Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

13-те опорни точки срещу съдебната реформа

6 коментара
13-те опорни точки срещу съдебната реформа

Когато съдебната реформа се зададе, противниците ѝ реагираха първосигнално и решиха, че с килограми и тъпота ще затрупат идеята. После разбраха, че не става. Сега вече ги е срам да са "против“ открито. И ги е страх.

Прибегнаха към интелекта или онова, което го замества при техните организми.
И родиха. Да видим, какво.

Новите опорни точки срещу съдебната реформа могат се обособят в четири групи.

Първа група: Отклоняване на вниманието и усилията към частни, ежедневни и сравнително дребни проблеми

Езикови проявления:

"Реформата трябва да се съсредоточи към недоделките в процесуалните закони (ГПК, НПК)“

"Проблемът не е във Висшия съдебен съвет, а на "друго място“"

"Реформа, да, разбира се… ама не точно такава, а малко по-инаква“

"Трябва да помислим зряло, да преценим задълбочено и да преценим мъдро“

"Не е там проблемът на държавата и няма да се свърши тази работа така„.

Няма обаче да чуете, къде, аджеба, е проблемът и как ще се свърши работата.

Към тази група се включва и опитът за отклоняване и отсвирване на нещата към едно далечно и неопределимо бъдеще. Типичен представител е любимият ми "просветителски“ аргумент: "дайте да наблегнем на образованието, та като го оправим, след 20-30 години ще вземат да излизат блестящи юристи. И тя системата, сама ще си се оправи“. Разбира се, предполага се, че междувременно ще им преподаваме ние – че кой друг?

Цел – замазване, отлагане, изкривяване, обезсилване и най-добре – провал на реформата.

Хитрото на тая група опори е, че посочените проблеми безспорно съществуват; решаването им обаче няма да преодолее най-дебелите и болезнени в момента пороци на правораздаването. По същата логика – да вземем първо да се преборим с диабета, озоновата дупка, бездомните кучета и ниските заплати на учителите, а после да се захванем със съдебна реформа.

Всъщност, всеки трябва да си копае нивата. Проблемите в едно общество се решават паралелно. Подобни призиви целят да отклонят обществена енергия от съдебната реформа и да я оставят да потъне в пясъците на въпроси, които интересуват само част от хората. Това са опити за отлагане на неизбежното и приличат на уговорките между пенсионерки по телефона "– Айде, Ветке, да се видим най-после – ама като се позатопли времето“. Вече е жега и се не трае, Ветке!"

Втора група: Политически аргументи от тип "заклинание“

Езикови проявления:

"Разделянето на ВСС е самоцелно“ (и ние няма да го подкрепим);

"Нарушава се независимостта на съдебната власт“;
"Цели се подмяна на хората“ (?) във ВСС, ВАС, ВКС и т.н. и т.н..

Заклинанията са по дефиниция леко слабоумни. Те затова са и аксиоматични. Носителите на такива послания никога не аргументират, нито се задълбочават. Те стрелят с къси глупости. Всяко пояснение би им съборило картонената кула.

Този тип аргументи са лозунгарски, аксиоматични и магически. Те въздействат върху обичливи привърженици, защото са от типа "айде, наш`те!“. Който си ви обича, няма да си ви и пита.

Ако накарате такъв аргументатор да обясни, какво точно е "съдебна власт“ и има ли разлика между нея и "правораздавателна система“, или като как всъщност точно и само по себе си се посяга на нейната независимост, или пък какво е съдържанието на тази независимост, ще чуете дълбоко хлъцване. Може да предизвикате и мозъчен инцидент.

Трета група: "Научни“ аргументи

Носителите на тия аргументи са по-извисени. Някои от тях дори вероятно си вярват. Неразбрали или забравили, за какво става дума в правото, те са се опили от хълцаща публика, която шъпне "Леле, как сложно го каза!“. За да аргументираш така е препоръчително, да си поне доцент. Изречения, по-къси от 17 реда са забранени. Обърканата пунктуация е предимство. Логическите грешки са задължителни. Връзката с действителността задължително трябва да е скъсана, а най-добре е, никога да не е била установявана.

Езикови прояви:

Позоваване на практика на Конституционния съд, съгласно която "както е известно“, е нужно Велико народно събрание за такава реформа. Обикновено се гарнира с вездесъщото решение № 3/2013 на КС. След клетва в решението и в значението му (без цитат, по възможност), се "обяснява“, че въз основа на него, реформата може да се инициира само от Велико Народно събрание

Това е т.нар. "рестриктивен“ аргумент. Целта е да ни облъчат с идеята, че реформата е всъщност политически невъзможна – защото засега е практически немислимо, да се свика Велико народно събрание.

Другият тип "научен“ аргумент бие в точно обратната посока – че въобще няма нужда от промяна в Конституцията и реформата може да стане с просто изменение в Закона за съдебната власт.

