121 години от Съеднинението на Източна Румелия с Княжество България

Едно от върховите постижения на българския национален дух - Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 - е единствената осъществена обществено-политическа идея за възстановяване на териториалната и държавна цялост на България след Освобождението ни от Османско робство през 1878. Македония и Беломорска Тракия, традиционно принадлежали към българските държавни територии през вековете, с над 80% българско население остават завинаги извън границите на новата българска държава. В резултат на това след 1878 за малко над половин век в двете окончателно изгубени територии са асимилирани два милиона етнически българи, а десетки хиляди са избитите по време на етнически чистки.

Източна Румелия

Съединението  осуетява в Източна Румелия намерението на Великите сили да изградят изкуствена нация на традиционно българска територия след юли 1878. Българската национална свобода  е осакатена от клаузите на Берлинския договор, България е разпокъсана териториално по най-несправедлив начин.

Българите – свободните в Княжеството и онези в неосвободените територии - разбират, че основна задача на цялата нация е пълното освобождение и обединение на разделените български земи. Митинги и демонстрации, петиции, въстания и действия на въоръжени чети и в трите области изразяват волята за  национално обединение. Но като цяло те остават еднолични или едногрупови действия, без добра организация и координиция в Македония и Беломорска Тракия.

Съединението e пример за чувството на една част от предците ни за историческия момент, за съотношението на политическите сили в сферите на геополитическо влияние, за умереност в исканията, за добре дозиран краен ефект при успешно приложена дипломатичност.  

Комитетите “Единство” и сформираните от тях Гимнастически дружества в Източна Румелия повеждат масово организирана политическа борба срещу  несправедливите решения на Берлинския конгрес след лятото на 1878. Целта им е да се използват максимално всички политически средства, преди да се премине към силови действия.

Гимнастическите дружества са военизирани отряди от българи доброволци. Създадени са след Берлинския конгрес с цел да подготвят населението за териториална отбрана и да осуетят  практическото приложение на чл.15 и 16 от Берлинския договор - да не се допускат турски гарнизони по границата с Княжеството. Те са органично свързани  с националноосвободителното движение, разрешени са със заповед на генерал-губернатора Столипин и играят ролята на национална гвардия, като за кратко време са обучени над 100 000 мъже.

След 1878 пловдивски и румелийски общественици и предприемачи се организират в съединистки групи, като постепенно целенасочено започват да печелят политическа и икономическа власт в областта. Тези групи изграждат стабилни политически контакти с Княжеството, но едновременно и дипломатически връзки с турските власти - с цел при едно бъдещо присъединяване да не се допусне кръвопролитие. В Пловдив и областта само за 6-7 години, пише Симеон Радев в “Строители на Съвременна България“:

„Наместо турския вилает с привилегировано положение, който дипломацията бе кроила в Берлин, образувала се бе една фактическа свободна държава с конституционен режим и с българска национална физиономия. Плодородието на почвата, естествената интелигентност на жителите, леките данъци предизвикваха един бърз подем на производството и на търговията. Органическият устав бе предвидял една отлична администрация, която се намираше в ръцете на образовани хора: повечето околийски началници бяха със средно образование - някои от тях знаеха даже по няколко чужди езици. От страна на меншенствата - никакви сериозни трудности. Посредством една математическа формула, изобретена от Ив. Салабашева, гръцките депутати бидоха съвсем изключени от Постоянния комитет; колкото за намесата на султана, макар и предвидена за много случаи от Органическия устав, тя се употребяваше безвредно за политическото развитие на страната. Всичко способствуваше за благоденствието на страната. Партийни ежби нямаше още.“

Благоприятни фактори се оказват назначението (последователно) на Алеко паша и Гаврил Кръстевич за генерал-губернатори (съзнателно избрани и двамата са от български произход, като и с двамата българските общественици в Румелия последователно поддържат интензивни контакти), както и назначението на прогресивния руски дипломат Сорокин за руски представител в областта.

Основно място заема откритата лична подкрепа на княз Александър Батенберг на идеята за едно бъдещо обединение на всички Български територии. Преговорите за Източна Румелия са водени между румелийските политически лидери и Княжеството интензивно над две години, като са вдъхновени и подкрепени лично от мининистър-председателя Петко Каравелов и от Захарий Стоянов.

Но именно подкрепата на Съединението и спечелването на последвалата Сръбско-българска война – и двата факта, изразили отчетливо личното му желание за обединена България, предрешават трагичната политическа и лична съдба на княз Александър Батенберг.

Съединението

До декември 1884 всички петиции за международна помощ и делегациите на румелийски общественици и политици до западните правителства в Лондон, Париж и Виена не са приемани официално, освен от частни икономически и интелектуални кръгове. Визитите им в Петербург са отказвани дори преди да прекрачат руската граница. Става очевидно, че Великите  сили не биха подкрепили подобен обединителен национален проект, но и не се интересуват особено от него, подценили са сериозността на намерението и предстоящото му осъществяване.

На румелийските представители в тези делегации става ясно, че Великите сили не биха се намесили за или срещу осъществяването на едно бъдещо обединение - и че са оставени сами на себе си с идеите си. Като логично следствие, на 10 февруари 1885 в Пловдив се създава без договореност и протекции от страна на Западните страни или Русия „Тайний македонски революционен комитет“ с председател Захари Стоянов. През април  се преименува в БТЦРК – Български таен централен революционен комитет. Негови членове и поддръжници са много бивши  участници в Априлското въстание и Руско – турската освободителна война 1877/78.

