Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

20 години след катастрофата "Виденов" – БСП с нови неувяхващи мераци

5 коментара
20 години след катастрофата "Виденов" – БСП с нови неувяхващи мераци

Минаха 20 години, а сякаш беше вчера, когато експлодира народното недоволство и заля центъра на София и Парламента. Спомените ми са толкова живи и ярки, все едно всичко се случва сега.

Медиите, с изключение на БНТ, не проявиха особен интерес – стара история, какво толкова. Забравиха или не разбраха огромното значение на събитията от 10.01.1997 г. за съдбата на България като цяло и за отприщените радикални промени, които не биха били възможни без тази дата. На всичко отгоре някои "безпристрастни“ коментатори подвеждат хората, особено по – младите, преиначавайки и подменяйки истината за поредния тотален провал на посткомунистическото управление на БСП.

Затова реших да напиша тези редове – като пряк участник в събитията ( тогава бях депутат от СДС и зам.- председател на комисията по бюджет и финанси на 37-то НС ) и да разкажа какво точно се случи, защо се случи, но и какви са поуките от случилото се.

Защо се случи?

От първия ден на промените след дворцовия преврат на 10.11.1989 г. БКП, а впоследствие приемникът ѝ БСП всячески се противопоставяше на демократичните промени и особено на въвеждането на реални пазарни правила в икономиката на страната. Загубени бяха 7 години, в които България тъпчеше на едно място, а номенклатурата и службите брутално се справяха със всеки опит за промяна – справка, съдбата на правителството на Филип Димитров. В икономиката се натрупаха огромни дисбаланси, а обществените отношения се доминираха от силовите групировки и мутренският бизнес.

Седем години, които другите бивши соцдържави - Чехия, Полша, Унгария, Румъния не пропуснаха, направиха необходимите реформи и затова сега са далеч пред нас. Ние, обаче, вместо да се поучим от краха на управлението на БСП с премиер Андрей Луканов, който докара народа до пълна мизерия и купонна система, след което обяви официален фалит на България, спирайки плащанията по външния дълг, няколко години по – късно отново позволихме на БСП да се завърне победоносно във властта. В края на 1994 г. социалистите спечелиха абсолютно мнозинство в парламента, а техният млад лидер Жан Виденов стана премиер на страната. И сътвори купища фатални, дори

катастрофални грешки,

подчинени на фикс идеята за възраждането на социалистическите обществени отношения под формата на своеобразен перестроечен модел. Модел, в който за пазарни реформи само се говореше, в най–добрия случай такива се имитираха, а на практика постепенно и методично се възстановяваха принципите на държавната планова икономика. Държавната собственост върху икономиката се превърна във водещ управленски принцип. Спряна бе реалната приватизация поради идеологически причини. Подмениха я с масовата приватизация, която базирана на висшата икономическа мъдрост от времето на развития социализъм - "Държавата – собственик, колективът – стопанин“ - причини маса поразии в някои сектори.

Въведоха нов закон за цените, с който се възстанови държавното ценообразуване върху почти всички стоки и услуги. Търсенето и предлагането, като основен фактор за ценообразуване бе класифицирано като капиталистическа приумица. Тази пълзяща реставрация и откровената подмяна или имитация на псевдо-пазарни действия доведоха до провал на две поредни споразумения с Международния валутен фонд и на пълна изолация на България от международните финансови институции.

Доведоха и икономиката до колапс, защото вместо бързи пазарни действия, включително приватизация, която да повиши ефективността и конкурентоспособността на предприятията, правителството се опита да закрепи потъващата нерентабилна, работеща на загуба държавна икономика чрез наливане на пари в бездънното ѝ гърло. На много пари. Които потъваха безвъзвратно още по – бързо от преди, защото мутренските структури бяха окупирали по–апетитните предприятия. Застанали на входа и на изхода, те прибираха печалбите и одържавяваха загубите.

Няма държава в света, колкото и богата да е тя, която да може дълго да издържи на подобен финансов вакуум. Тази проста истина, обаче, се оказа чужда за младия социалистически лидер и премиер, който вместо да се вслуша в някои разумни гласове около себе си, продължи с нестихващ комсомолски плам да налага почти силово върховенството на държавата над здравия разум.

Първо наля парите на държавните банки в държавните предприятия. Там те потънаха по описаната по – горе схема, а банките се напълниха с лоши кредити. Цинизмът стигна до там, че икономическият министър Климент Вучев публично по БНТ призова предприятията длъжници да не връщат парите на банките, защото видите ли и едните и другите били държавни.

Резултатът е печално известен – фалит на 15 банки и клинична смърт на банковата система. Вместо отрезвяване и вразумяване – поредна социалистическа авантюра. Този път с парите на данъкоплатеца. Осем актуализации на държавния бюджет за 2 години. Такова нещо историята не познава откакто България е станала държава. Осем поправки и все за пари – за повече пари, пряко или косвено наливани в държавната икономика. След което неизбежното настъпи. Свършиха парите в банките, свършиха парите и в бюджета. Тогава управляващите перестройчици пуснаха печатницата.

