14% от българите са бедни, с доходи под прага от 102 лв. на месец

14% от българите са бедни, според най-мащабното национално проучване на жизнения стандарт в страната. След многоцелево наблюдение на 3715 домакинства в страната през миналата година, експертите предлагат за праг на бедността в страната да се определи месечен доход от 102 лв. на човек. Доходите на 14 на сто от сънародниците ни са под този праг, уточни социалният министър Христина Христова.

Това стана ясно при представянето на най-мащабното национално проучване на жизнения стандарт в България, извършено от статистическия институт, БАН, УНСС, с подкрепата на Световната банка и социалното министерство.

12.2% е безработицата за юни, съобщи във вторник социалният министър Христина Христова. Тя потвърди, че размерът на минималния гарантиран доход от 40 лв. ще се увеличи с 50% до 60 лв. месечно. Христова отхвърли възможността правителството да се откаже от обещаното увеличаване на минималната работна заплата на 150 лв. от догодина.

От синдикатите веднага опонираха и определиха като много занижен предлагания праг на бедността. Не 14, а 75 процента от българите са бедни, заяви лидерът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев.

Анализирайки данните от проучването, са определени 45 различни линии на бедност. Според експертите, най-близко до реалните месечни потребителски разходи е посоченият праг от 102 лв. на човек. Това съвпада с 60% от средния месечен потребителски доход на 3-членно семейство.

Под този праг в България живеят 409 хил. домакинства или общо 1.113 млн.бедни българи.

Методът на изчисление не точен, защото се базира на потреблението, което в България е твърде ниско, коментира зам.шефът на КНСБ Пламен Димитров. Според синдиката границата на бедност трябва да се определи според стоките от първа необходимост за всяко домакинство. Лидерът на "Подкрепа" Константин Тренчев поиска синдикатите, работодателите и политиците да участват при приемането на точен праг на бедност.

В същото време социалният министър Христина Христова заяви, че въз основа на анализа на изследването и линията на бедността по-лесно ще могат да се определят политиките за борба с нея и по-ефективно да се разпределят средствата. Наблюдението ще се ползва като коректив при довършването на бюджет 2005, ако е необходимо, ще се променят и част от мерките за подпомагане на социално слабите, допълни социалният министър.

Христова добави, че социалното министерство не може да направи хората по-богати, но може да помогне на най-бедните да оцелеят, а на по-малко бедните - да минат над линията на бедността.

Основни рискови фактори за бедността са образованието, икономическия статус и демографската структура на домакинствата.

Разрезът по групи показва, че бедността най-силно застрашава многодетните семейства с три и повече деца, самотните родители, домакинствата с безработни, самотните възрастни хора, както и младежите до 29 годишна възраст. Рискът от бедност при самотните родители и многодетните семейства е два пъти по-висок от домакинствата с едно дете.

Според етническия анализ на бедността в страната, най-засегнато е ромското население, 64% от което са бедни.

Председателят на Националния статистически институт Александър Хаджийски акцентира върху зависимостта между бедността и образованието. Изследването показва, че 58% от тези, които не са успели да получат образование, са бедни. При хора със завършено висше или средно специално образование рискът от бедност е три пъти по-малък. Средното образование намалява риска за бедност 2.3 пъти, а основното - 2 пъти.

Всеки безработен увеличава риска за бедност на домакинството, в което живее, с 50 %, а всеки работещ го намалява с 33 на сто.

Сред другите изводи е, че рискът за живеещите в София е 1.6 пъти по-нисък от този на живеещите в селата.

Хаджийски съобщи още, че на базата на данните се подготвя карта на бедността в България по региони, която отчасти ще съвпадне с картата на безработицата.

Постоянният представител на Световната банка у нас Оскар де Брун Копс коментира, че изследването ще покаже колко много е направено в България през последните години за устойчивото икономическо развитие. То обаче откроява и проблемите, които предстоят да бъдат решени, защото все още има хора, неусетили ползата от икономическото развитие.

Споделяне

Още от България