10-годишната давност лесно може да се заобиколи

Въведената 10-годишна абсолютна давност за частните задължения на физическите лица лесно ще бъде заобикаляна и няма да произведе съществен ефект, твърди в интервю за Mediapool съдия Андрей Георгиев от Софийския районен съд. Според него много по-добро решение на проблема с т. нар. "вечен длъжник" е въвеждането на личния фалит в българското законодателство. 

Съдия Георгиев, във вторник бе обнародвана поправката, с която у нас се въвежда 10-годишна абсолютна давност за частните дългове на физическите лица. Какво означава тя практически за хората, които имат просрочени кредити към банки, фирми, роднини, мобилни оператори, комунални дружества и т. н.? Как ще се прилага новата разпоредба?

Новата разпоредба, колкото и амбициозно да е заявена, няма този обхват, който беше гръмко коментиран в медиите. Тя се прилага само за задължения на физически лица, които не са търговци, и то само по договори. Тоест, всички видове извъндоговорни задължения, задължения от непозволено увреждане, за издръжка и т. н. не са обхванати от тази разпоредба. За кредиторите промяната според мен не води до кой знае какви последствия, защото много лесно може да бъде заобиколена. Сигурен съм, че умелите кредитори – особено търговските и финансовите дружества, ще намерят начин да направят това. Необходимо е само да намерят длъжника или да си уговорят някакъв електронен начин за връчване, за да развалят договора и вече да не бъдат обхванати от тази разпоредба.

Не разбирам. Длъжникът едва ли ще се съгласи да развали договора и да изпадне от обхвата на новата разпоредба?

Длъжникът не е длъжен да се съгласява с развалянето на един договор. При неизпълнение договорът може да бъде развален едностранно от редовната страна, в случая – от кредитора. Именно затова според мен тази разпоредба за умелите кредитори няма да доведе до нищо. Тя вероятно ще породи някакво успокоение у длъжниците, защото теоретично би могла да ги спаси от дълговете им. Лошото е, че тази разпоредба няма да помага толкова на добросъвестния длъжник, който по силата на обстоятелствата не може да си плати, а ще работи най-вече за недобросъвестния, който успее да укрие възможно най-дълго дохода си.

Защо смятате така?

Да вземем например човек, който трябва да плати много голяма сума за лечение – от порядъка на десетки хиляди левове, а неговата заплата е близка до минималната и няма секвестируемо имущество – имоти, коли и т. н. Всяка сума, която този човек изкара през месеца, би трябвало да отива при неговите кредитори (с изключение на минимума за издръжка). Това на практика убива инициативата у него да има въобще някакъв активен икономически живот в "светлата" икономика.

Има два начина да се разреши този проблем. Първият е несъстоятелността – т. нар. личен фалит. България е единствената европейска държава, в която няма несъстоятелност на физическите лица. При това производство гражданинът се задължава за определен период от време – например 3, 5 или 10 години, да изплаща целия си доход (над минималната заплата или друга подобна сума) на кредиторите, и след като изтече този период, в който той не е укривал имущество и добросъвестно е покривал дълговете си, той се освобождава от тях. В крайна сметка законодателят казва: "Той толкова можа". Приема се, че човекът е бил усърден, но е успял да върне само 20% от дълга си, а останалите 80% му се опрощават. При този модел, ако вие укриете дори 1 лев от дохода си, губите предимството на несъстоятелността и отново дължите всичко, докато го изплатите, понякога завинаги. Тоест, този модел насърчава добросъвестния длъжник. При другия вариант – абсолютната давност, тя не зависи от никакви препоставки, а само от изтичане на времето. Когато вие укривате имущество, работите "на черно", придобивате автомобили и къщи чрез близки и роднини, вие трябва да укривате доходите си 10 години и след това получавате като "подарък" за това недобросъвестно поведение освобождаване от дълга си.

Да разбирам ли, че според Вас направената промяна в закона е лошо решение?

