132 млн. за 5 г: Кое се освети и кое остава скрито във връзките на фармабизнеса с лекарите

Фармацевтичната индустрия е финансирала български лекари и здравни организации с над 30 млн. лева през 2019 година за участието им в конгреси и като хонорари за лекции и консултантски услуги. Общо за петте години откакто оповестяват финансовите си връзки с медицинското съсловие, фармацевтичните компании са дали 131.7 млн. лева. Това показват данните на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM), която обединява 24 от най-големите световни фармакомпании и всяка година е част от общоевропейското оповестяване на връзките между индустрията и лекарите.

Финансирането, което оповестяват, включва спонсорство за участие в конгреси и други образователни събития, за които фармацевтичните компании поемат път, настаняване и регистрационни такси. Също така хонорари за лекции и презентнации по време на събития, консултантски услуги и др. Финансиране получават и медицински дружества, болници и други здравни организации – отново за различни събития, проучвания, прегледи и други дейности.

Като цяло в последните години се наблюдава по-слабо нарастване на разходите на фармацевтичните компании за взаимодействие с лекарите. Общо за петте години те се увеличават от 21 млн. лв. през 2016 до 30.3 млн. лв. през 2020 г. В последната година има спад в дела на лекарите, които са дали съгласие взаимоотношенията им с индустрията да бъдат оповестени. Обявяването на това с какви суми е подпомогнат или е взел за труда си даден лекар става само с неговото изрично съгласие. За всички, които не са го дали, фармацевтичните компании публикуват само обобщени данни. Предишни години над 60% от финансираните лекари даваха съгласие, а 40% не. Тази година 51% от медиците са се съгласили взаимоотношенията им с индустрията през 2019 да станат публични, което е съществено отстъпление от прозрачността на данните. Според ARPharM това се дължи на ограничените контакти на компаниите с медицинските специалисти заради пандемията от Covid-19 и това е затруднило предоставянето на изрично писмено съгласие.

Запазва се обаче тенденцията фармаиндустрията да е по-щедра към лекарите, които отказват връзките им с нея да са публични: 8 млн. лева са отишли при половината лекари, които са дали съгласие, а 10.9 млн. лева – в останалата половина, които отказват прозрачност. През миналата година, когато внушителните 65% от лекарите бяха дали съгласие за прозрачност, у тях се оказа, че са отишли малко над половината средства на фармаиндустрията – 9 млн. лева, а останалите 8 млн. лева са били насочени към малцинството от 35% от лекарите. Това показва, че останалите в анонимност лекари са с по-високи хонорари или са били спонсорирани с по-големи суми.

На показ са изложени основно редови лекари, финансирани със скромни суми от по няколкостотин лева за регистрационни такси и настаняване. По-рядко спонсорството за участие в събития може да достигне 5000-8000 лв. и то за ограничен кръг специалисти. Някои от известните лекари в различни области също оповестяват прозрачно взаимоотношенията си с компаниите. Освен спонсорство за участие в събития, те често получават и хонорари за лекции, презентации и консултантстка дейност, които варират от 1000 до над 10 000 лева. Често известните специалисти получават хонорари от по няколко компании и годишното финансиране от тях може да достигне 10 000-20 000 лева и повече. Много водещи специалисти и лидери на мнение обаче предпочитат да останат в сянката на анонимността, като това е особено забележимо в отделни специалности. Остава неясно и точно колко са финансираните от индустрията лекари, като само през първата година на оповестяването беше съобщено, че става въпрос за около 1/3 от съсловието или около 10 000 души.

Отделно, през миналата година българските клонове на фармакомпаниите са инвестирали за научноизследователска дейност у нас под формата на клинични изпитвания, медицински научни изследвания, неинтервенционални проучвания близо 39 млн. лв, което запазва нивата от 2018 г.

Доверието към прозрачността е в застой

Като цяло мотото на инициативата за оповестяване "Прозрачността създава доверие" не успява да запали много медицинското съсловие.

