12 години в Афганистан: Българската мисия струва 430 млн. лева и в нея са участвали 9000 военни

Сн. БГНЕС

Продължилата 12 години военна мисия в Афганистан, която е най - сериозното българско участие в международна операция зад граница, върви към своя край. Досега в нея са се включили 9000 български военнослужещи, а разходите на държавата са 430 млн. лева, според официална справка от Министерството на отбраната, предоставена на Mediapool.

За разлика от Ирак, където даде 13 жертви, българската армия не увеличи "черната"статистика в Афганистан, а участието ѝ бе високо оценено и от съюзниците.

През последните години България поддържаше контингенти от над 600 души, разположени основно в размирните райони на Кабул и Кандахар. Желаещи за мисията не липсваха, защото освен безценен опит и професионално развитие, участието гарантира и добро заплащане, което вече е сред водещите мотиви за интереса към военното поприще.

Тази година България ще намали драстично присъствието си в Афганистан, защото мисията приключва.

Цената

Началото на операцията на Международните сили за поддържане на сигурността (ISAF) започна през февруари 2002 г. До края на 2013 г. българското участие възлиза приблизително на 400 млн.лв, като за 2014 година са предвидени още 28.5 млн. лева.

За сравнение, участието ни в Ирак, което бе в значително по-малки мащаби, струваше около 170 млн. лева.

Разходите в Афганистан са били основно по две пера - за логистична поддръжка и заплащане на контингентите.

Докато са на мисия в Афганистан, военните получават по заплата и половина плюс дневни командировъчни от около 100 евро дневно. През годините редовно се чуваха "оплаквания", че има и "субективни" критерии при подбора на участниците заради значителното заплащане.

В същото време българската армия, която от 2004 г. е част от НАТО, спечели от мисията в Афганистан уникален опит в реално изпълнение на съюзнически задължения.

За да систематизира опита на бойците, военното министерство обяви, че използва докладите на националните командири по време на мисията, провеждат се интервюта, анкети, беседи и проучвания. След това се анализира информацията, като при необходимост се коригират действията на контингентите.

Хронология

Първият български контингент за операцията, сформиран февруари 2002 г., бе за санитарна обработка. Задачите му бяха свързани с полева баня, което доведе до ехидни подмятания в България.

Контингентът бе разположен в района на британския, на 10 километра от Кабул, където беше развърнат банно-перален комплекс.

От 2003 година започна участието на механизиран взвод и инструктори за обучение на афганистанската армия.

През 2007 година страната ни постепенно увеличи участието си с изпращането на още две роти – едната в състава на Италианската бойна група в Кабул и другата за охраната на вътрешният периметър на летище Кандахар, както и на специалисти за изпълнение на специфични задачи (ръководство на въздушното движение (РВД) на летище Кабул, инструктори, разузнавателни групи, взвод "Военна полиция" и др.).

През 2009 г., когато започна предаването на отговорността за сигурността на афганистанските сили за сигурност, от операцията бяха изтеглени охранителният взвод и българската механизираната рота, действала от 2007 година. За сметка на това през 2009 г. българска рота пое охраната на външния периметър на летище Кабул.

В началото на 2009 г. България изпрати в Кандахар и група за обучение и връзка с Афганистанската национална армия, а през 2011 г. още три такива групи (две в Кабул и една в Кандахар) и екип старши съветници.

През мисията минаха и десетки военни медици. През 2004 г. в Кабул бе изпратен първият хирургичен екип, който да работи в Испанската полева болница, а впоследствие разшири участието на българските медици с хирургични екипи в Херат и Кандахар.

Бъдещето участие

България вече започна да се изтегля от Афганистан в съответствие с приетата от правителството през 2012 г. стратегия за трансформиране на българското участие.

След 2014 година България ще продължи да присъства в Афганистан. До 110 души ще участват в обучението и подготовката на местните сили за сигурност.

В момента общо 465 български военнослужещи участват в операции и мисии зад граница. В операции на НАТО в Афганистан и Косово са общо 438 души, в операции на Европейския съюз в Босна и Херцеговина, Мали, Грузия, Сомалия – 25 души, в мисии на ООН в Либерия – 2 души.

Общият ни бюджет за участие в мисии зад граница за годината е 37 млн.лв.

В момента Европейският съюз готви военна операция Централно-африканската република (ЦАР), но въпреки освобождаването на ресурси след изтеглянето от Афганистан, официалната българска позиция е, че страната няма способности да се включи.

Още по темата
Още от Свят

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?