Комитетът се налага като авторитетна обществена сила в Румелия, която канализира народното движение към целта - най-безболезнено решаване на историческата задача за Съединението. Последвалото лично ангажиране  на правителството и на княз Александър І в подготовката и провъзгласяване на Съединението е предпоставка за успеха на начинанието. Особено важно е участието на въоръжените сили на Източна Румелия и конкретно на майор (впоследствие - генерал) Данаил Николаев.

Българите предприемат решителна стъпка да се противопоставят  на решенията на европейската дипломация и поемат пътя на своето Съединение – чрез брилянтна ответни дипломатически ходове и използване на всички положителни исторически фактори в актуалния момент за каузата си. За целта се пренебрегват умишлено партийните интереси сред отделните групи в областта и сред средите на БТЦРК в Пловдив. Македонските и Беломорските комитети отказват обаче да се присъединят към възванието на БТЦРК, многократно изразено и препратено до тях чрез речи и писма на Илия и Димитър Куртеви, Панайот Хитов, Атанас Попиванов и Манол Георгиев. Целта е била както де се координира обединителната сила, така и в крайна сметка да се осъществи целокупно Обединение на Родината ни.

Вследствие на отказите им, през август новият Централен комитет с председател Захари Стоянов и членове Димитър Ризов, капитан Коста Паница, Иван Андонов и Иван Стоянович си поставя за цел Съединението на Южна и Северна България с Княжеството, което да се извърши със знанието и подкрепата на княз Александър І Батенберг, а освобождението на Македония на този етап е изоставено за по-благоприятен момент, когато македонско-беломорските комитети изразят готовност.

На 4 септември 1885 Областното събрание в Пловдив се събира на извънредно заседание. В Чирпан идват членовете на Централния комитет К. Паница, Ив. Андонов и Ив. Стоянович, за да провъзгласят в града Съединението  на 4 срещу 5 септември. На 5 септември 1885 председателят на БТЦРК Захари Стоянов написва прокламацията си, в която се казва:

"Братя! Часът на нашето Съединение удари!... Вие ся задължавате в името на Отечеството ни...да подпомогнете святото дело!".

В отделните градове и села комитетите вдигат народа да излиза из улици и площади в името на Съединението. Под командването на поп Ангел Чолаков и Никола Кръстев  в Асеновград (Станимака) е образувана трихилядната Станимашка чета, която поема към Пловдив, за да осигури защита на града.

Жените и децата  им ги следват въоръжени. Събралите се чирпански въстаници и жените им се насочват към Пловдив. Настигнати от войскова част, те са нападнати. В завързалата се престрелка загиват чирпански четници има и пленени. В Пазарджик се събират около 300 въстаници, дошли от околните села. Предвождани от опълченеца Т. Здравков, те обявяват в града Съединението. Голямоконарският отряд от над 1000 души е разположен край Пловдив в очакване нарежданията на майор Д. Николаев.

На разсъмване в Пловдив на 6 септември 1885 майор Д. Николаев повежда войската. Обкръжена е резиденцията на Главния управител. Към войниците се присъединяват въстаническите отряди. Арестуван е Главният управител на областта Гаврил Кръстевич и е обявено Съединението на Източна Румелия и Княжество България в името на княз Александър І Батенберг. БТЦРК обявява създаването на Временно правителство под председателството на д-р Георги Странски.  

На 6 септември 1885 в София Александровският площад пред княжеския дворец е изпълнен с трибагреници, на които е написано "Да живее Съединението". Тук са най-изтъкнатите политически дейци на Княжеството. Петко Каравелов приветства с реч Съединението, извършено в Пловдив и призовава  българския народ към единство. На 7 септември 1885 вестта за Съединението стига до цяла България Тя предизвиква бурен възторг и въодушевление. В много градове на Княжеството  се провеждат масови тържества  в подкрепа на извършеното дело. На 8 септември 1885 в Пловдив Временното правителство  обявява военно положение и мобилизация на всички мъже от 18 до 40 годишна възраст. Разработен е предварителен план за защита  на страната при евентуално нападение  от страна на Турция.

На 9 септември 1885 в Пловдив влиза, придружен от министър-председателя Петко Каравелов, княз Александър І Батенберг. Жителите на града го посрещат тържествено, виждайки в негово лице олицетворение на  идеала си за национално единство. След пристигането му в Пловдив, Временното правителство се разпуска. На 24 октомври 1885 в Цариград е свикана конференция на представители на Великите сили по Източнорумелийския въпрос.

По време на преговорите, на 2 ноември 1885 избухва Сръбско-българската война. Войските на крал Милан нахлуват в българската територия по западната граница, с цел да осуетят Съединението и историческото му продължение в останалите области. Между 5 и 7 ноември 1885 при сражението край Сливница след тридневни тежки отбранителни боеве младата българска войска спира нашествениците и преминава в контранастъпление. На 15 ноември 1885 българските войски превземат град Пирот. Победоносното имнастъпление към Ниш и Враня е спряно по искане на Австро-Унгария и Германия. На 7 декември 1885 между двете воюващи страни е сключен договор за примирие. На 19 февруари 1886 се подписва Букурещкият мирен договор, с който приключва Сръбско-българската война. На 24 март 1886 в Цариград представителите на Великите сили подписват Българо-турската спогодба - Топханенския акт, с която юридически се признава Съединението на Източна Румелия с Княжество България и фактически се признава реалното им историческо Обединение.

(По данни на Централен държавен архив и Исторически музей в Пловдив)