"Комуникацията между лекарите и индустрията е нужна и полезна, най-вече в интерес на пациентите. Лекарствата са високотехнологични продукти и тяхното разработване, прилагане и механизми на действие изискват обяснение, обмяна на опит и знания между индустрията и лекарите. Само по този начин правилното и ефективно лечение на пациентите е възможно и могат да се разработват нови терапии. Обясними са съмненията на обществото дали тези взаимодействия, които имат и своя финансов аспект, са достатъчно чисти и в интерес на пациентите. Именно затова въведохме преди 5 години Кодекса за оповестяване. За съжаление темпът на подобряване на прозрачността не е такъв, какъвто би ни се искало да бъде", коментира пред Mediapool изпълнителният директор на ARPharM Деян Денев.

"Като изключим последната година, повлияна от пандемията, делът на лекарите, които дават съгласие за оповестяване се задържа на същите нива както в началото на този процес. Т.е. явно все още се запазва притеснението от страна на медицинските специалисти, че личните им данни ще бъдат оповестени заедно със сумите, които са получили като подкрепа от фармацевтичната индустрия за участие в събития или като хонорари за консултантска дейност" , каза той.

Антипрозрачност

Най-фрапиращият пример за отстъплението от прозрачността тази година идва от фармацевтичната компания "Рош", която е оповестила единствено агрегирани данни за финансирането към лекари и здравни организации за 2019 г. По принцип тя е сред фирмите, които поддържат финансови взаимоотношения с най-много на брой лекари и има сериозен дял от общото финансиране на индустрията. "Рош" е платила общо 1 389 757 лева на 580 медицински специалисти, като от тях 812 144 лева са за пътуване и настаняване, 318 043 за хонорари и 258 198 за такси за регистрация. Още 1 253 237 лева е финансирането от "Рош" за здравни организации като различни медицински дружества по отделните специалности, болници и т.н.

Лидерите на мнение и индустрията

Проблемите с прозрачността не са само в полето на компаниите обаче. Водещи лекари в едни от най-ухажваните от фармаиндустрията специалности, които са и лектори на нейни събития, изобщо отсъстват от публикуваните от компаниите поименни списъци. Както вече стана ясно, в поименните списъци са само лекарите, дали съгласие връзките им с индустрията да бъдат осветени, останалите влизат в общата статистика.

Прави впечатление например, че от оповестените данни липсват имената на водещи специалисти в онкологията, където компаниите инвестират най-много средства. Обяснението за това може да бъде от една страна, че са отказали индивидуално оповестяване и поради това данните за тях са в обобщената статистика. Друг вариант е, ако дадено събитие е организирано от съответното медицинско дружество и тогава хонорарите и спонсорството към лекарите минават през него. И в двата случая, това "замъглява" отношенията между лекари и индустрия и пречи да се проследят зависимостите на отделни лекари.

Има, разбира се и положителни примери. Като една от по-прозрачните специалности се очертава кардиологията, където водещи лекари, в това число от управата на медицинското дружество, имат ясни и публични отношения с индустрията.

Защо е важно лидерите на мнение в медицината да имат прозрачни връзки с фармацевтичните компании? Според етичните кодекси на фармаиндустрията спонсорството за лекарите и здравните организации не може да бъде обвързано с предписването на техни продукти, рекламирането и лобирането за тях. Т.е. се предполага, че на своите събития компаниите информират и предоставят научни данни за продуктите си, а лекарите безпристрастно решават как да ги използват в практиката "единствено въз основа на своите знания и опит".

Отношенията между индустрията и лекарите обаче не се изчерпват с предписването на лекарства. Причината е, че лидерите на мнение в медицината консултират не само фармацевтичните компании, но и държавата и нейните здравни институции за провеждането на политики и взимането на управленски решения, които могат да са рестриктивни или в полза на фармабизнеса. Например лекарите от експертните съвети към МЗ консултират съставянето на т.нар. фармако-терапевтични ръководства, които представляват наръчници с какви лекарства и в каква последователност се лекуват пациентите с различни диагнози. В процеса на изготвянето на тези ръководства също тече комуникация между лекарите и фармакомпаниите, затова е важно финансовите им взаимоотношения да са ясни. Макар между изготвянето на ръководствата и финансирането на лекари за консултантски услуги и участие в конгреси да няма пряка връзка, то потенциално би могло да им повлияе.