Давността дава някаква надежда на длъжниците, но тя много лесно ще бъде заобикаляна. Освен това законодателят предвиди, че тя ще се прилага и към заварените задължения, което предполага силно съмнение за противоконституционност на разпоредбата. Ако тя бъде атакувана в Конституционния съд (КС), бих направил прогнозата, че ще бъде обявена за противоконституционна и няма да се прилага за съществуващите задължения. При положение че Висшият адвокатски съвет вече заяви готовност да сезира КС, според мен има голяма вероятност това законодателно решение да не спаси никого от вече съществуващите длъжници.

А именно това обещаваха вносителите на поправката – ГЕРБ и "Обединени патриоти"...

Да, това бе един от мотивите.

Тоест, обещанието на политиците за спасяването на "вечните длъжници" е неизпълнимо. Така ли?

Напротив, изпълнимо е, ако се въведе производство по личен фалит. При него няма как да има ограничения за предходни вземания.

Да разбирам ли, че според Вас личният фалит е по-добро решение, защото разграничава добросъвестните от недобросъвестните длъжници?

За мен това е единственото принципно решение. Всички демократични държави го използват, та дори и големи страни като Русия.

Бихте ли разяснили как разпоредбата във вида, в който е обнародвана и в който би трябвало да влезе в сила на 1 юни 2021 г., се отнася за хората с просрочени кредити или с неплатени сметки за парно, телефон и др.?

Всичко зависи от това дали Конституционният съд ще бъде сезиран за частта относно заварените дългове (към дата 1 декември 2020 г.), как и колко бързо той ще се произнесе. Ако имаме решение за несъвместимост с конституцията преди 1 юни 2021 г., то тази разпоредба изобщо няма да се приложи. Ако това не стане, всички тези дългове биха се погасили с изтичането на 10-годишния срок, но не автоматично. Освен това не е ясно от коя дата тече въпросният 10-годишен срок. Има различни хипотези. Ако не е имало съдебно дело, тече от датата на падежа на задължението. Ако е имало дело, абсолютната давност се спира за неговия срок, което е доста странно решение, нетипично за абсолютната давност, защото тя по принцип не зависи от спиране и прекъсване. Тоест, трябва да пресметнем колко години, месеци и дни е продължил съдебният процес и да увеличим тези 10 години с това време. Когато пък е образувано изпълнително производство, 10-годишният срок тече от датата на първото действие по изпълнението, тоест от първия наложен запор, възбрана и т. н.

И все пак дълговете, за които въпросният 10-годишен срок е към края си или е изтекъл, ще изчезнат ли изведнъж през лятото догодина?

Както казах, не става автоматично. Длъжникът трябва да предяви давността пред кредитора – чрез писмо, чрез съдебен иск или по друг начин. Но имайте предвид, че в практиката едва ли някой кредитор държи даден дълг необслужван 10 години, с изключение вероятно на няколко държавни предприятия, които по чисто счетоводни причини не отписват тези свои вземания. Тоест, обичайно кредитор, който повече от 10 години не е получавал плащане, или е цедирал вземането, или го е отсрочил. Стои и друг много важен въпрос – дали държавата няма да понесе отговорност за всички тези погасени по давност задължения.

Какво имате предвид?

Държавата създава инструмент за погасяването на вземания, който е в ущърб на кредиторите и на практика може да им попречи да съберат парите си в рамките на 10-те години. Ако това е така, съгласно чл. 7 от Конституцията на Р България държавата ще понесе отговорност и ние като данъкоплатци ще трябва да платим всички тези дългове.

Как ще стане това? По закона за отговорността на държавата ли?

Зависи. Тази хипотеза не е уредена в Закона за отговорността на държавата за вреди (с изключение на хипотезата на забавяне на съдебно производство, довело до изтичане на давността). Вариант е това да стане по общите правила на гражданската отговорност - по чл. 49 на Закона за задълженията и договорите.

