14 години приказки за електронно здравеопазване

На символичната дата 14 февруари за 14-та година ще се проведе годишна конференция за електронно здравеопазване. Тя се организира от ICT Media и Фондация "Електронно здравеопазване България" и традиционно се провежда под патронажа на парламентарната комисия по здравеопазване.

След всичките тези години и проведени конференции България все още няма електронно здравеопазване, но обичайните участници ще се съберат отново, за да сверят часовниците си къде е България в ерата на дигиталните технологии.

Факт е, че добри практики и откъслечни прояви на дигитални иновации в здравеопазването има и у нас, но те са плод на единичните усилия на отделни болници, предприемачи, медицински екипи и институции. Докато държавата бележи 14-годишен епичен провал в реализирането на няколко проекта, които си е поставила за цел още в далечната 2005 година.

Какво получихме за 14 години?

Така, докато финландските пациенти вече могат да си купуват лекарства с електронна рецепта в Естония и на дневен ред в Европа е по-лесният обмен на данни от пациентските досиета между държавите, у нас все още електронна рецепта няма, а пациентските досиета съдържат ограничена информация само за финансираното от НЗОК лечение.

Реално съществуващото пациентско досие е единствената електронна придобивка за гражданите за всичките тези години, като много хора и до днес не знаят как точно да влязат в него, а болници, лекари и институции не си прехвърлят информация от него служебно. НЗОК е единствената здравна институция с информационна система и свързаност с партньорите си – болници, лекари и аптеки, при това има още много какво да се желае в тази посока.

Няма обаче Национална здравна информационна система, която да свърже наличните системи, всички здравни институции и играчи, така че да си говорят помежду си. Липсват електронни регистри и електронни услуги, които да спестят на пациентите висене по опашки, разнасяне на медицински документи на хартия от единия край на града до другия и много често - от единия край на държавата до другия. Информационните системи на повечето болници са в трагично състояние.

Хронология на празните обещания

През 2005 година гражданите получават обещание от тогавашния здравен министър Славчо Богоев , че през 2007 година ще имат електронна здравна карта, която на практика ще съдържа медицинското им досие с цялата информация за прегледи, изследвания, лечения и дори ще бъде носител на електронната рецепта, с която ще си купуват лекарства от аптеките. А до 2010 г. 90% от услугите в здравеопазването ще са достъпни чрез електронната карта.

Много вода изтича през следващите пет години, сменят се министри и концепции, усвояват се милиони за нефункциониращ вече Национален здравен портал, здравни досиета на държавната администрация, дублиращи здравните досиета за всички здравноосигурени граждани, които НЗОК създаде.

През 2010 година все още няма електронна здравна карта и рецепта, но пък има скандал, че покупката на електронна карта ще е по-стара технология . Тогавашният здравен министър Анна-Мария Борисова обещава, че “хората в големите градове ще имат електронни здравни карти от януари 2011 година“.  Авангардната министърка обаче много скоро се прощава с поста си, а с нейната смяна проектът за здравната карта е замразен, а концепцията за електронното здравеопазване сменена .

През 2012 година следващият здравен министър Стефан Константинов дава ново обещание: “Хората ще ползват електронни рецепти, електронни болнични листове и ще имат достъп до електронното си здравно досие през есента на 2013 година“. Тогава вече е изкристализирала идеята за изграждане на интегрираната електронна здравна система. Проектът “БАЗИС“ е на стойност 9.7 млн. лева и трябва да приключи през октомври 2013 година. Обявена е и поръчка за избор на изпълнител.

И този министър не изкарва дълго на поста. През август 2012 година приемничката му Десислава Атанасова спира поръчката, за да бъде преправена, тъй като заданието ѝ в голяма степен повтаряло вече изградената информационна система на НЗОК 

През януари 2013 поръчката е подновена, но смяната на властта след идването на кабинета “Орешарски“ отново връща нещата в изходна позиция. Здравната министърка Таня Андреева обявява, че безвъзвратно сме загубили 10 млн. лв. за изграждането на електронното здравеопазване чрез проекта "БАЗИС" и създаването на здравната информационна система започва отначало.

Първата работа на служебния здравен министър Мирослав Ненков през 2014 година е да спре обществени поръчки, пуснати от Таня Андреева "в 12 без 5" и сред тях отново се оказва злополучният проект за електронната здравна система, който вече е на стойност 12 млн. лева. 

По времето на здравния министър Петър Москов ((2014 – 2017). във втория кабинет “Борисов“ концепцията отново се обръща на 180 градуса и министерството се впуска в авантюрата със системата за пръстовите отпечатъци . За нея бяха платени близо 500 хил. лева, а отделно болниците бяха задължени да си купят устройства за чекиране, но гражданите не се радваха дълго на дигиталната придобивка, защото през 2017 година тя беше окончателно обявена за незаконна от Върховния административен съд.

Ако има нещо похвално в случая е, че макар и неуспешна идеята беше ударно реализирана на фона на изгубените години в нищоправене.

По времето на Москов беше разработен електронният търг за лекарства, който също е значително достижение, но вече две години буксува заради обжалвания и техническия преправяния. В крайна сметка електронният търг трябва да бъде подновен всеки момент.

Отново смяна на правителството, годината е 2017-та. Служебният здравен министър Илко Семерджиев дава поредният краен срок: “Ако всичко върви по план, електронната здравна карта ще е факт на 28 декември 2018 г. "На 1 март (2017 г. - бел. ред.) стартира този процес. Ние сме захранили този проект и с пари. Крайната дата е 28 декември 2018 г. Тогава ще имаме електронна здравна карта, която ще бъде еднакъв документ с личната ни карта. Ще имаме електронно здравно досие, ще имаме електронно направление, електронна здравна рецепта“.

С идването на новото правителство крайният срок отново е удължен. Този път – до края на 2019 година. Здравният министър Кирил Ананиев продължава да смята, че ведомството му може да се справи с изпълнението на проекта за единната информационна здравна система до края на годината, въпреки че обществените поръчки зациклиха в постоянни обжалвания.

В крайна сметка в началото на годината търговете за отделните модули на системата бяха рестартирани, тепърва трябва да бъдат избрани фирми, които да разработят, надградят и внедрят рецепти, досиета, регистри и т.н. като крайният срок е малко вероятно да бъде спазен.

На този фон вече 14 години се провеждат конференции с гръмки и обещаващи заглавия.

Деветата годишна конференция например е под мотото “Електронно здравеопазване за интелигентен и включващ растеж 2020"“, а неин консултант е проф. Стоян Денчев, ректор на библиотекарския университет УниБИТ и председател на Център за електронно здравеопазване и иновации.

Десетата юбилейна конференция е озаглавена “Иновационен модел за устойчиво и модерно здравеопазване “, 11-тата е под мотото “Национална платформа за електронно здравеопазване – тенденции, стратегии и политики“, 12-тото издание е “ИKТ – трансформиращата сила в е-здравеопазването“, 13-тата е посветена на "Висококачествено и дигитализирано е-Здравеопазване в България".

Ще можем ли да се похвалим с работещо електронно здравеопазване на юбилейната 15-та конференция по електрононо здравеопазване догодина? Отговорете си сами.