100 г. след убийството на последния руски император останките му разделят обществото

Църквата твърди, че останките не са автентични, разследването доказва обратното

100 г. след убийството на последния руски император останките му разделят обществото

На 17 юли се навършват 100 години от разстрела на царското семейство в Екатеринбург. Стогодишнината от смъртта на последния цар на Русия, екзекутиран от болшевиките, отново раздуха един от редките конфликти между руската държава и могъщата православна църква: как да се постъпи с предполагаемите останки на императорската фамилия, пише в понеделник Франс прес.


Патриарх Кирил ще поведе процесия в памет на Николай Втори - цар и глава на православната църква, съпругата му Александра Фьодоровна, четирите дъщери и сина им, разстреляни на 16 юли 1918 г. край Екатеринбург в Урал. През 2000 г. те бяха канонизирани.

 

Руските власти, полагали винаги усилия да не правят категоричен избор в полза на съветското или на царисткото наследство, не предвиждат официални възпоменателни прояви.


Двайсет години след като са погребани останките на царя, жена му и три от дъщерите им, открити през 1979 г., православната църква все още отказва да признае автентичността им и не е съгласна тя да бъде проверена чрез анализ на ДНК.


Духовенството, в което доминират консерватори, отказва да признае за автентични и останките на другите две царски деца - Алексей и Мария, чиито тела, заровени отделно, бяха открити едва през 2007 г. Те не са погребани и досега поради разногласия между църквата и властите.


През 1998 г. тогавашният патриарх Алексей Втори отказа да удостои с присъствието си държавното погребение на тленните останки на Николай Втори в Петропавловската крепост в Санкт Петербург, а изпрати свещеник, който да опее "тялото на неизвестен мъж".


По повод възпоменателните церемонии за стогодишнината руски медии приканиха православния патриарх Кирил да признае останките на императорската фамилия.

 

"Теория на заговора"

 

Църквата смята, че доказателствата за автентичност на останките не са достатъчни, за да изискват ДНК-анализи, и обвинява държавата, че търси начин да отстрани духовенството от случая.


Според нея болшевиките са изгорили, без да оставят следи, телата на единайсетте си жертви - императорската фамилия и приближените ѝ, в яма, изкопана в една от горите в Урал, където впоследствие е построен голям манастир.


Богословът и мисионер Андрей Кураев, прочут с реформаторските си възгледи, смята, че тази версия е лансирана от царистките сили по време на гражданската война в Русия.


"За двайсет години това е прераснало в огромна теория на заговора", заключава Ксения Лученко, експерт по руското православие.


Според една от конспирологичните версии Ленин държал главата на Николай Втори в бюрото си. Друга твърди, че най-малките деца на царя, Алексей и Мария, успели да се спасят и да се укрият в чужбина.


Миналата есен епископ Тихон, натоварен с църковното разследване и смятан за близък до президента Владимир Путин, спомена, че императорската фамилия може да е загинала при "ритуално убийство".


"Благосклонните към науката среди в църквата изпаднаха в немилост след скандала с "Пуси райът" от 2012 г.", обяснява Андрей Кураев, припомняйки протестиращите момичета, влезли в главния московски катедрален храм, за да изпеят там пънк молитва срещу Путин.


Инцидентът възмути множество руснаци, засилвайки позициите на църквата и консервативното ѝ крило, което расте оттогава "с всеки изминат ден", твърди той.


Патриарх Кирил "се страхува" как ще реагират консерваторите, бездруго подразнени от срещата му с папа Франциск през 2016 г., ако той признае за автентични останките на императорското семейство, смята Кураев.

 

"Неудобен" за Путин

 

Миналата година в Русия бе пуснат по кината филмът "Матилда", разказващ любовната история на бъдещия Николай Втори с една балерина. Това разгневи радикалните православни активисти, които излизаха на демонстрации, понякога придружени с насилие, за да не допуснат прожектирането му.


"Филмът показа Николай Втори като фигура, способна да разцепи православното общество", заявява експертът Роман Лункин от Руската академия на науките.


Според Лункин последният цар е обект на "огромен култ" в манастира край Екатеринбург, където патриарх Кирил ще оглави кръстно шествие.


Затова пък президентът Владимир Путин "не въздига в култ Николай Втори" и проявява "по-малък интерес" към решаването на конфликта около останките от своя предшественик Борис Елцин, за когото това бе "лично покаяние" като бивш комунист, посочва Ксения Лученко. Положението обаче остава "неудобно" и "много притеснително" за Путин, представял се винаги за близък съюзник на църквата, подчертава тя.


През 2015 г. Русия започна ново разследване във връзка със смъртта на царските деца Алексей и Мария.

 

Нови експертизи потвърждават, че останките са автентични

 

Комплексни молекулярно-генетични експертизи потвърдиха, че останките, открити през 1993 и 2007 г. край руския град Екатеринбург, са на бившия император Николай Втори, членовете на семейството му и на лица от обкръжението им, съобщи в понеделник Следственият комитет на Русия, цитиран от ТАСС.

 

Седем от общо 11-те открити фрагмента отговарят на семейната група - майка, баща, четири дъщери и един син. Съпоставянето на генетичните профили от костните останки с проби, взети от живеещи в наши дни роднини на семейство Романови и по бащина, и по майчина линия потвърждават, че останките принадлежат на Николай Втори и членове на семейството му, посочва федералното следствие.

 

Съпоставка с останките на Александър Трети - баща на Николай Втори, също показва, че става дума за останки на баща и син.


Следственият комитет ще приключи разследването по делото, след като получи данните от последните 4 експертизи, включително за проучените документи от чуждестранни архиви, събрани през последните година и половина, съобщи следствието.


Става дума за две повторни съдебномедицински (антропологични) експертизи, експертиза за авторство и историческо-архивна експертиза. В тях участват видни учени, които анализират близо 2000 документа, включително открити през 2017-2018 г. в чуждестранни архиви и неизследвани досега, отбеляза ведомството.


Първото следствие по делото за смъртта на убитите започна преди 25 години - през 1993 г., напомня агенцията. Тогава край Екатеринбург бяха открити, погребани, предполагаемите останки на Николай Втори, императрица Александра Фьодоровна, на дъщерите им Олга, Татяна и Анастасия, също и на лица от свитата им.


През 1998 г. следствието бе приключено "поради смърт на извършителите на престъплението". То бе подновено, след като през юли 2007 г. при разкопки бяха намерени предполагаеми останки на престолонаследника Алексей и на сестра му Мария Романова - южно от мястото, където бяха открити първите девет фрагмента. След експертизи то отново бе прекратено и пак подновено през септември 2015 г. за допълнителни анализи с оглед изводите на междуведомствена работна група, създадена през юли 2015 г. по предложение на Руската православна църква.


Участниците в групата предложиха по-специално допълнителни изследвания на обекти, недостъпни преди за следствието, като останките на великата княгиня Елизавета Фьодоровна, сестра на императрица Александра Фьодоровна, които се намират в Ерусалим, напомня агенцията.

Още от Свят