18 спешни задачи на правителството за децата на България

Националната мрежа за децата изпрати отворено писмо до новоизбрания премиер акад. Николай Денков и Министерския съвет, в което очертава най-спешните задачи пред редовното правителство за първите 18 месеца на управление. 

"Както и досега, от Национална мрежа за децата ще продължим да следим за погрешните практики и да настояваме за добрите. Ще продължим да “ръчкаме” и да изискваме реална промяна в политиките за семействата и децата в България", заявиха от организацията, която обединява граждански организации и съмишленици, работещи с и за деца и семейства в цялата страна.

Ето текста на отвореното писмо:

Уважаеми г-н Министър-председател,
Уважаеми членове на Министерски съвет,

Днес в България живеят малко над 1 000 000 деца. От 1992 г. насам детското население под 14-годишна възраст на България е намаляло с над 40%. Деца живеят в едва 1 от 5 домакинства у нас. Коефициентът на демографско заместване, показва, че всеки 100 души, излизащи от трудоспособна възраст (60 – 64 години), са замествани от 61 млади хора, влизащи в трудоспособна възраст. Всяко трето дете живее в риск от бедност и социално изключване.

България не е място, на което хората спокойно раждат и отглеждат деца. Ключови причини за това са политиките у нас да не се правят с мисъл за тяхното въздействие върху децата, а координацията между отделните институции, отговорни за детското благосъстояние, е в лошо състояние. В България не е ясно кой е отговорен за политиките за децата – липсва отговорна институция за децата с реален мандат. Четвърта година, включително в нарушение на вътрешното ни законодателство, липсва и Национална стратегия за детето, която да води държавните политики за децата към реално подобряване на живота на децата и техните семейства. Това оставя всички предприемани законови промени и промени в политиките "на парче“, често без координация и в крайна сметка – не допринася съществено за това България да бъде добро място за тези 15% от нейното население, които са 100% от нейното бъдеще.

В този контекст, от Национална мрежа за децата формулираме 18 спешни задачи на правителството за децата на България за първите 18 месеца на управление, които да направят спешните и отдавна нужни крачки към по-добър живот и развитие за всяко дете.

1. Да приеме Визия за семейна политика на Република България, която да формулира целите на държавата за подкрепа на семействата и да създаде система от конкретни мерки за подобряване на живота на децата, като: борба с бедността, насилието, социалното изключване, подкрепата за родителите и семействата, обвързване на социалното подпомагане с другите мерки за подкрепа на семействата и др.

2. Да се завърши Национална стратегия за детето (2023-2033 г.), според Закона за закрила на детето, която ясно описва целите на държавата за подкрепа на децата и гарантиране на техните права до 2033 година и мерките за тяхното постигане.

3. Да създаде или реформира Държавната агенция за закрила на детето като истински орган, отговорен за управлението и координацията на политиките за деца с реален мандат за ръководство, координиране и контрол за осъществяване на държавната политика за децата в Република България. Да се осигури директно взаимодействие между Председателя на Държавната агенция за закрила на детето и Министерски съвет.

4. Да се реформира системата за закрила на детето, да се повиши нейният капацитет и да се раздели работата за закрила на детето от мерките в подкрепа на децата и семействата, така че децата и родителите да могат да получават реална, навременна подкрепа там, където имат нужда от нея.

5. Да се приеме Визия за развитие на приемната грижа и да се намерят устойчиви решения за приемните родители и насърчаване на т.нар. специализирана приемна грижа, особено по отношение на деца с увреждания.

6. Да се намери устойчив механизъм за държавно финансиране на Националния център за безопасен интернет, който посреща над 23 000 сигнала за насилие и злоупотреба на деца онлайн годишно.

7. Да се гарантира прозрачно и отговорно управление на Национална многопрофилна педиатрична болница, като се създаде обществен съвет, Национална педиатрична стратегия и детайлен анализ на нуждите на детското здравеопазване.

8. Да се разработи и изпълни програма за педиатричните специалисти, педиатричните медицински сестри и други здравни работници в цялата страна.

9. Да се разработи механизъм за обезпечаване на всички разходи по грижата за деца с увреждания – здравни грижи, рехабилитация, социално включване, медицински изделия, лекарства и др. Да се обезпечава лечението на тежкоболни деца и деца с редки заболявания според най-добрата възможна грижа, вкл. и в чужбина; улесняване и ускоряване на процедурите по обезпечаване на лечение в чужбина.

10. Да се осигурят медицински храни за нуждаещите се деца и възрастни и да се спре ситуацията, в която те разчитат на дарения, за да оцелеят. За целта е нужно те да се реимбурсират от НЗОК чрез добавяне на код за малнутриция/малдигестия към основната диагноза/заболяване, така че българската държава, както всяка друга страна в ЕС, да осигурява чрез НЗОК достъп до храни за специални медицински цели на деца и възрастни.

11. Да се приеме Национална стратегия и програма за жилищна политика, която да си постави за цел да не остави нито едно дете без дом, покрив и достойни жилищни условия.

12. Да се проведе реформа в системата на осиновяване с внасяне на проекта на ЗИД на Семейния кодекс от 2016 година, изработен от Министерството на правосъдието, който премахва възможността за разсиновяване и осигурява правото на осиновените да познават произхода си.

13. Да бъде актуализиран и внесен проект на Закон за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица, който е разработен от Министерството на правосъдието още през 2016 г., който да отмени действащия Закон за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните от 1958 г. Да се развиват специализирани услуги за деца с трудности в поведението, както и механизъм за развиване на социални услуги за деца – извършители на престъпления.

14. Да се гарантира равен достъп до услуги за ранна грижа на всяко дете над 2 г.; стимулиране на общините да развиват политики и услуги за ранна грижа за деца 0-7 години, като се извърши реформа в детските ясли и се припознаят и подкрепят услугите за ранно детско образование и грижа – ясли, кооперативи, детски центрове, детегледаческа грижа и др.

15. Да се осигури устойчива подкрепа за работата на образователните медиатори, чиято дейност е ключово условие за предотвратяване на отпадането от училище и получаването на образование за деца, живеещи в бедност и социално изключване.

16. Да се приеме държавен образователен стандарт за качество на системата на образованието, който да посочи какъв трябва да е резултатът от нея, как се измерва той и как да стигнем до него; да се постави акцент върху гражданското (в т.ч. през целия курс на обучение), интеркултурното и здравното образование.

17. Да се подобри структурата на учебното време и баланса между ученето, самоподготовката и свободното време. Да се премахне двусменният режим във всички общини.

18. Да се предприемат спешни мерки за противодействие на дезинформацията в областта на детските политики за гарантиране на правото на всяко дете на живот и развитие. Да се провеждат национални информационни кампании за повишаване на демократичната култура на деца и родители и за противодействие на дезинформацията и пропагандата, насочени срещу демократичния ред, европейското развитие и гражданските организации в България.

Всички тези спешни задачи могат да бъдат изпълнени само при едно условие – децата да бъдат реален приоритет на правителството и мерките за тях да бъдат съгласувани и координирани между отговорните министерства.

Ние от Национална мрежа за децата оставаме на разположение като партньор за всяка стъпка, която ще доведе до тази цел.