1968 г. - крахът на надеждата за социализъм с човешко лице

В началото на 1968 г. ново поколение комунистически лидери в тогавашната Чехословакия начело със словака Александър Дубчек се обяви за реформиране на комунизма. Тяхното движение, станало известно като Пражката пролет, бе смазано от войски на Варшавския договор, изпратени от тогавашния съветски лидер Леонид Брежнев.

В инвазията, започнала на 21 август 1968 година, участваха 200 хиляди войници от СССР, ГДР, Полша, Унгария и България. След нахлуването Съветите поставиха начело на Чехословакия лоялен режим, който през следващите години извърши чистки сред реформаторите.

На комунизма в Централна и Източна Европа бе дадена отсрочка от 20 години до окончателното му отстраняване като държавна система. В съзнанието и манталитета на мнозина източноевропейци обаче той още продължава да стои.

Последният съветски войник напусна територията на Чехословакия през 1991 г. А Александър Дубчек доживя да види падането на комунизма. Той почина през 1992 г. на 70-годишна възраст след катастрофа, а мнозина, видели достатъчно превратности и “странни обстоятелства” по време на социализма, допуснаха, че смъртта му може да не е случайна.

По време на визитата си през 2006 г. в Прага тогавашният руски президент Владимир Путин призна моралната отговорност на Русия за потушаването на Пражката пролет. И толкова.

В България министърът на отбраната през 1968 година Добри Джуров, който и след промените остана верен член на партията си и депутат във вече демократично избран парламент на България, не намери основания да признае лична вина за нахлуването на български войски в Чехословакия. “Такова беше времето”, беше смисълът на думите му, когато се съгласяваше да говори за темата “Прага 1968”.

Според проучвания на чешките и словашките историци 108 души са загинали в сблъсъците, които последваха нахлуването на войски от Варшавския договор в Чехословакия на 21 август 1968 г.

Какво всъщност стана в Чехословакия през 1968 година?

Чехословашките реформатори не надхвърляха по замисъл фундаментите на социализма. Икономическият “гуру” на Пражката пролет - тогавашният вицепремиер Ота Шик - не отиде по-далеч от “пазарния социализъм” и цялостното стопанско планиране, но и те не започнаха да се осъществяват, припомня ББС.

Започналите в началото на лятото разговори да легализирането на социалдемократическата партия на Чехословакия и провеждането на избори си останаха само разговори.

За разлика от Унгария през 1956 година в Чехословакия никога не бе поставян въпросът за напускане на Варшавския договор.

Едно от първите действия на Александър Дубчек, оглавил управляващата компанията на 5 януари 1968 година, бе да се отменят цензурата и указанията на партийните органи за информиране на обществото за тяхната дейност. В СССР впоследствие това бе наречено “гласност”.

Реакцията на Москва беше незабавна

Още в края на февруари същата година първият секретар на ЦК на украинската компартия Пьотър Шелест, придружаващ Леонид Брежнев на тържествата по случай 20-годишнината на ЧССР, пише в дневника си: “Действат тайни сили, които са завладели всички средства за масова информация, всички клубове и общности”.

На заседание на Политбюро на 23 май в Москва, където се обсъжда докладът на съветския министър на отбраната Андрей Гречко от посещението му в Чехословакия, Брежнев обобщава: “Либерализация и демократизация – това всъщност си е контрареволюция”.

На 5 април пленумът на ЦК на компартията на Чехословакия приема програма за действията на партията, в която за първи път се появява формулировката “Социализъм с човешко лице”. В Москва тя е приета като оскърбление: А у нас, според вас, той какъв е?”

На 26 април секретарят на ЦК на КПСС уволнява бъдещия перестройчик Егор Яковлев от длъжността главен редактор на списание “Журналист” заради това, че в професионалното списание е публикуван новият чешки закон за печата.

От 17 до 25 май в Карлови вари почива съветският премиер Алексей Косигин. На заседанието на Политбюро на 27 май той изразява крайното си възмущение от това, че в интервю за чехословашката телевизия местните журналисти му задавали неудобни въпроси, а след това предали всичко в ефир, без да го изрежат.

На 27 юни в чехословашките вестници се появява манифестът на интелигенцията “Две хиляди думи”. В документа няма нищо особено, освен обръщението към ръководството на страната да продължат реформите и моралните призиви да продължи да се говори истината.

Както се оказва, точно този документ препълва чашата на търпение на съветското ръководство.

На 2 юли Гречко предлага “да се създаде силна група на границата и да се поддържа в пълна готовност”.

Решението “да се помогне на чехословашкия народ да въведе ред в страната” е взето на заседание на Политбюро на 5 юли.

То не е съобщено дори на членовете на ЦК на КПСС на пленума от 17 юли. Повечето от тях научили за нахлуването от вестниците.

Не е изключено съветските лидери да са се страхували за “реда” не само в Чехословакия, но и у дома. Според мнозина историци мисълта за възможен алтернативен социализъм била по-непоносима за тях, отколкото откровената контрареволюция.

