На 22 юни се навършват 125 години от рождението на поета Алан Сийгър, загинал на 4 юли 1916 г. в битката при река Сома като боец от Чуждестранния френски легион.
Той е автор на "Имам среща със смъртта“ - едно от любимите стихотворения на президента Джон Кенеди.
Алан Сийгър е роден в Ню Йорк и една година по-късно семейството му се премества в Стейтън Айлънд. През 1910 г. завършва Харвард, след което заедно със свои състуденти, артистични натури, се премества в бохемската обител Гринуич Вилидж, квартал на Ню Йорк.
През лятото на 1912 г., получил подкрепа от семейството си, Алан пристига в Париж и се заселва в мечтаното място - Латинския квартал.
Увлечен в своите поетични занимания, но чувствителен за политическите събития, още със стъпването си на стария континент Сийгър написва стихотворението "Към Англия в навечерието на Балканската война“. В него той се обръща с настоятелен призив към англичаните да вземат страна в приближаващия конфликт, припомняйки им за съдбата на техния велик сънародник Джордж Байрон - "този, чиято смърт направи свещена земята на Мисолонги“.
Гръцкото селище Мисолонги и българските Батак и Перущица, описани от сънародника на Сийгър - Джанюариъс Макгахан, имат сходна трагическа съдба в борбата за национално освобождение.
Предстоящата война става актуална тема и за художниците от парижката бохема. Отзивчивият поначало Пабло Пикасо в своята картина "Бутилка, чаша и вестник върху маса“, 1912, за колаж използва изрезка от вестник "Le Petit Journal“ със заглавие, в което ясно се чете: "България, Сърбия и Черна гора подписаха...“. Визира се споразумението между трите държави, предхождащо Балканската война.
А Алан в приповдигнат тон пише на майка си: "Не е ли прекрасен начинът, по който ликуват балканските държави? Толкова съм развълнуван покрай войната, че ми трябва и най-малката възможност, за да ме отведе там.“
Макар да остава далеч от военните действия на Балканите, той запазва жив интерес, а в своята поема "Париж“ сред пъстрия персонаж по булевардите и площадите отрежда място за турчин, румънец, грък и славяни.
След дълги кръвопролитни боеве и опити за споразумения на 17 май 1913 г. в Лондон е подписан Мирен договор. Но само месец по-късно войната отново пламва - вече между доскорошните съюзници.
И свидетелство за настъпилите тъжни последствия за хората от Балканите намираме тъкмо у Алан Сийгър.
Боец в Чуждестранния легион, той си води дневник, в който на 4 декември 1914 г. записва: "Отправихме се на патрулна обиколка преди няколко вечери, преминахме много пред фронтовата линия и стигнахме пеша до покрайнините на Craonnelle ...“.
И продължава дословно в нов абзац:
CHOUMU MARITZA
Choumu Maritza
okravavena
Platché oudovitza
Liouto remiena.
Записан е целият текст с припева и останалите куплети. Следва превод на френски език и пояснение накрая:
"... Това е българският национален химн. Моят брат по оръжие Hulmaja ме научи на него и ние го пеехме при маршировките край Mailly и когато идвахме насам към фронта. Той ми го написа един ден в окопа, а аз му написах куплетите на Марсилезата.“
В кореспонденция до вестник "Ню Йорк Сън“ от 8 декември същата година Алан подробно описва условията, при които се води окопната война, и дава още сведения за приносителя на химна:
"... Другарят ми по оръжие е един млад сърбин, който бе преминал през цялата балканска кампания, докато избухнала войната с българите. След което дезертирал при Солун, защото не желаел да се бие срещу братския си народ, а и майка му била българка".
Войните на Балканите и последвалата ги Европейска война носят тежки загуби за победители и победени.
В ноемврийската книжка на "Mercure de France“ от 1918 г. поетът Гийом Аполинер, сам тежко ранен на фронта през 1916 г., почитайки паметта на Сийгър, заговорва за понесените жертви в средите на културата.
Споменаването на парижкото списание ни отвежда при Димчо Дебелянов, един от най-ревностните му читатели у нас, видно от писмата до Николай Лилиев и от спомените на съвременници.