Тоест, тези кредитори ще могат да заведат дела срещу държавата?

Зависи на какво се дължи изтичането на давността. Ако става въпрос за забавено съдебно дело - да. Но със сигурност, ако някой е направил така, че да не може да се намери длъжникът и имуществото му, той ще отговаря пред кредитора за погасяването на това вземане.

Ако Конституционният съд не се произнесе до 1 юни догодина, какво ще стане?

Най-общо казано, всички задължения, по които не е направено нищо през последните 10 години към тази дата, ще се погасят, ако длъжникът се позове на нея. Иначе за длъжниците е важно също, че в момента, в който срокът на давността изтече, те могат да се позоват на тази давност когато пожелаят напред във времето - след 5 дни, след 1 месец или след 5 години. Няма пречка за това, стига към деня на изтичане на срока да е действал законовият текст, който бе приет.

Според мен голям проблем в случая ще е правната култура на населението.

Огромна част от дълговете, за които има оплаквания в момента, са породени от това, че длъжниците са се опитвали да се скрият от съда. Това е най-глупавото нещо, което един длъжник може да направи. Когато получите съобщение от съда, най-добре е да се осведомите за какво става дума и да направите най-елементарен опит да се защитите.

Дали ефектът от новата разпоредба ще е най-силен при колекторските агенции?

Опитът показва, че те не очакват съдебно събиране на вземанията си. В почти всички случаи за тези хора дълговете са погасени по давност, но поради това, че длъжникът не реагира, съдът не може служебно да приложи давностния срок. Тоест, въпреки че дългът ви е погасен с абсолютна давност, ако кредиторът отиде в съда и вие не възразите, съдът би следвало пак да ви осъди и по този начин да започне да тече нова давност.

Много объркано изглежда бъдещото прилагане на мярката.

Объркано е, защото това е резултат от желанието бързо да се постигнат резултати, които никъде по света не са постигнати. Обикновено за решаването на един проблем има два начина – бърз и правилен.

А какво означава новата разпоредба за хората с банкови кредити за жилище?

Давността не тече по отношение на дълг, който се изплаща на части и има различни падежи на всяка вноска. В този случай давността тече за всеки отделен падеж. За тези кредитополучатели в момента едва ли ще има особена промяна. Има вероятност обаче банките да започнат да ползват възможността да развалят договорите за кредит поради неплащане. В този случай главницата се изисква като вземане на извъндоговорно основание – връщане на недължимо от дадено, което ще спаси банките от давността. В такъв случай клиентът не дължи лихви, но трябва да върне главницата. Това вземане вече не произтича от договора, а от липсата на договор. Факт е, че досега не съм виждал разваляне на договор за банков кредит, защото предсрочната изискуемост е по-добрата възможност за банката, тъй като тя си запазва лихвите. Но при новата разпоредба е възможно да се стигне и до разваляне на договори.

А има ли вероятност да се стигне до страх у кредиторите, че ще загубят парите си и да започнат масови спешни действия по събиране на вземанията от длъжниците преди 1 юни 2021 г.?

Не се наемам да прогнозирам. Професионалните кредитори според мен имат достатъчно добри екипи от юристи, за да се ориентират в ситуацията, но вероятно има и хора, които са по-дребни кредитори и могат да прибегнат до най-различни действия.

От думите Ви излиза, че и откъм правна техника новата разпоредба ще създава проблеми?

Има няколко неясни момента в гласувания текст. Първо това е текстът, че давността няма да се прилага за отсрочени и разсрочени задължения. Не е ясно дали това важи само за периода на отсрочване и разсрочване или пък дори само с 1 ден да отсрочите една вноска по даден кредит, давността отпада. Вторият проблем е, че всяко договорно задължение лесно се превръща в извъндоговорно и така давността също няма да се прилага. Третият проблем е служебното прилагане на давността, което явно законодателят е искал да въведе, но в крайна сметка не го е направил.