Чия ръка дърпа конците?

“От всички действия се усещаше, че се направляват от опитната ръка на ЦРУ и разузнавателните органи на ФРГ”, писа Шелест. “За съжаление, нашето разузнаване бе слабо внедрено”.

По същото време в Чехословакия открито работи местната централа на КГБ с голям щат от сътрудници и неизброими полуофициални и негласни “другари” във всички структури на местната власт.

Според някои сведения в навечерието на нахлуването съветските разузнавачи и техните колеги от страните от Варшавския договор активно са се занимавали със “супероперации” за оправдаване на бъдещите силови действия.

През май 1968 година във вестник “Берлинер цайтунг” се появява сензационната новина, че в Прага били видени осем американски такнове.

Оказва се, че се снимал исторически филм, никакви танкове не е имало, а група статисти в американски военни униформи.

В средата на юли, според анонимно съветско съобщение, близо до западната граница на Чехословакия полицията там уж открила пет сандъка с американски автомати от времето на Втората световна война.

Съветските вестници веднага написаха: “САЩ вече снабдяват контрареволюционерите с оръжие”. Само че сътрудниците на чешкото вътрешно министерство установяват, че автоматите преди това са се съхранявали в склад на групата на съветските войски в ГДР.

Същият конфуз се получава и със съобщението за намерени в скривалища радиостанции, уж доставени от ФРГ. Оказва се, че скривалищата са били направени от чехословашките сили за сигурност в случай на война.

Съветските агенти, прикривайки се като западни туристи, разлепват из Прага листовки с подстрекателни текстове.

Вестник “Правда” публикува “план за идеологически диверсии срещу Чехословакия”, уж разработен от ЦРУ. След 1991 година стана ясно, че този документ е бил изготвен от служба “А” (активни действия) на КГБ.

Дори с цената на световна война

В девет часа сутринта на 18 август в залата на втория етаж на Министерството на отбраната на СССР, където се е събрал висшият генералитет, се появява маршал Андрей Гречко.

Забранявайки на присъстващите да водят каквито и да било бележки, Гречко обявява: “Току-що се върнах от заседание на Политбюро. Беше взето решение за вкарване на войски на Варшавския договор в Чехословакия. Това решение ще бъде осъществено, дори ако то доведе до трета световна война”.

Действително е обсъждана не само чехословашката операция, но и готовността на въоръжените сили за ядрен конфликт.

След нахлуването на партийни събрания с лекции за международното положение представители на партийните комитети съобщават “под секрет” на слушателите, че съветските войски буквално за броени дни са изпреварили американците и западногерманците, които се готвели за влизане в Чехословакия.

Според спомените на съветския посланик във Вашингтон Анатолий Добринин, който поискал на 21 август спешна среща с американския президент Линдън Джонсън, последният в първите минути от срещата се мъчел да си спомни коя е тази страна Чехословакия и къде се намира.

Ограниченият суверенитет

През пролетта на 1968 година съветският посланик в Прага Степан Червоненко на заседанието на Политбюро докладвал за неизбежните политически последствия в случай на силово решение.

В почивката, спомня си Червоненко, Брежнев седнал до него и му казал: “Ако загубим Чехословакия, ще трябва да напусна поста генерален секретар”.

Бившият партиен работник, станал дипломат, дори за миг не се изненадал, че генералният секретар говори за суверенна държава като за съветска собственост.

На срещата си с членове на чехословашкото ръководство в Москва, което става след нахлуването, Брежнев се аргументира за позицията си.

“Във вътрешната политика вие правите каквото ви е скимнало, без да се съобразявате дали това ни харесва или не”, заявява той. “Чехословакия е част от тези територии, които съветският войник освободи. Границите на тези територии са наши граници. И така ще бъде винаги”.

Когато на Запад нарекоха тази концепция “доктрина на ограничения суверенитет” в Москва се възмутиха и определиха термина антисъветска клевета.

Лидерите на другите страни от Варшавския договор не бяха основните виновници за окупацията на съседната страна, но станаха активни съучастници.

Особено усърдие проявиха Владислав Гомулка и Валтер Улбрихт. На 13 юли Гомулка почти крещял на Брежнев, че бездейства.

За да не предизвиква спомени за германската окупация на Чехословакия, съветското ръководство до последния момент не искало да привлича към участие армията на ГДР, но Улбрихт настоял: “Ние също сме членове на Варшавския договор”.

Само Янош Кадар, който си спомнял събитията от 1956 година в Будапеща, се опитал дружески да предупреди Дубчек.

Четири дни преди нахлуването, той поискал спешна среща с него и го предупредил, че ако не започне сам да “въдворява ред”, окупацията е неминуема.

Чехословашкият лидер не повярвал. Както си спомня по-късно Дубчек, Кадар с “нотки на отчаяние в гласа” попитал: “Наистина ли не разбирате с кого си имате работа?”

Още от

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?