По-нататък, проследим ли биографиите на Дебелянов и Сийгър с точно обозначени: година на раждане - 1887 за Димчо, 1888 - за Алан, година на гибел - 1916 за двамата, и в този немилостиво кратък отрязък от време срещнем безброй имена, приемани с еднакво благоговение в София и в Гринуич Вилидж, паралелът става задължителен.
Сходства откриваме и в такива обстоятелства като недочаканите и от двамата първи стихосбирки или случаите с отказаните от командването полагащи се отпуски преди боевете на река Струма и река Сома.
Дълбоко нравствени по натура, Димчо Дебелянов и Алан Сийгър остават пределно прями в отношенията си - и на литературните сбирки, и на фронтовата линия.
И е неизразима радост, че тъкмо тези им качества предизвикват възхищение в интернет форумите - чистите полета на новите поколения.
___________________________________
*Йордан Йорданов Палежев, поет и литературен историк, роден през 1940 г. в с. Красен, област Русе. Завършил гимназия "Баба Тонка“ в Русе и Софийския университет "Св. Климент Охридски“, специалност български език и литература.
Изключен е от университета през януари 1966 г. "за организиране на сатирично четене с реакционно съдържание“. Като следствие публикува рядко. Първата му стихосбирка е задържана в издателството 15 години.
Поезия: "Слънчев процеп“, 1987; "Мълком“, 1992; "Скални приписки“, 1998; "Кой знае...“, 2004; "Йордан Палежев", представен от Здравко Недков, Божидар Кунчев. Стихотворения“, 2011; "Американски етюди" (American Sketches), 2013.
Проза: "Ивица бяла светлина“ (документални разкази), 1976; "Тихата инквизиция. Софийски етюди“, 2009.
Литературна история: "Захари Стоянов. Непознати страници“, ч. 1, 1981; ч. 2 – "Съединението“, 1995; ч. 3 – "Поборници-държавници“, 2005; "Любен Каравелов. Америка – оная обетована земя. Публицистика“, 2012.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
29 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
27-ми,много повече грозни факти могат да се посочат още! Тогава (70-те) и неприятелите признаваха, че България е неузнаваема като бит,култура,международен статус от тази след 1944 г.На някои това хич не им харесваше и взеха,че я доведоха до днешното дереже с помоща на местните продажници от всички бои. Ако тогава да работиш честно беше едно сериозно изпитание на много съвести, в т.ч. и собствената, то сега категорично се счита за глупост! Ако тогава се крадеше, повечето се бояха.Сега няма от кого …
да се боят и крадат ли крадат как могат и колко могат повече в собствения си джоб, народните представители се превърнаха в ДЕ-путета,т.е за нищо не стават, освен набързо да си оправят поне някои от родата и толкоз. Тогава,че имаше за дялкане, имаше много, но не такава разруха в построеното с много труд и пот от следвоенното поколение, изстрадано, за да се гордеем с България!!!
Смятам,че трябва да спорим как България да пази своя суверинитет,да се гордее с историята си и това,което сме дали на света, да впрегне всички стари и млади в съзидателна работа, а не разчистване на някакви сметки. О Хенри е талантлив писател, но защо се срамуваме от своите такива (Ботев всявал междуетническа омраза???)
