10-годишната абсолютна давност е приета на първо четене

Промяната е одобрена въпреки риска от злоупотреби

Снимка: Архив

Спорната идея за въвеждането на 10-годишна абсолютна давност за частните дългове на гражданите бе приета на първо четене от парламента в сряда с промени в Закона за задълженията и договорите.

Вносители на промяната са "Обединени патриоти" и ГЕРБ. Целта е да се спасят т. нар. "вечни длъжници".

В момента 10-годишна давност има само за публичните държавни вземания като данъци и осигуровки.

Според промените с изтичането на 10-годишен давностен срок ще се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването на давността, стига те да не са отсрочени или разсрочени. Въвеждат се само две изключения – когато задълженията са натрупани от физически лица – еднолични търговци и когато те произтичат от "непозволено увреждане" и "неоснователно обогатяване".

Предвижда се длъжникът само с едно заявление до кредитора (който може да е и друго физическо лице) да обяви, че е изтекла 10-годишната давност и така да се прекратят изпълнителни дела и всяко съдебно преследване. В резултат кредиторът занапред няма да може да възстанови средствата си.

Срещу промяната вече се обявиха правосъдното и финансовото министерство, които смятат, че при настоящата продължителност на съдебните дела у нас кредиторите няма да могат за защитят интересите си и може да се стигне до злоупотреби.

През 2017 г. същата мярка беше предложена от ГЕРБ, а впоследствие - отхвърлена, с аргумента, че предложението не е одобрено от проведена по онова време научна конференция в парламента по повод 10-годишнината от новия ГПК. На конференцията станало ясно, че "10 години са кратък срок при настоящата скорост на правосъдието" и това би създало стимули за дълго укриване на длъжниците до изтичането на въпросния срок.

Към днешна дата обаче партията на Бойко Борисов вече смята, че мярката е добра. Чрез нея щели да се защитят само "добросъвестните длъжници".

"Към настоящия момент има открити процедури за принудително изпълнение, засягащи над 600 000 български семейства, а хиляди български граждани са преследвани от колекторски фирми, много често за твърдяни задължения от преди 10-15 години", посочват вносителите, сред които са Валери Симеонов, Христиан Митев от патриотите, а също и Красимир Ципов и Десислава Атанасова от ГЕРБ. Според тях проблемът е, че в момента с прекъсването на давността срокът започва да тече наново и така "преследването" на длъжника може да продължи безкрайно.

За решаването на проблема на "вечните длъжници" от няколко години настоява Европейската комисия, тъй като България е единствената държава в съюза, която няма регламент за спасяване от т. нар. "дългово робство", което остава и за наследниците на длъжниците. Това обаче трябваше да се стане чрез закон за личния фалит, който засега се отлага за неопределено време.

В сряда Искрен Веселинов от вносителите заяви, че промяната в ЗЗД е един от най-важните законопроекти разглеждан от това Народно събрание. По думите му законът е важен за огромна група хора в България, които са изтеглили кредити и са изпаднали в невъзможност да ги обслужват. 

Депутатът призна, че в рамките на дискусията в ресорната комисия неколкократно е споменавано, че 10-годишният период не е съобразен с дългите срокове на производства у нас. В тази връзка Веселинов коментира, че има готовност да се прецизират текстовете между двете четения като се даде възможност изрично да бъде изключен периодът, в който се водят дела от тази 10-годишна давност.

"Ние ще намерим необходимия баланс да защитим интереса на гражданите", каза депутатът.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес