"Галъп": Българите са в топ 5 на песимистите по света

Българите се нареждат в топ 5 на песимистите по света, заедно с гражданите на Италия, Хонконг, Полша и Република Корея, показва глобалното изследване "В края на годината" на световната асоциация "Галъп интернешънъл", което се прави всяка година.

Тази година то е проведено в 41 държави по света, като са интервюирани 38 709 души. За всяка държава през периода октомври-декември 2020 г. са анкетирани около 1000 души по метода "лице в лице", по телефона или онлайн.

У нас надеждата за по-добра 2021 г. е по-скоро крехка. 16 на сто от запитаните българи вярват, че предстоящата година ще е по-добра от пандемичната 2020 г., за 45 на сто обаче тя ще е дори по-лоша, една четвърт очакват да е същата, а останалите не могат да преценят. Така страната ни се нарежда сред топ 5 на песимистите по света с 29 пункта превес на песимистичните очаквания спрямо оптимистичните заедно с Италия /с 43 пункта превес на песимистичните очаквания спрямо оптимистичните/, Хонконг /34 пункта превес на песимистичните очаквания/, Полша /32 пункта превес на песимистичните очаквания/ и Република Корея /22 пункта превес на песимистичните очаквания/.

Българите изглеждат силно песимистични и на фона на останалите държави от ЕС, където обобщеното ниво на песимизъм е 31 на сто от всички запитани, а на оптимизъм - 35 процента. По-скоро песимистичният поглед към бъдещето е обичаен за нашето общество, коментират от "Галъп", като допълват, че в последните няколко години обаче като че ли нивата на оптимизъм за бъдещето у нас са се доближавали до общите стойности за света - в края на 2019 г. 32 на сто от пълнолетните българи са отговаряли, че очакват по-добра 2020 г., а 22 на сто са смятали, че тя ще бъде по-лоша от 2019 г.

Изглежда, че кризата с коронавируса, отразила се тежко и на здравната система, и на икономическата ситуация в страната, е засегнала тежко и надеждите за по-благоприятно непосредствено бъдеще - особено след рязкото увеличаване на заболелите и починалите в последните месеци на 2020 г. и наложените нови ограничения, посочват анализаторите.

Що се отнася до очакванията за икономическата ситуация, настроенията у нас отново са по-скоро негативни. Едва 5 на сто от българите очакват година на икономически просперитет, 64 процента смятат, че 2021 г. ще е година на икономически трудности, а 20 на сто очакват икономическата ситуация в страната да е същата като през 2020 г. Останалите се затрудняват да отговорят. И по този показател страната ни е сред топ 5 на негативните отговори. Мнозинства от над две трети очакват трудна в икономически план година и в Обединеното кралство /71 на сто отговарящи негативно/, Австрия /70 процента/, Италия /67 процента/ и Босна и Херцеговина /66 на сто/.

На фона на Европейския съюз обаче България е близо до общите стойности по този показател. Сред жителите на ЕС 12 на сто очакват икономически просперитет, 61 процента свързват 2021 г. с очакване за икономически трудности, а за 21 на сто тя ще бъде същата в икономически план. Останалите се затрудняват да отговорят.

В края на 2020 г. 41 процента у нас декларират, че са по-скоро щастливи или много щастливи. 46 на сто не се определят нито като щастливи, нито като нещастни, 10 процента казват, че са нещастни или много нещастни. Останалите не могат да отговорят. Традиционно, българите са по-скоро в долната част на класацията, що се отнася до лично щастие. И през 2020 г. българите изглеждат по-нещастни на фона на обобщените стойности на щастие по света /54 на сто по света щастливи или много щастливи и 14 на сто нещастни или много нещастни/ и на средния европеец /50 на сто в ЕС казват, че са щастливи или много щастливи, 12 процента - че са нещастни или много нещастни, а 37 на сто са в междинната зона/.

Все пак, глобалните изследвания на "Галъп интернешънъл" в последните години сочат, че усещането за лично щастие у нас плавно укрепва. Въпреки невисоките очаквания за следващата година, тежката 2020 г. не е успяла да пречупи усещането за лично щастие у българите - доколкото го има, в това отношение страната ни е далеч от дъното на класацията, обобщават анализаторите.

В глобален план те коментират, че ако 2020 г. ще бъде запомнена като годината на пандемията и карантината, то световното население е решително по-оптимистично за 2021 г.

Повече от двама на всеки петима по света (43 на сто) вярват, че следващите 12 месеца ще бъдат по-добри от последните, 24 на сто смятат, че ще бъдат по-лоши, а 26 процента - че ще са същите. Песимизмът е най-висок в Хонконг (57 на сто там казват, че идващата година ще бъде по-лоша), докато оптимизмът е най-силен в Азербайджан (73 процента там смятат, че годината ще е по-добра).

Нигерия, Индонезия, Азербайджан, Виетнам и Киргизстан са топ 5 оптимистите в света.

Според данните, макар и респондентите да са по-оптимистични за 2021 г., позитивните настроения не се отнасят за глобалната икономика. В ущърб за много бизнеси, изглежда, че потреблението ще се забави през следващата година. 46 на сто смятат, че 2021-ва ще бъде година на икономически трудности, при само 25 процента вярващи, че ще бъде година на икономически просперитет. В глобален мащаб главно гражданите на Европейския съюз са онези, които носят песимизма - защото пандемията в много държави от Съюза не показва признаци за овладяване, смятат от "Галъп". 61 на сто от хората в ЕС смятат, че 2021 г. ще бъде година на икономически трудности.

Все пак, въпреки икономическия песимизъм, изглежда че личното щастието успява да си пробие път. 54 на сто от световното население описват себе си като щастливи, а само 14 на сто казват, че са нещастни.

Светът като цяло запазва своя оптимизъм за следващата година, но песимистичните нагласи са преобладаващи в повече държави от обикновеното, коментира Кънчо Стойчев, президент на световната Асоциация "Галъп интернешънъл". Докато хората очакват 2021 г. да донесе края на пандемията, няма илюзии, че икономическите трудности ще бъдат преодолени в кратки срокове. Със сигурност, дискусията за баланса между грижата за здравето и грижата за просперитета ще бъде във фокуса на световното внимание през следващите години, смята той.