С този аргумент пак се цели осуетяване на реформата, но по друг начин. Ако законодателните изменения не са предшествани от конституционна промяна, в удобен момент те ще бъдат атакувани пред Конституционния съд. В зависимост от "подходящ“ негов състав реформата ще бъде или осуетена, или осакатена, или най- малкото забавена.

Четвърта група: Ниска топка

Най-тривиалният аргумент. От архаичен тип. Обидно ниска топка, но има своя публика.

Първият тип от тази група е: "ние не сме корумпирани, дайте доказателства , че сме". Обикновено се настоява на договор за подкуп, искат се писмени показания с нотариална заверка на подписа (задължително и от далия подкупа, и от получилия го). Като не се представят, настъпва тържество. Произнася се мантра за правовата държава, накърнени човешки права на заподозрения в корупция и той влиза целият в бяло – като Орешарски на прием при Иван Искров.

Другият тип аргументи е на атавистично ниво. Копае под дъното с народностна ирония от типа "Ти ли па че ми кажеш на мене“. С такъв тип аргумент се стреля предимно по чужденци. Негови мишени напоследък бяха френският посланик Ксавие дьо Кабан по повод казванията му за съдия Румяна Ченалова и за "гнилите ябълки“, както и Моника Маковей. На посланика му казаха да се държи прилично и дипломатично – т.е. да си трае. На Моника Маковей ѝ казаха, че нея и в Румъния не я обичат; камо ли в България.

Что делать?

В това многоговорене как да отсеем плявата от зърното и как да разберем кого да слушаме и от кого да се пазим? Много е просто, всъщност:

Виж, кой говори.

Ако лицето има дузина провали, десетки позори и плува в подозрения, просто спрете да слушате. Няма смисъл. Само ще ви облъчва с тъпота.

Ако някой говори неясно, това значи, три неща: или сам въобще не разбира, какво приказва;
или ви лъже; или и двете.

По думите на големия наш професор по право – Живко Сталев – "както лошата храна разваля стомаха, така и лошата духовна храна разваля разсъдъка“.

И още няколко неща:

- не гледайте сутрешен блок, в който прекъсват събеседника по три пъти на изречение и осем пъти в минута;

- не гледайте интервю, в което водещият е отишъл на крака в злачно-сенчест кабинет с ненатрапливи следи от късен сталински барок, та да подаде удобни въпроси на благосклонен властник;

- не гледайте предаване от типа "Всички гледни точки“, в който точките се представят едновременно и чрез надвикване на опонентите – минимум петима, без горна граница;

- не гледате рубрика, която неизменно завършва с думи на водещия "това е тема с продължение“;

- не гледайте разговор, в който бос в материята водещ смело обявява битка на крокодил в родното блато на крокодила и крокодилът го хапва на нафора;

- не изслушвайте допитвания до "обикновени хора“ по улицата или "на пряката ни телефонна линия“ по въпроси на атомната енергетика, рефинансирането на външния дълг и абстрактното изкуство;

- не бъдете аудитория на формати от типа "Срещи в градския нужник“;

*Коментарът на Кристиан Таков е публикуваме от личния му блог

_______________

Този документ е  публикуван със финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

6 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. анита хегерланд
    #6

    Има още един елемент - узряване на идеята. Ако приемем, че някои мислители от СДС са повярвали и са се приобщили към веруюто на западните финансисти, политици, социолози, то те са пожелали в отечеството ни да се "насадят" хубави идеи, но обществото не е създало условия за тяхното "захващане"/приспособяване/. Когато разгледаме и поколенческата разлика в мисленето, разбираме, че досега ни управляваха от БСП по простата причина, че мнозинството от гласоподавателите припознаваха своето мислене в техните

  2. Александър Борисов
    #5

    "....лошата духовна храна разваля разсъдъка". Това е едно от правилата, на което се базира комунистическата доктрина за управление. Приложиха го и у нас,като ни бяха отрязали от света за 45 години и ни хранеха с тяхната "духовна храна".Има резултат,както видяхме.

  3. Коментарът е изтрит заради реклама или спам.
    #4
  4. Kiril Manolov
    #3

    Добре казано,Кристиане! Всичко за съпротивата срещу реформата е така,но ако трябва да изпълня съветите ти,значи или да ида напалатка в гората,или зад граница!

  5. Ганьо Сомов
    #2

    Ето един аргумент, извън забавно и достъпно представените опорни точки: Наистина няма как да се случи истинска съдебна /и всякаква друга/ реформи, ако болшинството от хората не се интересуват от нея, защото не я разбират. Още по-малко, когато онези, които я разбират в болшинството си са против нея, въпреки, че се налага да се правят на инициатори.

  6. Коментарът е изтрит заради реклама или спам.
    #1

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.