100 години железопътен транспорт до Видин

Навършиха се 100 години, откакто Видин е свързан с железопътна линия до София. По този повод в дунавския град беше открита юбилейна плоча на железопътната линия Мездра - Видин от кмета на града д-р Цветан Ценков и инж. Златин Крумов - генерален директор на държавното предприятие "Национална компания Железопътна инфраструктура" (ДП НКЖИ).

Снимка: НКЖИ

"Четиридесет и пет години след Освобождението на България Видин е свързан с удобна железопътна комуникация с вътрешността на страната. Пътуването до София е директно, а не през Белград или Букурещ. За вътрешната и международната търговия е осигурен достъп до Видинското пристанище", каза в своето приветствие инж. Крумов.

Днес жп линията тъне в разруха. Пътуват предимно товарни и пътнически влакове, а бързите се движат почти като пътнически и хората предпочитат автомобилния транспорт. От 2007 г. се строи скоростната жп линия София - Видин, но засега само на думи.

Днес шефът на НКЖИ Златин Крумов отново обеща, че с реализацията в близките години на големия инфраструктурен проект на Северозападна България ще се осигурят железопътни линии с най-съвременно качество. Мащабните по обем строителни дейности са с прогнозна стойност над 2 млрд. евро. Проектът предвижда в много участъци железният път да бъде изграден по съвсем ново трасе, като се реконструира железният път с по-тежък тип релси, изгражда се изцяло нова контактна мрежа и много нови инженерни съоръжения.

Само дето тези красиви обещания ще се случват след 2030 г. Причината е, че през настоящия програмен период тази железопътна отсечка не е сред приоритетите за европейско финансиране.

На тържеството, което се състоя пред сградата на гарата във Видин, бяха още Видинският митрополит Даниил, областният управител Огнян Асенов, представители на всички поделения на НКЖИ и БДЖ, настоящи и бивши железничари, много граждани.

Със съдействието на община Видин в местната художествена галерия "Никола Петров" беше открита изложба под наслов "100 години железопътен транспорт до Видин". Тя е дело на Държавен архив - Видин. Представено е и юбилейното издание сборник - монографии на инж. Иван Гогев - "Железният път като вдъхновение".

Строителството на жп линията Мездра - Видин е завършено за 15 години, а днес държавата за толкова години не може да го проектира Снимка:Старият Видин

Сагата със строежа на жп линията

Историята около изграждането на дълго чаканата преди 100 години транспортна връзка от Мездра до Видин достига до наши дни благодарение на краеведа Рачо Миланов.

Освобождението на България заварва Видин като един от най-големите и важни градове в европейската част на Османската империя. Основният поминък на жителите на града е занаятчийството и търговията, свързан е с обслужването на многобройния военен корпус в града.

Когато през 1878 година турските войски и голяма част от турското население напускат Видин, настъпва рязка промяна и в икономическото положение на гражданите. Нахлуването на евтини и по-качествени промишлени стоки от Европа допълнително разорява голяма част от занаятчиите.

Останал в периферията на новото княжество, откъснат от останалата част на страната, Видин бързо запада. Анализирайки икономическите проблеми на града, известният видински общественик и кмет д-р Бърни Бончев публикува през 1937 г. специална брошура под заглавие "Причини за стопанския упадък на Видин".

Жените също са участвали с доброволен труд в изграждането на жп линията Снимка:Старият Видин

В нея пише, че "в един момент, когато почти всички окръжни градове в България бяха свързани с железници, единствен Видин остана изолиран, макар че имаше параходни съобщения през лятото". "Затова зиме Видин представляваше една откъсната провинция от България, без никакви връзки със столицата. За да се отиде до София трябваше да се минава през Румъния или Сърбия", пише д-р Бърни Бончев.

И продължава: "Отсъствието на междуселски пътища прави съобщенията със селата толкова трудни, невъзможни, щото още след първите есенни дъждове се преустановяваше всякакво движение от селата до града и обратно. Заедно с настаняване на зимата, във Видин се възцаряваше едно убийствено мъртвило (мъртъв сезон) за търговеца, занаятчиите и други. За всичко това не бяха виновни видинските граждани. Осланяйки се на правото и закона, те молеха, настояваха, протестираха, загдето са изоставени и забравени от властта. Обаче на техните молби никой не се отзоваваше…".

Идеята за построяване на железопътна линия до Видин е занимавала дълго време градските първенци. През 1894 г. видинският народен представител Георги Добринович внася в Народното събрание такъв проект.