Напечатаха толкова пари, колкото им трябваха и заляха страната с инфлация, хиперинфлация, повсеместна обезценка, която стопи доходите, цените растяха главоломно, заплатите станаха 7 долара, а пенсиите – 4 долара. Масови фалити, повсеместна бедност. И криза – тотална и комплексна. Първо финансова. Тя роди икономическа. Те двете предизвикаха социална, а трите заедно – политическа. Търпението свърши, хората излязоха на улиците и…. Така се стигна до 10.01.1997 година.

Какво се случи?

През м. декември 1996 г. положението стана неудържимо и правителството на БСП с премиер Жан Виденов подаде оставка – забележете не в Парламента, където се прави това, а на партиен форум на БСП на 22.12.1996 г. Няколко дена преди това - на 18.12.1996 г., Обединените демократични сили депозираха в НС „Декларация за спасението на България“ (виж текста в прикачения файл, б.р.), с кратък и ясен текст от 3 точки: решение за въвеждане на валутен борд, сключване на споразумение с МВФ и Световната банка за провеждане на пазарни, структурни реформи и незабавно разпускане на 37- то НС и провеждане на предсрочни парламентарни избори.

По действащият правилник за работата на НС тази декларация задължително трябваше да бъде разгледана и гласувана в пленарна зала. Управляващото социалистическо мнозинство бе шокирано от съдържанието на документа и проточи дебатите по него. След силен натиск на опозицията най-сетне бе насрочено извънредно заседание на НС на 10.01.1997 г. с единствена точка – декларацията на ОДС. Общественият интерес бе много голям, кризата бе в разгара си и хората очакваха с надежда решението на Парламента. Около НС се бяха събрали много хора както от София, така и от страната на обявен от опозицията митинг.

И тогава парламентарната група на БСП от глупост ли, от страх ли, но и до днес нямам обяснение защо, вместо да внесе автентичната декларация на ОДС и да я отхвърли като не я харесва с мнозинството, което имаше, цинично и арогантно нарушавайки Правилника на НС социалистите подмениха оригиналната декларация на ОДС със своя – менте декларация.

Типична комунистическа декларация, която внесоха за обсъждане и която замазваше тежкия провал на управлението им, предлагаше съставяне на нов кабинет на БСП и избори след една година. Това вече преля чашата. Депутатите от ОДС напуснахме пленарната зала и социалистите с Жорж Ганчевия блок останаха да разискват ментето. Почти веднага подмяната доби публична известност. И подейства като електрошок – не само на хората около Парламента, а и в цялата страна.

Разгневени, дори вбесени от циничната проява на комунистическо безсрамие, хората масово се насочиха към Парламента и в късния следобед го обградиха от всички страни. Достигнаха 20 хиляди души, които искаха незабавни предсрочни избори. Стигна се до безредици,сблъсъци с полицията, имаше ранени хора. Напрежението се увеличаваше непрекъснато.

Новоизбраният президент Петър Стоянов, кметът на София Стефан Софиянски, лидерите на ОДС Иван Костов, и Стефан Савов, както и повечето от нас – депутатите от опозицията, призовавахме да не се използва насилие, да не се стига до крайности, протестът да остане мирен. Не много успешно, защото гневът на хората ескалира неудържимо, а имаше и провокатори, които чупеха прозорците и запалиха вратата на служебния вход. Не успяха да нахлуят в Парламента, защото всички входове бяха барикадирани отвътре от специалните части. На този фон, инфантилното поведение на управляващите достигна нови висоти.

На извънредно вечерно заседание Министерският съвет в оставка разпореди на държавните радио и телевизия да предават само цензурирана информация за събитията, а на МВР да започнат „наказателни“ действия към "Дарик" радио за "подстрекателство“, което си позволяваше да информира на живо какво точно се случва в реално време. Също така силите за сигурност, подсилени с доведени от провинцията части, да използват необходимите средства в т.ч. специални за извеждане на блокираните в Парламента соцдепутати и силово да разчистят територията около Народното събрание.

В това време парламентарната група на БСП се втвърди окончателно и реши, че незабавните предсрочни избори ще са катастрофа за България и за да я избегне, страната трябва да се управлява от ново социалистическо правителство с премиер Николай Добрев. Десетина човека от тях потвърдиха своята решимост да бранят управлението си с песен на уста – запяха „Партизан за бой се стяга“, факт документиран в ТВ репортаж.

Малко преди полунощ, действащият все още президент Желю Желев с декларация подкрепи протестиращите, осъди насилието и разрушенията и съобщи, че няма да връчи нов мандат на БСП за съставяне на правителство. В началните часове на 11.01.1997 г. полицията най–после успя да прокара коридор, по който в шпалир изведе депутатите на БСП и тези на Жорж Ганчев до три автобуса, очакващи ги пред Софийския университет. Това подейства успокояващо и малко по-късно напрежението спадна. Хората започнаха да се разотиват и площадът постепенно се поопразни. След което се случи най-безумното нещо, което човешкият разум не може да побере.