"Най-нормалното нещо е, когато се подготвя лечебен алгоритъм с лекарствени продукти, в този процес да участват както тези, които са ги изобретили, така и лекарите, които ще ги прилагат. Това в никакъв случай не трябва да е затворен административен процес и никъде не е такъв. Разбира се, окончателният документ се определя от здравните власти, които трябва да постигнат баланс между нуждите на пациентите и ефективността на продуктите", коментира Денев. Той обясни, че медицинските дружества дават своите становища по ръководствата, като трябва да вземат и мнението на различните компании, които са конкуренти и това балансира оценката за различните продукти.

По принцип преди изнасянето на презентации на научни събития пред свои колеги лекторите следва да декларират връзките си с компаниите, но това не важи за останалите им прояви и обществени активности.

Мястото на медицинските събития не е във винените комплекси

Взаимодействието на фармакомпаниите с медицинското съсловие в голяма степен се случва през техните медицински дружества и други сдружения, както и болниците и университетите, в които работят. Така парите в крайна сметка пак стигат до определен кръг от лекари, но без да е видимо до кои и за какво. Общото финансиране за здравните организации през миналата година се запазва на нивата от предходната– 11.4 млн. лева. Иначе отделни медицински дружества, асоциации, болници, университети получават грантове, които варират от няколко хиляди до няколкостотин хиляди лева. Те могат да бъдат за организирането на научни събития като конгреси и конференции с всички разходи по тях, събиране на данни за лечението на пациенти или друг вид наблюдения и проучвания в дадена терапевтична област, с което да се оцени ефектът на дадено лечение в практиката.

Често медицински дружества или болници организират безплатни медицински прегледи или цели кампании с цел откриване на хора в риск от определено заболяване, като някои от тях също са спонсорирани от фармацевтични компании. Тук отново следва да важи правилото, че дори прегледите да са платени от индустрията, лекарите предписват и назначават лечение "по съвест".

За организираните в България медицински събития ARPharM прави мониторинг и предварителна оценка дали те отговарят на Етичния кодекс на организацията. За да отговарят на етичните стандарти събитията трябва да имат истински научни цели, мястото където се провеждат да предразполага към работна атмосфера, а не – развлекателна. Петзвездните хотели, разположени в курортни дестинации също не са подходящи за подобен род събития, според стандартите. Самото събитие трябва да е със стегната програма, а поемането на престоя не може да продължи повече от 24 часа преди началото или след приключване на събитието. По тези критерии събитията се категоризират като отговарящи на кодекса и такива, които будят съмнение. Крайното решение дали да спонсорира дадено събитие обаче е на фармацевтичната компания.

ARPharM има Етична комисия, която се занимава основно с разглеждането на сигнали за събития и реклами на конкретни продукти пред медицинска аудитория. Провеждането на медицински събития на неподходящи развлекателни места и дестинации са част от сигналите, с които се занимава, като сигнал за това може да подаде всеки. Вследствие на такива оплаквания от началото на тази година в Етичния кодекс е записано изрично, че винените комплекси не са подходящи за провеждане на такива събития. Причината за това са няколко събития, които са се провели във винени комплекси. Провеждането на събития в зимни и летни курорти по време на активния сезон също се счита за неподходящо или поне не с подкрепата на индустрията.

Друга част от сигналите в Етичната комисия са жалбите относно рекламни материали на фармацевтични компании, насочени към медицински специалисти и публикувани в специализирани научни издания. "Компаниите взаимно следят за качеството на подобни материали и когато смятат, че рекламата, публикувана от техен конкурент е подвеждаща и не отговаря на кодекса, подават жалби. Ако бъдат открити нарушения, следват санкции за компанията, оттегляне на материалите и се изпраща съобщение към лекарите, което обяснява например коя част от рекламата не отговаря на кратката характеристика на продукта", обяснява Денев.

Заради пандемията от Covid-19 провеждането на медицинските събития беше сериозно засегнато и голяма част от тях бяха отменени. Едва в последно време някои от тях се подновяват, но обикновено са или изцяло онлайн или имат по-ограничена присъствена част, а за по-широката широката аудитория са достъпни онлайн. Това се очаква да доведе до сериозен спад във финансирането от фармаиндустрията, което се очаква да проличи при оповестяването през 2021 г.