100-те дни на кмета

Всъщност заглавието не е съвсем точно - Бойко Борисов е кмет от повече от 800 дни, което, както е известно, е установен "държавен стандарт" нещата да цъфнат и вържат. Първите си 100 дни в общинския съвет прекара личното му мнозинство, наричано вече и "машина за гласуване".

През този период се очертаха няколко тенденции.

Кметът не прие оставката на зам.-кмета по образованието г-жа Йорданка Фандъкова, подадена заради провала на онлайн записването за столичните детски градини. В учебниците за сценарии на сапунени сериали това е 272-и епизод - тя вижда, че не може повече така, но той иска, въпреки всичко, да продължат. Зрителките плачат, учителките в градините - също. Родителите на 5000 деца пеят в хор "Ода на радостта".

На последното заседание на Столичния общински съвет (СОС) предложих да се отделят още 14 млн. лв. за още 10 детски градини, тъй като са предвидени само 7 нови, а на първо време са нужни поне 17.

Зам.-председателят на СОС г-н Иванов (б.ред. Орлин), каза, че това е демагогия. Председателят на съвета г-н Иванов (б.ред Андрей) дори не подложи предложението за гласуване. И правилно – демагогията не бива да се подлага на гласуване. Разчитам обаче някой да обясни как в 7-те нови детски градини ще се настанят тези 5000 деца, за които места не достигат. Или поне през коя година ще се реши този проблем. Очевидно няма да е през тази.

Вместо подалата оставка г-жа Фандъкова, кметът уволни шефа на IT – отдела. Изглежда той се оказа виновен, че в София има деца, които не могат да бъдат записани на детска градина.

Годишната задача за чистене на София предвиждаше миене на всички булеварди два пъти годишно, а в централните части - какъв разкош - дори три пъти. След като казахме, че задачата е съставена лошо и трябва да се преработи, мнозинството ни обясни, че си е добра. Но когато кметът нареди на мнозинството си да я преработи, то си обърна позицията на 180 градуса и гласува за това. И правилно –

защо да решават 33-ма, когато може да решава един?

Годишната задача за чистене се прави от този, който после я контролира. Има ли конфликт на интереси? Верният отговор е - няма. Защитени са интересите на всички по веригата, без тези на софиянци, разбира се.

Ситуацията около контрола върху концесията се прояснява от следния пример - за 2008 бюджетът на София за чистене на сняг е близо 10 милиона, а на цялата държава е 30 милиона. Да не би на скоро пътищата в София да са станали 1/3 от пътищата в страната?

Кметът уволни шефа на инспектората Гален Ганчев. Той бе един от най-близките му хора и негово лично назначение. Въпросният шеф на инспектората е пряко подчинен на кмета и е на тази работа от 2 години. Освен, че това уволнение е отлично послание към всички други близки хора в екипа на кмета, София днес е по-мръсна от всякога. Това е простият краен резултат.

В подобен контекст е и отношението на кмета към водната концесията. Преди седмица кметът информира общинския съвет, че му е било казано (б.ред. от Европейската комисия), че концесията за софийската вода е най-добрата в ЕС. В предизборните си обещания той бе казал, че ще я развали.

Безпристрастните цифри показват следното - от язовир “Искър“ излизат 230 млн. куб.м. вода, в София се фактурират 86 милиона куб.м. вода. Сметките показва, че има едни 63 процента загуби по мрежата. Кой ги плаща? Разбира се, софиянци. Казано по-просто – всеки един софиянец плаща 2 пъти повече от реалната си сметка за вода, поради това, че трябва да плаща за тези загуби.

Това показва пряката връзка с изпълнението на инвестиционната програма на “Софийска вода“. Концесионерът е инвестирал едва 16 милиона лева при обещани 48 милиона лева за 2007 г.. Официалното оправдание бе, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) не искала да вдига цената. Ако търсехме някой, който да не инвестира, тая работа можеше да я свършим и сами. Оказва се, че София си има

концесионер по приходите, а не по разходите.

Разходите да ги правят баламите.

През януари и февруари общинският съвет нямаше заседания повече от 40 дни. Първоначално, защото кметът не беше в страната, после – защото кметът пак не беше страната. После председателят на съвета беше в отпуск. Изобщо този общински съвет нямаше късмет и това си е. Крайният резултат – на заседанието 28 февруари имаше 40 точки в дневния ред. Изчисленията показваха, че за да се спази препоръчителното време от 4 часа за сесия, на всяка точка ѝ се полагаха по 6 минути. "Калибърът" на всяка от тези точки варираше между приемане бюджета на София, приемане на наредбите за данъците и таксите, приемане на годишната приватизационна програма, приемане на правилника за работа на СОС, приемане на допълнителното споразумение към договора по концесията на водата и т.н.

Мнозинството от ГЕРБ защитаваше (и в комисии, и в зала) данъчните предложения на кметската администрация. Когато кметът прецени в зала, че предложенията на БСП за данъчна политика са по-добри, мнозинството веднага промени позицията си на 180 градуса и прие предложенията на БСП. Но защо, наистина, да преценяват 33-ма, когато може да прецени само един?

В резултат на всичко това бюджетът отиде за приемане на 6 март, а с него и част от наредбата за местните данъци. Мнозинството пропусна, че никога, ама никога, данъци и бюджет не се приемат в едно заседание. По простата причина, че ако промениш данъците, трябва да промениш и бюджета.

За да бъдела законна наредбата, бе “спрян часовникът". Беше обявено, че

6 март е всъщност на 28 февруари.

То е вярно, че година е високосна, ама чак февруари да е с 35 дни... В резултат на което предстои хаос кой данък влиза в сила и от кога. Освен това имаме много вероятно връщане на наредбата от областния управител и почти сигурно влизане на същата в съдебна зала.

Бюджетът по същество е “copy – paste“ от предходния. Няма защо да се сърдим на администрацията - когато няма ясна политическа воля за приоритети, администрацията работи по тези правила. В случая бюджетът е част от филма

“Има ли пилот в самолета“?

Последният щрих бе от тези 100 дни бе, че председателят на СОС насрочи първоначално заседанието от 6 март за 12 часа. Точно тогава пристигал кметът от Брюксел. Интересно какво правим ако самолетът закъснее – общинският съвет часа докато самолетът кацне или вкупом отива на летището, за да не се губи времето на кмета?

Всъщност може февруари и да повече от 35 дни – мнозинството реши, че спира часовника. Какво не може да направи кметът, чак толкова, че пък едно време да не може да спре. Даже като гледам работата, времето не само е спряло – то като че ли се връща назад.

*Петър Курумбашев е общински съветник от БСП, представител на гражданската квота