През 1898 г. тогавашния видински кмет Хаджи Георги Хаджийончев дори води делегация в столицата, която моли за построяване на железница Мездра - Видин.

Проучванията за свързване чрез железопътна линия на Видин и Лом със София започват през 1895 г. Обсъждани са различни варианти, като ломчани настоявали трасето да бъде Мездра - Лом, а оттам покрай река Дунав да се стигне до Видин. Това на практика означавало само няколко видински села да бъдат обслужвани от железницата, а видинското пристанище да бъде закрито и да се ползва само ломското.

През 1904 и 1905 година са правени нови проучвания, като е обсъждан и вариантът трасето да следва направлението Мездра - Враца - Фердинанд (сега Монтана) - Превала - Долни Лом - Белоградчик - Видин, с отклонения към Берковица и Лом.

В крайна сметка е приет по-лекият и по-евтин за реализация вариант Мездра - Бойчиновци - Брусарци - Видин, с отклонения Бойчиновци - Берковица и Брусарци - Лом.

За построяването на железопътната линия с тези отклонения на 28 май 1908 г. е проведен търг. Той е спечелен от търговската банка "Кирил Кирчев и С-ие" - София, при стойност на обекта 22 725 000 златни лева и срок за завършване на линията 28 юли 1911 г.

Трудоваци строят жп линията Мездра - Видин Снимка: Старият Видин

След поредица от финансови и политически скандали, срокът не е спазен, а започналите през 1912 г. войни довеждат до спиране на строежа.

Все пак инженерните войски успяват да довършат участъка Мездра - Брусарци с отклонението за Лом и той е открит за редовна експлоатация на 18 септември 1913 г.

Продължението от Брусарци до Княз Александрово (днешно Димово) е строено пак по време на войните и е завършено през 1918 г. За цели пет години Княз Александрово остава крайна спирка, защото строителството на последните 40 км от линията до Видин е забавено поради стопанската разруха след неуспешните за страната ни войни.

В строежа на този последен участък се включва населението с доброволен труд, трудоваци и дори около 2000 белогвардейци от полка на генерал-майор Михаил Пешня, лагеруващи в Белоградчик.

Първоначално било планирано от спирка Макреш до спирка Синаговци трасето да минава по долината на река Видбол. Там през 1921 г. и 1922 г. е извършвано и строителство, като в местността Божурица бил напълно изграден и облицован тунел номер 3. Той е запазен и до днес, макар че през него никога не е минавал влак. Поради нестабилност на почвата проектът е променен, като трасето е преместено на височината след Синаговци, а за преодоляване на големия наклон до Жеглица са използвани серпентини.

Откриването на жп линията от цар Борис ІІІ

Строителството на железопътната линия Мездра - Видин е окончателно завършено през пролетта на 1923 г.

Линията е тържествено открита на 1 юли 1923 г. от цар Борис III, който лично управлява парния локомотив. Царят е бил запален по влаковете и има документ за правоспособност на локомотивен машинист.

Цар Борис ІІІ е управлявал влака от гара Александрово до Видин, където сегашната гара все още не е била построена. Влакът спира успоредно на пристанището - там, където едно време са спирали пътническите кораби.

"Господа, щастлив съм да поздравя от сърце видинския край с новата му културна придобивка, плод на българската енергия, рожба на националния ни творчески гений. Нека новият лост, който техниката влага във вашите ръце, носи само щастие, благоденствие и мирни честити дни на вашия буден и напредничав, но усамотен досега край, за общото благо на целокупното отечество! Да живее България! Да живее видинският край!", казва цар Борис ІІІ пред събралото се множество, след което прерязва лентата.

Посрещането на първия влак във Видин на 1 юли 1923 г. Снимка: Старият Видин

В чертите на града железопътният път е навлизал при Видболската капия (Колодрума), продължавал е покрай реката и е стигал почти до театъра на Видин.

Обслужването на пътниците е ставало в заведенията около крайната точка - заведенията "Роял", "Нептун" и "Европа".

За да бъде построена проектираната нова жп гара на Видин започва засипването на най-голямото видинско блато. То е заемало площ от около 250 декара и се е простирало от крайната Бара махала почти до центъра на града.

За целта от района на село Слана бара са извозени над 350 000 куб. м пръст, а за подсилване основите на сградата в земята са набити голям брой насмолени дървени пилоти. Строежът на видинската гара завършва през 1929 година, когато е пуснато и новото трасе на железопътната линия.

