатни за всички лица, които имат направление за изследването от лекар, включително и общопрактикуващ лекар. Преценката за издаване на направлението за PCR се прави единствено от лекар и тогава той е безплатен". Т.е. властите не препоръчват хората да се тестват по собствена инициатива, а ги насърчават винаги първо да се обръщат към лекар и евентуално той да прецени дали да бъдат тествани.

Потвърждаването е мисия невъзможна

Досега възможностите за платено с публични средства тестване с PCR бяха силно ограничени. Пациентът трябваше да се обърне към личния лекар, а той да го препрати към РЗИ или да го пренасочи към лекар-специалист, който да му издаде направление. От тази седмица личните лекари вече също могат да издават направления за PCR, но в подписания преди дни анекс към рамковия договор между Лекарския съюз и НЗОК е записано, че направление за PCR от личните лекари не се издава на хора, които са с установено заболяване чрез бърз антигенен тест. Т.е. НЗОК приема, че хората с положителен антигенен тест, са с вече установено заболяване. За МЗ, болниците и официалната статистика обаче, заболяването не е доказано.

Лични лекари коментираха пред Mediapool, че заради тази забрана и заради това, че държавата не признава бързите антигенни тестсове, те на практика могат само да назначат някакво лечение на пациентите си с положителни антигенни тестове и да им издадат обикновен болничен за вирусно заболяване. Това оставя болните извън официалната статистика, извън карантина и проследяване и затруднява след това пътят им, ако им се наложи болнично лечение. Почти всеки ден в медиите има истории на пациенти, на които болниците са отказали прием заради липса на PCR тест. Отделен въпрос е, че пациентът може да опита да скрие наличието на положителен антигенен тест, ако държи да получи потвърждение с PCR.

В идеалния случай се предполага, че ако човек е с положителен антигенен тест и състоянието му не е тежко той трябва да се самоизолира и да започне да се лекува вкъщи с назначена от личния лекар или специалист терапия. Ако започне да се влошава, да търси Спешна помощ и хоспитализация.

Много често обаче при липса на PCR-тест болници отказват прием, защото не знаят къде да "сложат" пациента – в Covid отделение или не и защото не всички имат т.нар. "буферни зони". Здравните власти твърдят, че осигуряват възможности за PCR потвърждение на положителните случаи от фургоните пред болниците, но много хора отказвали PCR, за да не бъдат карантинирани. Това също поставя под въпрос доколко властите държат под контрол епидемията. Дали всички тествани във фургоните получават такава възможност за потвърждение с PCR обаче е спорно и практиката е по-скоро да се тестват с PCR хората, които ще бъдат приети в болница, а тези, които се отпращат на домашно лечение – не. Ако пациентът е с положителен антигенен тест от някоя от разкритите Covid-структури в поликлинниките също е спорно дали ще получи направление от специалист за PCR тест. Така потвърждаването му като случай се оставя на добрата воля и финансовата възможност на пациента да извади 120 лева за потвърждение на частно. Или се протака докато приемът му в болница не стане абсолютно неизбежен.

Изкривена статистика

В резултат официалната статистика отчита намаление в броя на PCR тестовете на фона на бурно нарастваща заболеваемост. В момента се правят по около 6000-8000 теста дневно, докато преди месец системата отчиташе по 10 000 - 11 000 теста на денонощие. Намалението има и своето обективно обяснение. Например отпадналия през октомври задължителен отрицателен PCR тест за освобождаване от карантина. Сега карантината се сваля директно след 14-ия ден за болните и след 10-ия за техните контактни. При сегашното ниво от около 1500-2000 оздравели дневно, това прави автоматично същия брой по-малко тестове на денонощие спрямо времето, когато хората се тестваха преди да бъдат обявени за оздравели. Масовото навлизане на антигенните тестове също сваля броя на PCR-тестовете, тъй като първите са по-бързи и по-евтини, съответно – по-достъпни и хората ги предпочитат. Една част от положителните антигенни тестове все пак отиват за потвърждение с PCR, което пък вдига процента на положителните проби при PCR, заради фокусираното тестване сред вече показани като заразени случаи.

Като цяло обаче изискването за потвърждение на всеки положителен антигенен тест с PCR усложнява и затруднява много цялостния процес, поради което се оформя сериозна сива част на епидемията. Поликлиниките например съобщиха за 30% положителни антигенни тестове, което сътветства горе-долу на нивото на положителните PCR тестове в официалната статистика. Колко от тези положителни антигенни тестове намират потвърждение с PCR обаче никой не знае.

Здравните власти говорят за 10-15% "скрита заболеваемост", но доколко тази картина е обективна и дали под "скрита" заболеваемост се разбират хора, които не се тестват въобще или такива, които официалната система за тестване игнорира, остава обвито в мъгла.