11.47% е смъртността от Covid-19 в българските болници

От началото на епидемията от Covid-19 у нас през март до 1 септември в български болници са се лекували 5340 пациента с коронавирус, а 613 са починали, което прави смъртност от 11.47%. Това показва анализ на инициативата "Индекс на болниците", за който са използвани данни на Министерството на здравеопазването.

Смъртността сред пациентите в болница очаквано е по-висока от общата, тъй като в болница се лекуват хората с по-тежко протичане и усложнения от инфекцията. Иначе при починали 915 души  и общо установени 24 989 случая общата смъртност от Covid-19 в България до момента е 3.7%.

Къде са се лекували пациентите с коронавирус?

Пациентите с Covid-19 са били лекувани в 102 лечебни заведения. Основната част от тях обаче са лекувани в големите държавни и областните болници. Най-много пациенти са преминали през "Пирогов" (324), "Св. Анна" в София (228), "Св. Марина" във Варна (266), "Св. Георги" в Пловдив (273), МБАЛ "Д-р Ив. Селимински" в Сливен (222). Над 100 пациента за шестте месеца с коронавирус е имало общо в 16 болници, като всички са били държавни и общински. Значително по-малко участие в лечението на пациентите са взели частните болници. Само в една от тях пациентите за шестте месеца са били над 50, а в пет – болните с коронавирус са били над 40.

Как варира смъртността?

Въпреки че средната смъртност за шестте месеца до 1 септември е била 11.47%, тя е варирала от 0 до 100 процента в отделните лечебни заведения. Граничните стойности се дължат най-вече на спорадични случаи, при които в лечебните заведения са попадали един-двама пациенти с коронавирус. Очаквано по-висока от средната смъртност отчитат болници, където са лекувани едни от най-тежките случаи като "Пирогов" (17.28% при лекувани 324 пациенти), "Света Анна" (17.98% при 228 лекувани пациенти). ВМА например е лекувала по-малко пациенти - 146, но отчита и по-ниска смъртност от 7.53%. В "Александровска" смъртността е 24% при 54 лекувани пациенти. Като цяло в университетските центрове, където се пращат най-тежките случаи с коронавирус за шестте месеца надвишава 17%.

Впечатление прави, че по-висока обща смъртност отчитат и някои от болниците, които станаха огнища на заболяването с голям брой заразен персонал, както и такива, които традиционно изпитват финансови трудности и недостиг на кадри. Болницата в Перник например при 33 лекувани пациенти отчита над 46% смъртност. Болницата във Враца с лекувани 7 пациенти е с над 28% смъртност. Болницата в Добрич с лекувани 173 пациенти е с 20% смъртност. Варненската университетска болница "Света Марина" е лекувала 266 пациенти и смъртността е близо средните стойности – 13.15%. Пловдивската "Свети Георги" е лекувала 273 пациенти и смъртността е 14.28%. Болницата в Сливен, която също изпитваше трудности, е сред отличниците и с лекувани 222 пациента има смъртност от 7.65%. С по-ниска дял починали е и смолянската болница "Братан Шукеров", където са лекувани 166 души и смъртността е 10.84%.

Данните за всяка от 102-те болници може да видите ТУК

Как се отнасяме с други страни от ЕС

Въпреки че няма пълна съотносимост на смъртността от коронавирус в болниците за изминалия период с други държави, аналогични данни има за Германия и Англия. Според проучване, публикувано в медицинското списание "Лансет" през юли,  смъртността в 920 немски болници е била 22%. То е проведено между 26 февруари и 19 април, като обхваща 10 021 хоспитализирани пациенти с Covid-19, от които 2229 са починали.

Подобни са резултатите и за Англия. Според официалната система за наблюдение на пандемията в Обединеното Кралство от 22 март до 9 октомври в болниците в Англия са били хоспитализирани 123 553 души с Covid-19 а броят на починалите е приблизително 30 000. Това означава, че смъртността там е била около 24%. Според здравните специалисти в световен мащаб засега е рано да се правят заключения за причините за различните стойности както на заболеваемостта от коронавирус, така и на изхода от болестта. 

"Индекс на болниците" е съвместна инициатива на "Галъп интернешънъл" и специализирания сайт clinica.bg, чиято цел е да повиши прозрачността в работата на лечебните заведения при някои социалнозначими заболявания.