Свързването на жп мрежите на България и Румъния

Свързването на железопътните мрежи на България и Румъния става чак през 1942 г., по време на Втората световна война, чрез фериботната линия Видин - Калафат. Тя е изградена от немската армия, за да осигури снабдяването на немските окупационни части на Балканите с гориво и боеприпаси.

За целта е направено отклонение от железопътната линия от района на видинската гара до товарното пристанище, като трасето минава по улица "Цибър" (покрай сегашното училище "Кирил и Методий", хотел "Ровно" и хотел "Аврамов") и завършва перпендикулярно на брега на реката.

Там е бил закотвен брегови шлеп, който се свързва с жп линията на брега чрез железен мост, а с фериботния кораб чрез специален преходен мост - клапа.

Фериботът, превозващ вагоните до румънския бряг, всъщност представлява три успоредно подредени 750-тонни шлепа, които са свързани с обща надпалубна платформа. На нея, напречно на шлеповете, са монтирани 12 коловоза, като всеки може да побира по три четириосни вагона (или общо за един курс се превозват до отсрещния бряг до 36 вагона).

Тази фериботна връзка е закрита като ненужна след края на Втората световна войната. След икономическото възстановяване на България и Румъния, по инициатива на нашата страна, е пусната отново в експлоатация през 1952 година и работи в този си вид повече от 20 години - до 1975 г., когато е преместена на новоизграденото пристанище, северно от града.

Новото пристанище решава един голям транспортен проблем, създаван от фериботната линия - блокирането за движение на улиците "Дунавска" и "Цар Александър II" от влаковата композиция по време на товаро - разтоварните дейности на фериботния кораб.

Планираната първоначално връзка Видин - Кула, с евентуално бъдещо продължение до Зайчар, не е реализирана.

В периода 1964 - 1965 г. е изградена железопътна линия Видин - Кошава, за да свърже богатото находище на гипс, намиращо се край това село с железопътната мрежа на страната. Част от трасето е използвано за железопътната връзка на новия ферибот Видин - Калафат и пристанище Видин-север, като на мястото на отклонението е създаден разделен пост "Капитановци".

През 2012 г. във връзка с изпълнението на проекта "Дунав мост Видин – Калафат" железопътната инфраструктура и видинската гара са основно реконструирани и модернизирани.

Железопътната гара във Видин след ремонта Снимка: БНР Видин

От 5 ноември 2012 г. гара Видин е преименувана на гара "Видин пътническа" и от същата дата са открити гара "Видин товарна" и разделен пост "Капитановци". На следващата година е открит и мостът над река Дунав - "Нова Европа" с железопътната линия по него, която допуска движение с максимална скорост 160 км/ч.

Модернизацията на жп линията Видин - Медковец

От 15 години управляващите у нас обещават да се реализира големият инфраструктурен проект "Модернизация на железопътната линия Видин - София" в "близките години" с европейски средства. Това време обаче все не идва и през настоящия програмен период 2021 - 2027 г. линията не е сред приоритетните обекти за финансиране.

В област Видин попада последният участък от Видин до Медковец. Неговата индикативна стойност на строителството е приблизително 613.5 милиона евро.

Заложено е изграждането на два тунела с дължини съответно 325 и 2975 метра, 6 броя мостове с обща дължина 564 метра, 11 виадукти и естакади с обща дължина 4680 метра, както и естакада с дължина 1126 метра и височина 112 метра.

Предвижда се модернизацията да се извърши с европейско финансиране по механизма "Свързана Европа", като максимално допустимият размер на безвъзмездната помощ е 85%.

"Приветствам усилията на Национална компания "Железопътна инфраструктура" да се изгради скоростно трасе и от София до Видин да се пътува за 1 час и 35 минути. Пожелавам да се пребори с всички тръжни процедури, да премине през всички препятствия, за да могат да се осъществят тези прекрасни идеи, свързани с модернизацията", каза кметът на Видин д-р Цветан Ценков.

"Всички тук знаем огромните трудности, през които минава завършването на VІІ линия и огромната радост, която предизвиква идването на първия влак във Видин преди 100 години. Аз бих искал да подчертая, може би най-важното като исторически урок, във времена на войни и национални катастрофи народът ни е строял железни пътища. И е хубаво, когато се оплакваме от съвременните проблеми като инфлация, бавни законови процедури, икономически застой и десетки други неща, да си спомняме това. 100 години по-късно нашето поколение дължи на Северозападна България една модерна, бърза и сигурна железница", заяви инж. Златин Крумов.