Do 26 "България след 1970 г., естествено с наследниците на Рузвелт, до 1990 г. беше на 33 място в света по брутен вътрешен продукт." Значи официалният кусрс лев долар беше 90 и няколко стотинки за долар , а неофициалният 3 лева за долар. Към 1990 вече стана 10 лева за долар, а след това стигна и до 30 за долар. Но когато беше 3 лева за долар за 60 лева се обменяха обикновенно от някой чуждестранен студент 20 долара ( млади момичета плащаха в натура и това всъхнови Радой Ралин за следната "сексистка" …
епиграма: Арабски студент се целува в гардината с наш крокоди. Носталгия ли го вълнува по родния Нил?" и се купуваха от валутен магазин джинси за тази сума. Ако минем през минималната заплата сега , едни джинси са стрували 150 сегашни лева, а през средната над 200 лева. На гурбет можеше да се отиде само в "прогресивни" арабски страни, ако си благонадежден. Плащаше се 1200 , 1500 долара на месец , но посредника българската държава плащаше 300 350 долара и за три години работа можеше да се спечели пари за една Лада , която се купуваше от валутен магазин. Хлябът беше евтин , но с лошо качество и селяните го купуваха да си хранят животните. Границите бяха оградени с бодлива тел и се стреляше без предупреждение. Едно привилигировано малцинство можеше да пътува , където си иска и накрая вече изнасяше държавни пари зад граница и инвестираше там. Сега обаче тези хора по принцип са милионери. Някои намират , че сега има по - голяма мизерия, други смятат , че нещата не са се променили особено в смисъл , че и преди и сега управляват едни и същи хора. Трети смятат , че единственото положително нещо е свободата да напуснеш България. Други виждат големи промени: Скъпи магазини , нови магистрали , супер мощни коли, луксозни вили. Някои откриват свобода , плурализъм, демокрация. Други пък виждат само бедност , престъпност и етнически конфликти. Но да се въздиша по миналото ми напомня един разказ от О Хенри за един дребен крадец, който след като го пуснали от затвора извършил дребна кражба за да го вкарат отново на топло, понеже там всичко му било сигурно , а той бил с деформирано съзнание и не бил способен да се адаптира към свободен живот.
20-так. България след 1970 г., естествено с наследниците на Рузвелт, до 1990 г. беше на 33 място в света по брутен вътрешен продукт. Българите работеха, учеха и на морето нямаше място през лятото от почиващи. Санаториумите бяха пълни и се чакаше ред, за да отиде обикновения труженик да почива и се лекува. Речено иначе, имаше икономика в страната, която даваше доходи на хората и те си строяха къщички по на два ката, учеха си дечицата, а на които се налагаше-лекуваше безплатно! А днес какво е след …
толкова години демо-крадия под американски контрол и диктат? Нали българските милиончета са в техните банки. Оти ги вземаха, а не питаха как сте ги заработили бре синковци. Но прибраха си ги милиончетата, а сега ни учат да се борим с неудобните и да ми се караме дори! Само Америка му е майката, така ви се иска. Даже без мито ни вземат каквото е останало.То в България какво ли е останало вече. Не случайно сега сме след 80-то място по бедност в света.
22, кaквo знaчи „вeчe”? Дa нe би дa cи иcкaл дa кaжeш „oщe”, нo cи пoзaбpaвил бългapcкия? Бългapия бeшe yмъpтвeнa 44-тa гoдинa. Мнoгo къcнo ни cъoбщaвaш нoвинaтa. Ceгa Бългapия ce възpaждa, a кoмyниcтитe зaпoчнaxa дa вият нa yмpялo и дa пишaт кaтo живи тpyпoвe. === Анонимен 02:09 | 23.06.2013 Много късно се сетихте да пишете такива неща. България вече е мъртва 22
http://www.bartleby.com/104/121.html
муспи - Когато се е обсъждал новия химн, композиторът Петко Стайнов е казал че това е известна ашкеназка мелодия. Не му обърнали внимание. А и той е бил сляп и са му простили невежеството. България и тогава както и сега си е била еврейска колония.
Много късно се сетихте да пишете такива неща. България вече е мъртва. Трябваше да ги пишете приживе.
ДРУГАРО Живков, Що не си отвориш един сайт, или издавай вестник - не ни занимавай с "късите" мисли на един необразован слабоумник.
за 18 малко инфо за сиренето Български фирми ще могат да изнасят сирене за САЩ с намалено мито http://www.mediapool.bg/български-фирми-ще-могат-да-изнасят-сирене-за-сащ-с-намалено-мито-news207898.html Aкo нe бяxa aмepикaнцитe, Бългapия мoжeшe нaиcтинa oтдaвнa дa я нямa cлeд 1918. Зa тoвa щe блaгoдapиш нa пpeзидeнтa Yилcън. Имaш ocнoвaниe дa плюeш глyпaкa Фpaнклин Дeлaнo Pyзвeл. Нe зa бoмбapдиpoвкитe нa Coфия, a чe paзpeши нa бoлшeвишкитe пpecтъпници „Бългapия дa я нямa” цeли 45 гoдини cлeд 1944.