100 дни: Смешно е, но не и весело

Изтекоха 100-те сакрални дни в задължително мълчание, дано не смутил умствените усилия, държавническите промисли на новоизбрания политически елит. Още в зората на властта си премиерът строго ни предупреди, че трябвало да бъдем господари на мълчанието вместо роби на думите. Китайска мъдрост, доста неподходяща в български условия, но нали пък ни управляват чужденци, съобразихме се.

Клечахме в пълно неведение относно програмата на правителството и намеренията му занапред. То май не осмисли обаче, че тази така сгодна за него позиция крие значителни рискове - публиката остава неподготвена, сетне раздразнена и нетърпелива, а накрая и оскърбена от чак толкоз височайш фасон. Малцина го схващаха като аристократична сдържаност, повечето - като наследственото коварство на Кобургите ("Фердинанд-Лисицата", чели сме), ала мнозинството оправдано се изнерви: "Тия за хора не ни броят, бе! Сякаш не сме нито електорат, нито поне население, а направо популация."

Прибързан извод, защото за три месеца би следвало да разберем,че един човек, "роден с власт" според самия него, няма защо да бърза като парвенютата;

"Позволете му да говори, когато намери за необходимо" . Ето например всеки лидер влиза в предизборна кампания с програма, а нашият - с обръщение плюс заклинанието "вервайте ми!"

На стотния ден обаче доживяхме и програмата, дето има за цел да отрезви българите, още махмурлии от великденските, по-скоро сватбарските обещания за "порядъчност във всичко" и много прочие. Взехме си бележка, че новото време ще бъде незабравимото старо отпреди дванайсет години.

Пак прибързваме: в програмата има приятни изненади - ще намалее броят на абортите. Машалла! Всъщност и тази акция ние позната от мераците на Кубадински, комуто бе позволено да не знае, че българите са живи не "но", а "защото" са малобройни. Представете си обратното и ще ви втресе.

Следващата изненада обаче е трогателна: ще бъде обновен и лъснат паметникът на връх Бузлуджа. Все сме очаквали някои от съвременните леви вождове да се засрами от разрухата на онова изключително безвкусно творение и да сбере лепта от червените капиталисти за козметиката му. Добре, че се намери цар, когото изгнаха същите сили и разстреляха чичо му, та сега се нае да възвеличи каузата им. Дали наистина да не се съгласим с шегаджиите, които твърдят, че вървим към монархо-комунизъм?

Тъй както гражданството не отдели внимание на закъснялата за среща с него правителствена програма, която се появи първо в чужбина, заслужава да чуем как оценява стоте дни на управлението са новият премиер. Е, тук изненада няма, популацията е свикнала да я уверяват, че живее добре, все по-добре, но в близко бъдеще я чака съвсем пък добро. Пак в духа на развития социализъм г-н Сакскобургготски сподели задоволството си от успехите на своя "нов подход". Този подход се изразявал в "диалог с обществото, толерантност в общуването с политическите сили и висок професионализъм". Във връзка с последното нека се въздържим, то иска време, за да бъде проверено, потвърдено или отречено. Колкото до предхождащите го твърдения обаче, извинете! Какъв диалог, за бога!

През месеците от април допреди седмица популацията получаваше отчайващо безцветни отговори на жизненоважни за нея въпроси: "Не коментирам!", "Когато му дойде времето", "Това е един интересен въпрос", "Така ли? Научих го от пресата", "Този проблем не стои на дневен ред". Състоя ли се досега изобщо диалог между власт, електорат и медии? Отнюд. Колчета и въженца около кошарата "за журналисти, тъкмен и дотъкмяван закон за медиите, който гарантира покорството им, непрозрачност за действия и намерения на кабинета, пропъстрена с гафове пасивност на парламента.

Имаш чувството, че си попаднал в дълбоко минало в монархия дори не конституционна, ами при абсолютизма от ХVII в. А народът? "Народ безмолствует" според върховата реплика от "Борис Годунов". Народите имат свойство да пищят от поносими безобразия, но да се втрещяват от крупните. В началото на XXI век българските медии и електорат се нахвърлиха ефективно срещу управлението на Иван Костов, щом то се опитваше да заобиколи или отклони неудобни нему питания. Логично е: уловиш ли се на хорото, ще те щипят. Но Кобургготски не щипят, той бил цар. Който при туй се оскърби, че негови действия и думи "са тълкувани все негативно". А също и че "сдържан и дискретен човек не може да се промени и всеки ден да изговаря гениални идеи". Не помним да сме изисквали от него тъкмо това, нейсе.

А за толерантното общуване на движението с другите политически сили - не наблюдаваме ни толерантност, нито общуване. Всички кривици, дължими на неосведомеността на новата власт, тя монотонно обяснява със злодеянията на бившите - втръснала ни е такава схема, не верваме на белите книги, нито на компроматите.

Предизборно обещаваш, че ей сегинка ще оправиш България, после си умиваш ръцете с изумлението от онова, което си заварил. Ами ако хабер нямаш що ще завариш, къде са тръгнал, а? "Незнанието не е оправдание", казвали са древните.

Налице са и още комични по елементарността си твърдения във въпросната самооценка на правителството. Да речем: "Кабинетът вече успя да вземе мерки за подобряване на жизнения стандарт на населението." От страх да не станем роби на думите, ще зададем кратък въпрос: не се ли плашите да разгърнете утринния вестник, дано поотложите информация за ежедневното повишаване на цени, акцизи, данъци, глоби. Явно дивен оптимизъм е задвижил младите вдъхновени от комсомола за сияйно бъдеще, пък отхранени в "Мерил Линч" великденчета, дето издигнаха благодарно лозунга "Срам ни е от вас!" Те май си верват, че ако българинът изплати покорно всичко, с което го товарят, ще вземе да остане жив до напролет. Всъщност и да умре, той пак ще плаща:, немалко са софиянците със сетна надежда, че имат наследствено гробно място, заплатено "за вечни времена". Имат от вчера не място, а много здраве от новия морал - техните деца и внуци ще издължават периодично наем за покоя на майчините им кости. Кой не би платил?

Господи, нямат ли край българските нови времена!