Тогава, когато вече нямаше никаква нужда от силови действия, неизвестно по чия команда няколко лъча специални части, облечени в бойни доспехи с шлемове, щитове и палки нападнаха останалите стотина разотиващи се и буквално ги пребиха. С отмерени удари на палките върху щитовете създаваха страховит шум – ефектът бе неописуем. Последиците също. Окървавиха площада пред Парламента, изпълнявайки правителственото разпореждане да го прочистят. С бившия премиер Филип Димитров бяхме там. На него му разцепиха веждата и облян в кръв го събориха на земята. И аз отнесох няколко палки преди един офицер, който явно ме е познал да отклони нападателите в страни. След малко всичко приключи. Това безсмислено насилие обаче изигра важна роля. То генерира мощна съпротивителна енергия в цялата страна.

От следващия ден започнаха повсеместни протести – шествия, митинги, барикади, блокади в цялата страна. Въпреки студа, въпреки снега, хората не напуснаха улиците. Комунистическият инат издържа цели 20 дена. Най-после на четвърти февруари 1997 г. БСП се отказа да прави ново правителство, върна мандата и страната тръгна към предсрочни избори.

Какви са поуките?

Би трябвало да се учим от грешките си, за да не ги повтаряме. За жалост човешкият род в т.ч. и ние българите често се спъваме в един и същи камък. Въпреки катастрофалните управления на нереформираната БСП, която трудно прикрива болшевишката си същност и идеология, мине не мине и отново ѝ поверим управлението и съдбините си. Това Луканова зима, Берово безвремие, Виденова катастрофа, Орешарски катарзис сякаш нямат никакво значение. Сега отново напират. Отново да им се доверим. И отново старите приказки на нов глас. Отново повече държава в икономиката, както през 1995 – 1996 г.. Сякаш тя е малко сега. Сякаш държавата не е стиснала в мъртва хватка бизнеса, оплитайки го с хиляди разрешителни, забранителни, лицензионни, съгласувателни и прочее режими. Сякаш държавната и общинска бюрокрация не тровят достатъчно инвестиционните намерения и бизнес средата като цяло. Още държава. Колко още? Колкото при Виденов или при Луканов?

Освен повече държава, сега чувам и нещо ново /добре забравено старо/. Държавни предприятия – създаване на нови държавни предприятия, които да се конкурират с частните на свободния пазар. Авторите на тази глупост сигурно забравят, че в България и сега си имаме 20 – 30 държавни предприятия, които финансовите министри всяка година се чудят как да издържат. БДЖ, ВМЗ Сопот, мини, топлофикации, НЕК и т.н., които са натрупали над 10 милиарда пасиви /задължения/. Сега да си създадем още 20 – 30, че да издържаме и тях. Авторите на идеята сигурно забравят и оглушителния провал на държавните предприятия при свободното им конкуриране на световната сцена. Справка - Съвета за икономическа взаимопомощ на бившия Соц. лагер и Свободния пазар на частния бизнес. Пълен световен провал с едно изключение – Северна Корея.

Всъщност авторите на тези идеи са добре известни. Водеща фигура сред тях е Румен Гечев. Същия този Румен Гечев, който в правителството на Жан Виденов беше икономически вицепремиер и като такъв носи основна вина за причините довели до десети януари 1997 г. Сега в качеството си на икономически гуро на новото соцръководство иска отново да опита. Този път, ако успее в най–добрия случай може да ни нареди до Северна Корея. Пуста мечта социалистическа - не увяхва. Въпросът е - ние ще позволим ли отново да се експериментира на наш гръб? Ще се поучим ли от миналото или ще ритнем за пореден път камъка, с надеждата да дочакаме някой ден нов 10-и януари? 

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

5 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Pilgrim
    #5

    Муравейй, майстора на тука има тука нема в зората на демокрацията. А като министър колко отмъкна от митниците само, компютаризации IBM etc. Сега еголям отворко на приказките и преразказите.

  2. анита хегерланд
    #4

    Сега би трябвало да попитаме българите: защо гласувате за БСП и какво очаквате от тях?!

  3. BLM
    #3

    " ... катастрофалните управления на нереформираната БСП, която трудно прикрива болшевишката си същност и идеология ..." Запомнете това! След избора на съветско-руската кукла на конци за президент ресъветизацията на България стана по-явна и неприкрита и ускори темпо. Хора, събудете се! Или се наредете на опашки за хляб и мляко, стискайки купончетата си.

  4. люк
    #2

    Винаги съм казвал, комунистите имат една родина: СССР! Те работят за унищожаването на България и Българите ! Още през 1997г. предложих тези няколко десетки комунистически клана в България да бъдат събрани на стадион " В.Левски" и публично разстреляни но агентите на ДС в НИС на СДС се възпротивиха и ги спасиха . И сега не е късно да унищожим комунистите и руската пета колона в България

  5. Асенов
    #1

    На българина челото му е подуто и насинено от настъпване на мотиката, но нищо чудно да я настъпи пак. Луканова зима, Виденова зима... Е, верно, че комунистите вече се крият зад "експерти" като Орешарски например.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.